Профилът на Пламен Николов е на компрадор, прекупвач, очаква се да го бива в пазарлъците

Смехориите в днешния политически живот станаха толкова много, че да ти е драго да заплачеш. Маса хора, сред тях висши и редови партийци, лидери и учени тълкуватели на събитията се чешат по главите внапразно очакване на смислено поведение от ИТН. Преговори искат за подкрепа на правителство, за визии, политики и конкретни позиции питат. Но пред тях са ухилките на Тошко и Филип и нагло изплезеният език на Трифонов. Силните показват зъби, слабите – език.

Смешни изглеждат по-първите лица от ДБ и ИБНИq като отказват да видят очевидното: няма отсреща желаещи да преговарят при наличните парламентарни дадености, да градят с тях поне най-близко управленско бъдеще. Ще предложим каквото и когото сме си наумили, повтарят онези. Нямат политическа тежест, затова бягат от сблъсъци, задължителни при преговори за политическо взаимодействие. Отдавна е очевидно бягането им от поемане на отговорност!

В Събранието партията-перверзия е драка. Който мине близо, трънчетата я ще му прокъсат дрешката, я ще го дерне до кръв. Бодливият храст е безобиден, ако го избягват, но е незаобиколим за избиране на въжделеното правителство и все протягат натам издраскани ръце. Така се прахосаха четири месеца, през които би трябвало всеки ден година да храни. Няма условия за създаване на реформаторско правителство. Остават лошите политически избори.

Тъй като върху страната връхлитат спешни и много трудни за решаване проблеми. Сред които не са нито смяната на политическата системата и преформатирането на съдебната, нито изчегъртването на статуквото. Крайно неподходящ момент за предсрочни, особено за Румен Радев и служебното му правителство. Смехория е да се твърди, че то за два-три месеца е пожънало забележими успехи и вече се радва на голямо одобрение сред населението.

За оценки на резултати в икономиката и социалната област са нужни години, а провалите в работата на вътрешния и здравния министри са очевидни. Тъмна сянка върху образа на кабинета падна и след изявлението на външния министър за нагласите за премахване на „червените линии“ в отношенията със Северна Македония. Ярко изпъква в екипа на просветния шеф агресивната соросоидщина, извънредно опасна за умовете и душите на младите българи.

От четирите лица, явно свързани с групата жадни за властта около Прокопиев и тяхната ДБ, служебният кабинет на генерал Стефан Янев всяка седмица понася имиджови загуби. ГЕРБ обаче има голям интерес именно от сегашното развитие на събитията, горещо желае то да продължава поне половин-една година. След дългото консумиране на власт със съдействието на „подкрепяща опозиция“ понесоха огромни загуби на положителен публичен образ и електорална подкрепа.

За партията и особено за предводителя Бойко Борисов, главният ресурс за връщане на тези ключови за политическо присъствие енергии е престоят в маневрена опозиция. При слабо правителство в конфликтен парламент и достатъчно запазени позиции в администрациите, ще печелят сили от провалите на другите. Те са неизбежни, вижда се с просто око при опита за съставяне на кабинет на ИТН.

Който се създава насила, нужен е просто, защото е много нужен. Обединяващите мотиви за евентуалната му парламентарна подкрепа - ликвидиране на „модела Борисов“, преизбиране на Румен Радев и „Гешев вън!“ - избледняха, работят все по-зле. Заядливостта и пълната безпринципност на Трифонов и сценаристите не само отблъснаха лидерите на другите партии, но предизвикаха отрицание и сред техните симпатизанти. Стъпка по стъпка освен перверзна, ИТН стана и токсична.

Под външен натиск или поради лична корист на по-първите лица в ИБНИ, групата може да гласува „за“, но неизбежно ще загуби привърженици. И без това ги няма в излишък. С още по-голяма сила това важи за групата на ДБ, много рисковано е. Техните привърженици са доста надъхани идейно, презират „чалгарите“, както ги наричат помежду си. Допълнително са бесни заради надменното държане и отказа да дадат, за да вземат като преговарят с ръководството по всички важни въпроси.

Логично е да се очаква, че и да дадат двете протестърски групи подкрепа за това правителство, ще е с демонстративно отвращение. Както и с куп заплахи да я оттеглят всеки момент, когато им замирише на ДПС, БСП или ГЕРБ. Каквито поводи ще има често поради огромния брой на „сачми“ и „бацили“ в администрациите в центъра и общините. Дори и много да иска да ги чегърта, новото правителство ще се откаже, защото няма откъде да вземе заместници.

Както беше в статуквото и твърдо на другия бряг, Корнелия бързо се оказа близо до ИТН. Изглежда е преплувала под водата с шнорхел. Много общи постановки за управление съзрели позитанците, особено в социалната област. Какви, щом от министрите на проектокабинета силно се разнася ухание на букета от ценностите на Сорос! Кабинетът е реден от Трифонов, показал се в интервю в „Монд“ като ярък последовател на „световния благодетел“.

Иначе БСП не очаква нищо добро от другите, а те от нея - нищо лошо. Нинова обаче има очевиден личен интерес да го подкрепя сега и в бъдеще. Освен Жан Виденов, всички ръководства на БСП здраво работеха за противниците и. През 1990-а за сметка на своя електорат създаваха ДПС и СДС, на гръб ги носеха към властта. През 1997-а превърнаха партията в патерица на СДС. След 2013-а стана бастун, който с усилията на Нинова съвсем изтъня и се скъси. Подкрепи ли сега ИТН, БСП ще става само за подлога.

Обещанията за ощастливяване на населението чрез силна социална политика висят във въздуха празни. За да дадеш на човека щастие, трябва и да не го отнемеш от друг. Парите ще стават по-малко, цените растат пред очите ни, не може да се очаква повишаване на пенсии и заплати. Това трябва да се обяснява на хората, а не да ги заблуждават с намерения за двойни и тройни увеличения. Иначе и без друго ниското доверие към парламента и новия кабинет ще прерасне в широко недоволство с площаден израз.

Навлизащите във властта напоследък подготвяни във ВУЗ в Щатите и Западна Европа млади корифеи няма да донесат големи ползи. Първият премиер на независима Индия Джавахарлал Неру казва: „Интелигенцията, възпитана от колонизатора, е главният враг на собствения народ.“ Днес т. нар. Международна общност признава за демократична само страна, напълно лишена от независимост. Каквато е нашата днес.

Ако мине през парламента, кабинетът на Пламен Николов, има известни шансове да изкара поне до Коледа. Явно философът има чувство за хумор, щом е поел към политиката през кастинг в „Шоуто на Слави“. Ще му бъде от полза, за да не се окаже само послушко на „кривата краставица“ Трифонов, а да изземва инициативата. Деловият профил на Николов е на компрадор, прекупвач на чужда стока. Това им е общото на двамата, различна е само стоката.

Предполага се да е умел в пазарлъците, да взаимодейства и се договаря гъвкаво, стъпил върху реални взаимни интереси. Компрадорски е туземният бизнес, в коридорите на парламента също щъкат политкомпрадори. Николов философски е приел, че всичко съществуващо е разумно, влакът е черен, но вози. Лесно му е да внушава на отсрещните, че каквото - такова и колкото - толкова.

Може плахо да очакваме и някои полезни резултати, постигнати чрез пазарлъци покрай повечето вредни. Доколкото ръководството на кабинета ще зависи повече от премиера и по-малко от извратеното лидерство в ИТН.