Проектът за бюджет 2023

Включването на очакваните приходи от Плана за възстановяване и устойчивост в бюджета не е обосновано.

Планът за държавните приходи, разходи, салдо и управление на дълга не може да се крепи единствено върху еврофондовете

Министерство на финансите е по-оптимистично за ръста на родната икономика от БНБ

В парламента няма политическа сила, която да приема за свой бюджета, изготвен от служебния кабинет

Държавният бюджет представлява план за приходите, разходите, салдото и управлението на държавния дълг през съответната година. Той е израз на политиката на съответното мнозинство. По принцип това мнозинство би следвало да излъчи собствено правителство, което да подготви и внесе проекта за бюджет, а след това Народното събрание да го приеме след някои изменения.

Бюджетът за 2023 г. обаче има различна съдба. Първо, той си няма собствено мнозинство, а е резултат от различни решения относно приходната и разходната част взети исторически преди той да бъде подготвен. Съществени изменения в действащите политики бяха приети през последните години, които се отразяват както върху приходите, така и върху разходите. Проблемът е, че в момента няма политически субект в НС, който приема бюджет 2023 г. за свой.

Проектът за бюджет е подготвен от служебното правителство на базата на съществуващата нормативна уредба, която определя приходната и разходната политика. Разбира се, като всеки друг план, той включва и оценъчен и прогностичен елемент, съобразен с очакванията за икономическото и финансовото състояние на българската икономика (т. нар. макрорамка на бюджета). Тази нормативна уредба е резултат от действията най-вече на последното мнозинство и съставеното от него правителство на четворната коалиция от Продължаваме промяната, Демократична България, БСП за България и Има такъв народ. През последните дни на своето управление в средата на 2022 г. те предложиха и приеха актуализация на бюджет 2022 г., която всъщност представлява нормативната рамка за проекта за 2023 г.

Приетите от тях мерки относно пенсиите, заплатите на бюджетните служители, числеността на персонала в министерства, държавни служби и учреждения на бюджетна издръжка са тези, които действат и в момента. Служебните правителства, които са на власт след падането на редовното правителство от власт в началото на август 2022 г., действат без свое собствено мнозинство в НС и поради това измененията в нормативната уредба след това са минимални. Неслучайно предложените промени от служебното правителство, които се изискват във връзка с членството в Еврозоната, не бяха приети.

След заявленията на политическите сили, че няма да подкрепят предложените от служебното правителство мерки за свиване на бюджетния дефицит, то реши да обяви оценката си за действащите понастоящем политики. Резултатът е този, за когото самото правителство предупреждаваше още от есента на 2022 г. - очакван дефицит по консолидираната фискална програма 11,9 млрд. лв. (6,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт за 2023 г.). Дефицитът на сектор Държавно управление (на начислена основа) е 6,1% от БВП и далеч надвишава прага от 3% от БВП според критерия от Маастрихт за държавната финансова позиция.

Реакцията на отговорните за тази ситуация политически субекти беше, че дефицитът е надценен, защото при изготвянето на проекта умишлено са допуснати грешки. Според критиките на коалицията ПП-ДБ в проекта са предвидени разходи по Плана за възстановяване и устойчивост, без срещу тях да са стоят приходи, а освен това не са заложени 100% дивиденти от предприятията с държавно участие. Сумарният ефект от тези “грешки” според тях би бил допълнителни приходи (и по-нисък дефицит) от около 4,5 млрд. лв.

За съжаление, проблемът с публичните финанси не се свежда само до грешка в подготовката на бюджета. Големият дефицит е резултат от нарастването на текущите разходи - за пенсии, за заплати и издръжка на бюджетните служители и за субсидии, от които няма трайни последствия за реалия икономическия растеж. Ефектът от тях е временен в рамките на текущата година, но не създава предпоставки за увеличаване на производствения капацитет или подобряване на технологиите.

Прегледът на изпълнението на бюджета за 2022 г. показва, че дефицитът на касова основа (1,3 млрд. лв.) е резултат от дефицит по националния бюджет в размер на почти 5,1 млрд. лв. и излишък по европейските средства в размер 3,7 млрд. лв. В последните се включват и получените средства по Плана за възстановяване и устойчивост, които не бяха изразходени през 2022 г. Тоест фактически част от текущите разходи са финансирани от европейските средства. Такава ситуация нито е устойчива, нито е възможно да се поддържа за повече от една година. Ясно е, че ако повече средства се получат от ЕС, отколкото е капацитетът на икономиката да усвои, то разликата ще трябва да бъде възстановена обратно в общия бюджет на ЕС. Освен това ако през една година се реализира голям излишък от европейските средства, то през следващата той трябва да се компенсира с дефицит, както се получава през 2023 г. Тоест първата “грешка” всъщност е обичайно явление в бюджетния процес с цел получените и изразходените средства от ЕС да се уравновесят.

Според критиката на ПП-ДБ в бюджета трябвало да постъпят 100% от печалбата на държавните предприятия. Всъщност предложението на служебното правителство беше да се обложат т. нар. свръхпечалби в държавния и в частния сектор. По този начин биха се реализирали по-високи приходи (2,4 млрд. лв.) и не би било необходимо да се определят дивиденти от държавните предприятия (очакваният ефект от 100% дивиденти е 1,7 млрд. лв.). Тъй като това предложение не беше прието, може стандартните 50% от печалбата да се разпределят като дивидент. Останалите би следвало да се реинвестират - в година на висока инфлация необходимите средства за инвестиции бързо се увеличават и има реална опасност от декапитализиране на предприятията, ако цялата им печалба бъде иззета. Освен това не може да се очаква, че реализираните печалби се държат в налични пари или в средства по текущи сметки - част от тях вероятно се използват в оперативната дейност на съответните предприятия и събирането би могло да предизвика ликвидни затруднения за тях. Следователно и втората “грешка” всъщност има сериозни основания и е резултат от определена политика.

Макрорамката на бюджет 2023

Министерството на финансите предвижда реален растеж на икономиката от 1,8% на годишна база, което е сред най-оптимистичните прогнози за този показател. За сравнение в актуалната си прогноза Българската народна банка очаква 1%, като основен фактор за това е реализирането на натрупаните запаси, в резултат от което те ще се понижават (заради очакванията за забавяне на растежа и дори спад при цените на някои ресурси). Други фактори, които ограничават икономическата активност през 2023 г. според БНБ, са правителственото потребление и забавянето на растежа на износа на стоки поради външното търсене и специфични за България фактори. МФ обаче предвижда вътрешното търсене да се запази силно, като очакваният растеж на инвестициите, измерени чрез брутообразуването на основен капитал, да достигне 6,3% и да пречупи тенденцията за спад от последните години. Средногодишната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени ще се забави до 8,7% (от 13% през 2022 г.), а заетостта ще се повиши с 0,4%. Поради продължаващото затягане на пазара на труда нормата на безработица се очаква да се понижи до 4,1% (от 4,3%), а средните заплати да се повишат с 11,5% и отново да изпреварят инфлацията.

Посочената прогноза изглежда твърде оптимистична и вероятно подценява външните и вътрешните рискове за българската икономика.

Приходи в бюджет 2023

Очакваните приходи, помощи и дарения в консолидираната фискална програма през 2023 г. са 65,9 млрд. лв. и нарастват с 1 млрд. лв. (1,6%) спрямо изпълнението през предходната година. Това е повод за една от основните критики към бюджета - че приходната част съзнателно е подценена при очаквано нарастване на БВП с 19,1%млрд. лв. (11,6% в номинално изражение). По този начин делът на приходите в БВП се понижава с 3,5 процентни пункта през 2023 г. спрямо предходната година.
Данъчно-осигурителните приходи се очаква да се увеличат с почти 5,1 млрд. лв. (10,8% спрямо отчета за 2022 г.). Тоест техният растеж би бил по-нисък от този на БВП, което е повод за критика, че всъщност това би било резултат от влошена събираемост и то най-вече при косвените данъци. Тази критика се аргументира с изпълнението на бюджета през януари, когато всъщност беше реализиран спад на приходите от ДДС (-7%) и от акцизи (-9,9%). Основен фактор за това беше разходната политика през декември 2022 г., когато за разлика от 2021 г. бяха изразходени значително по-малко средства, което предопредели и по-ниските приходи от ДДС през януари 2023 г. Освен това според данни на Министерството на финансите през този месец е бил възстановен данъчен кредит.

Данните към края на месец март показват, че данъчно-осигурителните приходи нарастват с 19,7% на годишна база (тоест изпреварват реализирания темп на инфлация през периода). Освен това изоставането при приходите от ДДС вече е наваксано като растежът е 1,1%, докато при акцизите той е вече 38,2% спрямо аналогичния период на 2022 г. Забавянето на реалния икономически растеж, на темпа на инфлация, понижаването на цените на петрола на международните пазари и на някои други суровини обаче е предпоставка за промяната на структурата на съвкупното търсене и значително по-бавен растеж на данъчно-осигурителните приходи спрямо 2022 г.

Неданъчните приходи се очаква да се понижат с 2,3 млрд. лв., а помощите и даренията - с 2 млрд. лв. Вече коментирах политиката относно дивидентите от държавните предприятия, които представляват един от най-важните източници на неданъчни приходи. Освен това понижаването на цените на електроенергията в началото на годината вероятно са основание за предвиждане на по-ниски приходи (и разходи) по програмата за компенсиране на бизнеса.

В частта за помощи и дарения се отчита спадът на очакваните средства по европейските фондове заради липсата на оперативни програми и отлагането на приходите по Плана за възстановяване и устойчивост. Все още предстои приемането на пакета закони по ПВУ и след това одобрение от страна на Европейската комисия.

Поради това включването на такива приходи не е обосновано. Освен това те след това трябва да бъдат изразходени целево за проектите по плана.

Продължава в броя на 29 май

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари