Не е обяснено защо е необходим този висок бюджетен дефицит

Няколко основни мерки в бюджета биха създали пречки пред развитието

Има риск за изпълнението на прогнозата за БВП и за 2024 г.

Министерството на финансите представи проекта за бюджет 2024 г., като мотивите към него традиционно са обобщени в Актуализираната средносрочна бюджетна рамка 2024-2026 г. В няколко последователни статии ще представя основните моменти и проблеми в този проект.

Общи положения

Фискалната политика на едно правителство намира своя най-точен и подробен израз в предложения от него държавен бюджет. Подготовката на бюджета означава прогнозиране на приходната и разходната част, на салдото и на необходимото финансиране и съответно управлението на държавния и държавно-гарантирания дълг.

Икономическата теория и практика показва, че в периоди на икономически растеж благоразумната фискална политика трябва да е насочена към постигане на балансиран бюджет или дори на излишък. Това е необходимо, за да може държавата да окаже необходимата подкрепа на нуждаещите се по време на спадове на икономиката. За тази цел тя трябва да разполага с резерви (фискален резерв) и с доверието на инвеститорите, за да има достъп до капиталовите пазари при добри условия.

Предложеният бюджет за 2024 г. е поредният, който не отговаря на посоченото условие. При наличието на повишаващ се темп на реален икономически растеж (според очакванията на Министерството на финансите), в проекта е предвиден бюджетен дефицит от 3% от брутния вътрешен продукт, който е на горната граница според европейските правила и Закона за публичните финанси.

В проекта обаче не е обяснено защо е необходим този висок бюджетен дефицит и как той стимулира устойчив икономически растеж. Всъщност няколко основни мерки, заложени в бюджета, изглеждат като фактори, които биха създали пречки пред развитието. Такива са например въвеждането на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаването на максималния осигурителен доход на 3750 лв., увеличаването на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв. Освен това са налице някои мерки, които ще повишат административната тежест за бизнеса.

Спазени ли са фискалните правила?

Според чл.23, ал.1 от Закона за публичните финанси средносрочната цел за структурния дефицит на сектор “Държавно управление” не следва да надвишава 0,5 на сто от брутния вътрешен продукт. Според чл.23, ал.2 средносрочната цел може да надхвърли 0,5 на сто, но да бъде не повече от 1 на сто от БВП при консолидиран дълг на сектор “Държавно управление” под 40% от БВП и при нисък риск за устойчивостта на публичните финанси.

На стр. 214 от СБП 2024-2026 г. е посочено, че структурният дефицит за 2023 г. е 3,5% от БВП, а през 2024 г. е 3% от БВП, като до края на периода на прогнозата той се очаква да бъде съответно 3% от БВП през 2025 г. и 2,5% от БВП през 2026 г. Тези стойности далеч надвишават средносрочната бюджетна цел на структурния баланс на сектор “Държавно управление”, която е дефицит от 1% от БВП. До края на 2023 г. е в сила дерогация от Европейската комисия, която обаче изтича от началото на 2024 г. Така планираните стойности за периода 2024-2026 г. нарушават българските и европейските правила.

Според друго фискално правило растежът на разходите не трябва да надвишава този на потенциалния БВП, което е дефинирано в чл.28, ал.1 от ЗПФ. Според МФ реалният растеж на разходите през периода 2024-2026 г. е съответно 3%, 3,7% и 3,4%, докато референтната стойност за този период според оценката на Европейската комисия е 2,2%. По този начин предложеният проект не отговаря и на правилото за растеж на разходите.

Освен това евентуалното неизпълнение на приходната част от бюджета при планиран дефицит на сектор “Държавно управление” от 3% от БВП означава, че е налице сериозен риск и този показател да не бъде спазен при изпълнението на бюджета.

Следователно представеният проект за държавен бюджет не спазва изискванията на Закона за публичните финанси. Очаквам това да бъде констатирано и в доклада по държавния бюджет, който се изготвя от Фискалния съвет.

Макрорамка

Проблемите с прогнозирането започват с основата, върху която се изгражда целият бюджет - макрорамката. Националният статистически институт оповести експресната оценка за брутния вътрешен продукт през третото тримесечие на 2023 г. Според тези данни прогнозата в бюджета за размера на БВП през 2023 г. е надценена. МФ прогнозира номинален БВП от 191,2 млрд. лв., но ако се използват данните за първите три тримесечия на 2023 г. през последното тримесечие на 2023 г. би следвало да се регистрира номинален растеж от 21,6% на годишна база. При положение че темпът на инфлация се забавя през годината, а реалният икономически растеж е под 2% подобно развитие е невъзможно. Това означава, че вероятно номиналният БВП през 2023 г. ще е по-нисък с няколко милиарда лева спрямо прогнозирания в размер 191,2 млрд. лв. от МФ.

Прогнозата за 2023 г. за развитието на отделните агрегати според подхода на разходите също е под въпрос. МФ очаква положителен (макар и слаб) растеж на износа в реално изражение, докато през първите три тримесечия той е отрицателен и е налице тенденция да продължи да се забавя. Ситуацията при вноса също е трудно предсказуема. Инвестициите, измерени чрез бруто образуването на основен капитал, се повишават, но тези в запаси силно намаляват и това носи отрицателен принос за икономиката. За сметка на това потреблението се представя над очакванията, стимулирано от нарастването на доходите от заплати, поддържането на високи темпове на растеж на вътрешния кредит и забавянето на инфлацията. В крайна сметка обаче номиналният БВП през 2023 г., оценен и според разходния подход, ще бъде по-нисък от прогнозирания от МФ. Това обаче поставя под риск изпълнението на прогнозата за БВП и за 2024 г. При по-нисък номинален размер на БВП съотношението на бюджетния дефицит към БВП се влошава.

Прогнозата на МФ за развитието на българската икономика е по-оптимистична от тази на Европейската комисия, която предвижда 1,8% реален растеж за 2024 г. и 4% средногодишна инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени. Всъщност ЕК прогнозира забавяне на икономическия растеж спрямо 2023 г., когато го оценява на 2%.

МФ от своя страна основава оптимизма си на растеж на публичните инвестиции, които според плана би следвало да индуцират и частни такива, както и на нарастването на износа и в по-малка степен на потреблението. Инвестициите би следвало да се финансират от средствата от Плана за възстановяване и устойчивост, еврофондовете и националния бюджет. Подобен размер на публичната инвестиционна програма обаче до момента не е бил реализиран и е силно дискусионно дали ще може да бъде управляван ефективно.

Външната среда също е възможно да бъде по-неблагоприятна, отколкото се допуска в проекта за държавен бюджет и това може да се отрази негативно на външното търсене. Икономиките на САЩ и Китай се забавят. Германската икономика, която е най-големият търговски партньор на България, е в криза, която ще повлияе върху Европейския съюз като цяло, т. е. няма сериозни основания за прекален оптимизъм. Освен това повишаването на основните лихвени проценти на Европейската централна банка все още не е достигнало максималното си въздействие, така че ситуацията вероятно допълнително ще се влоши. Това, разбира се, не се признава в официалните прогнози на ЕК, които се използват и за управление на очакванията.

Държавен дълг

Обективен показател за състоянието на публичните финанси е държавният дълг. МФ е планирало максималният размер на емитирания през 2024 г. държавен дълг да бъде 12,7 млрд. лв. като през тази година е необходимо рефинансиране на падежиращ дълг за 3,5 млрд. лв. и финансиране на очаквания дефицит от 6,2 млрд. лв. Останалата част от предвидения дълг ще послужи за осигуряване на ликвидност за фискалния резерв.

В крайна сметка очакваното равнище на дълга към края на 2024 г. ще бъде 49 млрд. лв. В края на тригодишния период на СБР 2024-2026 г. се очаква дългът да достигне 66,5 млрд. лв., което означава 28,8% от БВП според очакванията на МФ. Така през този тригодишен период държавният дълг ще се увеличи с 26 млрд. лв. при средногодишен реален растеж от около 3%, докато общият бюджетен дефицит (на касова основа) ще бъде 19,6 млрд. лв. Последната емисия на държавен дълг от 6 ноември 2023 г., въпреки относително добрите показатели, които бяха постигнати по отношение на цената на финансиране, за пореден път показа, че наличието на прекомерни дефицити не е добра практика. Финансирането на дефицит от приблизително 4,4 млрд. лв. за 2023 г. се оказа, че ще струва на българските данъкоплатци почти 2,1 млрд. лв. за периода на двете емисии - 12,5 години. Тази сума се получава като се отчетат разходите за лихвени плащания и разликата между номиналната стойност на двете облигации и цената, по която те са планирани. По този начин текущата конюнктура налага за всеки получен лев заем за българската държава данъкоплатците да изплатят след това по още 48 стотинки.

Нарастването на необходимостта от емисия на облигации обаче ще допринесе за още по-високи разходи за обслужване, както поради увеличаването размера на задълженията, така и заради лихвените проценти по тях. През 2023 г., въпреки уверенията на правителството, се оказа, че дефицитът е резултат от прекомерни текущи разходи, които не допринасят за повишаване потенциала на икономиката. Вероятността този сценарий да се повтори и през следващите години е значителна. Ето защо и дефицитите, и емисиите на дълг не би трябвало да бъдат практикувани в България.

Заключение

Проектът за държавен бюджет се характеризира с множество недостатъци. Той не спазва изискванията за фискалните правила според Закона за публичните финанси. Освен това разчита на прекалено оптимистична макрорамка, което представлява сериозен риск пред възможността за изпълнение на приходната му част. Стимулите за икономическия растеж не са достатъчни, а фактическото повишаване на някои данъци и разходи за спазване на правилата и за работа с държавните органи ще въздействат в негативна посока. Следователно бюджетът има нужда от основна ревизия преди да бъде приет.