Народните водачи отново са в примката на колективната власт

Сега пак трябва да се събере компания картоиграчи. Обаче ги е страх да разбъркат картите

В къщата на обесения не се говори за въже, казва мъдрият български народ. В обиталището на политиците също има забранена дума. „Коалиция“ е черно проклятие, бягат от нея като дявол от тамян. Дори я подмениха с невероятното словосъчетание „некоалиция“. Добавиха и дърводелския синоним „сглобка“. Запретнаха се да сглобяват ковчег за съдбините на отечеството.

Сега след изборите народните водачи отново са в примката на колективната власт. Трябва да се коалират, но ги е страх да не се обесят. Започна да се върти „експертно правителство“, което пак измества опасната дума табу.

Каква е нейната история.

През 1883 г. Александър Батенберг решава да пробва коалиция по европейски модел. Защото там колективното мислене помага на властта. Князът кандърдисва консерваторите и либералите да си стиснат ръцете. На 7 септември е назначен смесен кабинет. Политическото образувание трае едва четири месеца. В края на годината консерваторите си вземат шапките и напускат.

Следват две хомогенни либерални правителства. Първото начело с Драган Цанков, второто воглаве с Петко Каравелов. На 9 август 1886 г. е детрониран Батенберг. Настъпва тъй нареченото „безкняжие“ със съглашателства от ден до пладне.

Първо русофили с различен нюанс управляват четири дни до 12 август. После мешавица от политически сили е на власт още пет до 16-и същия месец. И най-сетне друг компот се разпорежда със съдбините на отечеството до 20 август 1887 г.

На този ден държавното кормило поема Стефан Стамболов. Той не се заиграва с хилави ортаци. Цялата власт е съсредоточена в неговата Народнолиберална партия. Тиранина, както го наричат, изгражда България като модерна европейска държава. Строи пътища и железници. Въвежда протекционална политика за родната икономика. Изравнява нашия лев с швейцарския франк.

На 19 май 1894 г. враговете на прогреса свалят стамболовистите. Сменени са с поредната коалиция от Народната партия, Съединистката и Съединената легална опозиция. С водач Константин Стоилов, тя управлява до 9 декември. После на власт са само народняците, които нямат нищо общо с народа. Падат през 1899 г. и разнокалибрени съюзи се изреждат до 1908 г.
Тогава на власт идва самостоятелното правителство на Демократическата партия с премиер Александър Малинов.

Историческа заслуга на кабинета е обявяването на Независимостта. Манифестът е прочетен от княз Фердинанд на 22 септември в търновската църква „Св. Четиридесет мъченици“.

През двете Балкански войни също управлява коалиция. От Народната и Прогресивнолибералната партия с лидери Иван Ев. Гешов и Стоян Данев. Двамата са заклети русофили. „Сега е моментът!“, решава руската дипломация. Докато „нашите“ са на власт в България, ще им внушим да отстъпят територия на Румъния. Така власите ще забравят претенциите си за Бесарабия.

Гешов и Данев не могат да скършат хатъра на Николай II, пред портрета на когото се кръстят. На 26 април 1913 г. в Петербург е подписан протокол, с който Силистра е откъсната от майката родина и закарфичена към югоизточния пеш на Влашко.

Най-дълголетната коалиция у нас е Либералната концентрация. В нея са Либералната, Народнолибералната и Младолибералната партия. Управлява от 23 декември 1913 до 21 юни 1918 г. Начело на формацията е Васил Радославов. Резултатът – национална катастрофа в Първата световна война.

След погрома се изреждат няколко комбинации. В тях участват Демократическата партия, Радикалдемократическата, Прогресивнолибералната и Народната плюс БЗНС и БРСДП (обединена).

От май 1920 г. цялата власт е в Александър Стамболийски. Неговата Съсловна теория не му позволява политически съглашателства и налага смазване на всяка опозиция. Такъв е Конституционният блок от демократи, радикалдемократи и прогресисти.

Превратът на 9 юни 1923 г. помита дружбашите. За кратко се коалират Конституционният блок, Народният сговор, Народнолибералната партия, Военният съюз и БРСДП (широки социалисти). После на сцената излиза Демократическият сговор и остава до 1931 г.

След сговористите се пробва още един блок. Народният е съшит от Демократическата партия, Националлибералната и Радикалната заедно с БЗНС-Врабча 1 и БЗНС-Стара Загора.

Превратът на 19 май 1934 г. пресича този злокачествен процес. Забранени са всички партии, имущество им е конфискувано в полза на държавата. През Втората световна война също няма партии. Коалиция щръква чак на 2 септември 1944 г. Под ръководството на Константин Муравиев "три в едно" влизат БЗНС-Врабча 1, Демократическата партия и отломки от Народняшката.

Обединението е ялово, не може да спре съветската инвазия. На 9 септември е извършен поредният преврат. Властта взема Отечественият фронт. Скалъпен от звенари, комунисти, земеделци, социалдемократи, радикалдемократи и уж независими интелектуалци. Министър-председател е Кимон Георгиев.

Започва тоталитаризмът, опозицията е ликвидирана, неудобните са отстранени, коалиционни партньори остават БКП и БЗНС. Земеделците са прах в очите, защото работническо-селска власт няма. Всичко е в ръцете на комунистите.

Демокрацията върна политическите обединения. Съюзът на демократичните сили е най-широката коалиция в историята на България. На 7 декември 1989 г. учредители бяха десет новоизлюпени формации. По-късно се присъединиха още шест.

Практиката е доказала, че колкото по-разводнен е един съюз, толкова е по-негоден. Сините започнаха да се „люспят“ като глава лук. Всички опити да сготвят обща манджа се провалиха. Днес така наречената "автентична десница" липсва в парламента.

В най-ново време преживяхме Тройната коалиция, после Четворната. Сега пак трябва да се събере компания картоиграчи. Обаче ги е страх да разбъкат картите, защото „Коалиция“ е проклета дума!