Прокоба ли е терминът на Тръмп „дикаплинг“ 

Съединени американски щати или Разединени американски щати? 

Съединени американски щати или Разединени американски щати? Такъв въпрос все по-често се обсъжда от политолози и анализатори във връзка с тектоничните социални явления в североамериканското всекидневие.

Януарската бунтовно-анархистична вихрушка, която вледени атмосферата в достопочтените коридори, зали и кабинети на Капитолия – един от символите на САЩ – наистина прозвуча като застрашителен земен тътен. „Светлият Град на хълма потъна в мрак“ писа авторитетна американска медия и думите прозвучаха като заупокойна литургия.

Германският вестник „Ди Велт“ прискърбно подчерта, че „Това е най-мрачният ден в историята на САЩ. Щурмът отслаби страната. Изведнъж демократичната морална висота на Вашингтон стана по-уязвима“.

Във в. „24 часа“, небезизвестният тесногръд автор Огнян Минчев добави по повод атаката на Капитолия: „Оттук нататък лидер може да бъде само този, който е способен да направи от двете Америкци една. Всички граници на разделение, познати досега са преминати.“ 

Преди около година и нещо шефът на Белия дом Доналд Тръмп, (известен още като „Чичкото от Средния Запад“) фанфарно въведе термина „decupling“ (дикаплинг) - разединяване, отделяне - по отношение икономическите връзки САЩ - Китай.

И така въпросът е поставен: Съединени американски щати или Разединени американки щати? С какво си имаме работа? С една Америка или с две? Ами ако са повече? Звучи като шега, ама не съвсем. И тук е нужна малко предистория. Трябва да отбележим, че при неотдавнашния вандалски акт срещу Капитолия участваха само БЕЛИ американци: национал-шовинисти, крайно десни, отявлени расисти, загърнати във флагове на Конфедерацията (защитавала преди 150 години в Гражданската война системата на робство в южните щати), сектанти и тайни привърженици на злокобната Ку-Клукс-клан. Това бе и основната причина вашингтонската полиция да организира толкова мека и беззъба съпротива на развилнялата се просташка тълпа.

Съвсем друг бе отговорът на „пазителите на реда в САЩ срещу демонстрантите, организирани от движението BLM (Black lives matter) - в свободен превод „ И черният живот има значение“, когато афроамериканецът Джордж Флойд, бе удушен хладнокръвно с коляно върху врата от полицай, а другите протестиращи бяха „третирани“ с гумени куршуми, електрошокови палки, сълзотворен газ и водни оръдия.
Разбира се и демонстрациите на чернокожите американци бяха още по-агресивни и опасни от тълпата в Капитолия. Палежи на коли и магазини, чупене на витрини и разграбване на стоки, тежки побоища - това се случваше вечери и нощи подред след убийството на Флойд.

Към това трябва да прибавим и оскверняването на паметници на „бащите - основатели“ на САЩ - Вашингтон, Джеферсън, Линкълн, Рузвелт а също и на пътешественика-откривател Колумб (обвинени като робовладелци и расисти). Една поредица от мирни и не толкова мирни опити за пренаписване на човешката историята и най-вече в частта u за срамната търговия с черни роби започнала още през средните векове от португалци, испанци и най-вече от англичани.

И отново стигаме до термина на Тръмп „дикаплинг“: на практика САЩ са разделени (и то не от днес и вчера) по ред социо-политически меридиани - бедни-богати, бели-не бели, юг-север и т. н. Може би, най-голямата разделителна линия е етническата. И най вече между афроамериканци и латиноси - от една страна, и бели мъже и жени, от друга.

В имигрантския „врящ котел“ САЩ (претопяващ всеки чужденец в американец?!), според статистиците най-голям процент държат латиносите - хора преди всичко от Мексико, но и от Централна и Латинска Америка, които държат на майчиния си испански език. Те са етническа група около 50 милиона души - около 15 процента от населението на Щатите.

Следват ги афроамериканците. Според статистиката, те са 37 334 570 души. Една малка подробност - преброяването е с дата 2007 г. А същото население - пак според статистиката, има раждаемост с индекс 2.2, т. е. десет семейства раждат 22 деца, сто - 220 и т. н. При посочения темп на прираст, днес афроамериканският етнос очевидно дори надхвърля 40 милиона...

И ако в момента говорим за ново развихряне на белия расизъм, то неминуемо трябва да споменем и неговия социален контрапункт - „черния“ расизъм. Това е едно сложно чувство, смесица от страх, гняв и омраза, предавано генетично столетия - от поколение на поколение черни роби, докарвани от бреговете на Западна Африка в тогавашните английски колонии (по островите и на американския континент).

Според исторически данни, само британски търговци са превозили над пет милиона африканци към своите колонии в Западните Индии - Барбадос, Ямайка, Британски Вирджински острови, в района на Карибско море. Средната продължителност на живота на африканските роби е била едва 7 - 8 години. По приблизителни данни, броят на „транспортираните“ през Атлантическия океан към Америка и Карибите африканци надхвърля 12 млн. души.

Така стигаме до „горещите лета“ от края на 60-те години на 20-и век, когато лумват пожарищата на „черното недоволство“; ражда се агресивното полувоенно движение „Черните пантери“ (през 50- 60-те години на миналия век), появява се легендарният Малкълм Екс. Лидерът на черния протест слага това „екс“ (така се произнася буквата „хикс“ на английски), за да подчертае, че истинското му фамилно име е загубено някъде из мрачните векове на робството. Това са десетки хиляди млади чернокожи американци с барети „а ла Че Гевара “ и пистолети на кръста. Те са против пацифизма на чернокожия пастор Мартин Лутър Кинг (застрелян) и са верни на Малкълм Екс (застрелян).

Така по същото време се ражда и идеята за независимата „черна“ държава Сонгай, разположена в някой от южните щати на страната - там, където преди векове първо са докарвали роби от Африка. Сонгай е име на едно от най-големите черни царства в Западна Африка през 15-и и 16-и век, обхващащо голяма територия (днешни Нигерия, Мали и част от Гвинея). И според мнозина това е и прародината на днешните афроамериканци.

Споменавам всички тези неща, защото те вървят по социалния и етнически пролом на същия този „дикаплинг“, обявен тържествено от Тръмп. Но дали това е единствената пукнатина в социо-политическата карта на САЩ? Съвсем не. В 40-милионния, най-голям щат на Америка - Калифорния, отдавна битуват идеи за отделяне от Съюза. В Калифорния, наричана „златния щат“ на Америка, лидерът на движението „Кампания за независимост на Калифорния“ Луис Маринели заявява многократно, че има намерение да поиска референдум за самоопределение.

Друг пример. Насърчена от идеята за британския вот за Brexit, отцепническата група в Тексас „Тексаското националистическо движение“, настойчиво призовава губернатора Грег Абът да подкрепи подобно гласуване и за тексасците, още преди седем години.

Кампании за отделяне от САЩ са водени също в Хавай и Ню Хемпшър.

Това са все следи от социални мини със закъснител, обединявани от термина „дикаплинг“. Мини, които при определени условия биха могли да предизвикат титаничен обществено-политически взрив в САЩ.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи