Машината за манипулации на кръга „Капитал“ катастрофира безславно заради думите на Кирил Петков към ДПС: „Аз вас ще ви оправя“

Приписват фразата „С времето се разкрива всяка истина“ на древногръцкия драматург Меандър. Дали същият се изучава в бизнес училището на Харвард, от където има диплома премиерът Петков, обаче е твърде спорно. Защото от една година насам бившият канадски гражданин, нарушил българската Конституция без никакво замисляне и без никакви скрупули, играе игра на котка и мишка и то не с кого да е, а с ДПС. И което е по-лошо, очевидно разчита, че времето не само няма да разкрие очевидната истина (която чрез манипулации по адрес на тази партия се опитва да прикрие), но и ще продължи да работи в негова полза. 

А истината е, че Кирил Петков е внимателно отгледан продукт на олигархичния кръг „Капитал“, наместен много фино от Прокопиев в публичното пространство и впоследствие инсталиран на най-високия управленски пост в държавата. В това отдавна няма никакво съмнение, защото колаборацията между двамата е видна и от самолет. Като се започне от първоначалното промотиране на Петков именно на страниците на изданията на Прокопиев преди няколко години като „успелият млад мъж“, „визионерът“ и „харвардският възпитаник“, върнал се да прави бизнес в страната, мине се през битието му на учредител на партията на олигарха „Да, България“ и впоследствие лъскане на имиджа му като служебен министър на икономиката през пролетта на 2021-ва, отново от медиите на кръга „Капитал“ и от контролирания от този кръг мейнстрийм. 

Разбира се, политическото инженерство на Прокопиев, чрез което умело осребрява и усвоява държавен ресурс в лична изгода, съвсем не е от вчера. След като разбра, че 12 годишното извиване на ръцете на Бойко Борисов да вкарва зависими от Прокопиев министри в кабинетите си ще е до време, разградският олигарх реши да си направи собствена партия. На проведените сбирки „Арго“ през 2016-та, станали публични благодарение на едноименните стенограми, Прокопиев събра „елита“ на олигархичния си кръг и точно тогава взе курс за пълно овладяване на държавата, този път чрез послушни политически марионетки. На тази среща присъстваха всички по-важни негови НПО активисти, като се започне от Христо Иванов и Антоанета Цонева, мине се през Георги Илиев, Атанас Славов, Константин Павлов и Николай Стайков и се стигне до политически аватари на кръга като Радан Кънев, Мартин Димитров, Гроздан Караджов и Трайчо Трайков. Разбира се, присъстваха и присъдружни на Прокопиев „независими“ издатели от рода на Стояна Георгиева, собственик на „Медиапул“ и бивша говорителка на Иван Костов. Като истински диригент, тогава Прокопиев даде насоките какво трябва да се случи в държавата и как чрез политически проект и чрез налагане на темите през зависимите от него телевизии, да се достигне до подчиняване на обществото и държавата на кръга „Капитал“. Само 5 години по-късно, след тази знаменателна сбирка, превърнала се в нарицателно име за родното задкулисие, планът на Прокопиев е вече (почти) осъществен. Страната се управлява на практика еднолично от неговия аватар Кирил Петков, а двете партии на Прокопиев – „Да България“ и „Продължаваме промяната“ определят политиката на четворната коалиция, в която съвсем формално участват БСП и ИТН (всъщност присъствалия на сбирката „Арго“ Гроздан Караджов в момента е министър от квотата на  ИТН). Христо Иванов, Атанас Атанасов, Антоанета Цонева и Атанас Славов са депутати, Радан Кънев е евродепутат, Караджов, Надежда Йорданова и Божидар Божанов (други две знакови имена от орбитата на Прокопиев) са министри. Тоест на практика държавата в момента е на ръчно управление от хората на Прокопиев и изцяло подчинена на интересите на кръга „Капитал“. А интересите на този кръг са очевидни – освен усвояване на държавен и европейски ресурс с ускорени темпове (Планът за възстановяване на стойност 12 млрд. лв. беше умишлено забавен от властта и изцяло пренаписан в интерес на „зеления ВЕИ енергетик“ Прокопиев) и брутална саморазправа с враговете му. Главните от тях са прокуратурата (потърсила няколко пъти отговорност на Прокопиев заради приватизационните му далавери), КПКОНПИ (запорирала незаконно придобито имущество на олигарха за над 200 млн. лв.), както и Движението за права и свободи. 

Основна причина за това ДПС да попадне в „списъка на Прокопиев“ е фактът, че депутатът от тази партия Делян Пеевски от десетилетие насам е трън в петата на олигарха. Първоначално само поради това, че беше негов медиен конкурент, а впоследствие и заради десетките нелицеприятни разкрития за незаконните действия на Прокопиев, намерили място като журналистически разследвания в бившите медии на депутата (през 2021г. Пеевски продаде медиите си на инвеститора с американско участие „Юнайтед груп“). И тъй като в информационната война Прокопиев съвсем не е за подценяване, за тези 10 години той успя да превърне Пеевски не само в „универсалното зло“ в държавата, но и да му изгради (включително и в чужбина) изключително негативен образ. Думи като “корупция”, “контрабанда”, “задкулисие”, “овладяване на съдебната система и прокуратурата”, “зависимости” и прочие, бяха употребявани по адрес на Пеевски с гьобелсовско усърдие и на килограм на страниците на “Капитал”, “Дневник”, “Медиапул”, “Клуб Зет”, в ефира на бТВ и Нова тв (особено по времето на Венелин Петков и Даниела Сарелска, подвизавали се като директори там), в БНР (Силвия Великова от години е фиксирана в това да изпълнява поръчките на кръга „Капитал“) в общественото пространство (чрез Даниел Смилов, Евгений Дайнов, Илиян Василев, Николай Стайков и още трима-четирима знакови като тях „говорители“, „експерти“ и (уж) „независими“ журналисти и граждански активисти), както и от политиците от орбитата на Прокопиев – Христо Иванов, Иво Мирчев и Радан Кънев.

Разбира се, без нито едно доказателство, само на базата на изрази като „както се говори“, „свързван“, „според достоверен източник“ или „както многократно се твърди“. Лека полека машината за манипулации набра скорост и с годините тези изрази дотолкова се прилепиха към Пеевски, че станаха буквално негови синоними. Името му не беше изчистено от тях въпреки десетките проверки от всевъзможни държавни органи по сигнали и доноси на прокопиевите хора. Прокуратура, МВР, НАП и КПКОНПИ обърнаха с хастара нагоре не само Пеевски, но и семейството му и фирмите с негово участие, но нито една дума от тези мантри, споменати по-горе, не беше потвърдена. Нито една. Докато през юни 2021г. се стигна до налагането на санкциите спрямо депутата по закона „Магнитски“. За които обаче  се оказа, че Прокопиев е знаел преди това, защото един от най-близките му хора – Илиян Василев, подвизавал се в НПО-то „Антикорупционен фонд“, необмислено се изпусна за това обстоятелство във фейсбук, преди още същите да бъдат оповестени. Има само едно логично обяснение защо кръгът „Капитал“ е бил наясно с тези санкции, при положение, че до тяхното официално оповестяване това е напълно конфиденциална и защитена от американския закон информация. Просто защото този кръг е изиграл дейно участие в този процес и е знаел какъв е резултатът от неговите доноси спрямо Пеевски пред американската администрация. От друга страна, мотивите за налагането на санкциите отново не бяха придружени с никакви доказателства, а приписваните на Пеевски деяния по съществото си не само няма как да са извършени от него, но даже напротив – същите се съотнасят изключително добре към един друг човек – самия Прокопиев и хората от неговия кръг. Защо ли? Защото политическо инженерство и зависимости (видяхме какво прави Прокопиев в сбирките „Арго“) и търговия със „златни“ паспорти (човекът на Прокопиев Стамен Янев от години оглавява Българската агенция за инвестиции), пасват не на Пеевски, а точно на символът на родното задкулисие – кръгът „Капитал“, разполагащ с министри във всяко управление, с инсталирани послушни хора в държавните учреждения, със съдебна система (грантово зависимият Съюз на съдиите отдавна менторства там, а за връзките на доскорошния председател на ВКС Лозан Панов с Прокопиев могат да се изпишат томове). 

А защо в последната година самото ДПС се превърна в дежурна мишена както на говорителите на Прокопиев, така и лично на премиера Кирил Петков? Много просто, защото партията твърдо застана зад Пеевски след налагането на санкциите и почти не минава ден, в който да не опонира на Петков и Прокопиев и да не споменава порочната роля на кръга „Капитал“ при управлението на държавата. И понеже това е така, логично, още от първия си ден под прожекторите Петков започна да повтаря дълго набиваните опорни точки по адрес на Пеевски и ДПС, намирали място на страниците на „Капитал“ и присъдружните му издания. „Корупция“, „Пеевски“, „кредити“ и „санкции“ започнаха да излитат от устата на министър-председателя буквално всеки ден, в добре познатата традиция – без доказателства, „на ангро“ (или по-точно „на алангро“, ако обръщаме внимание на логореята на Петков). Така още от първия си ден във властта Петков директно се разкри като „момчето на Прокопиев“. Естествено, не останаха по-назад и дежурните глашатаи на Прокопиев – говорителите му – като например „Антикорупционния фонд“ и Даниел Смилов, бяха повторно активирани, този път не само спрямо Пеевски, но и относно дискредитиране на ДПС като цяло. 

Така ДПС, подобно на Пеевски, в последната година се оказа „виновно“ за всичко – и за проектите на ГЕРБ, за които се твърди, че съдържат корупционен елемент – магистрали, газопроводи и удълбочавания на пристанища, за „руските връзки“ (въпреки че тази лъжлива опорна точка, при положение, че ДПС е с основни заслуги за приемането на България в НАТО и ЕС е изключително наивна, а и Петков управлява в коалиция не с друг, а с БСП), за скъпия ток, за високите цени на горивата, въобще едва ли има тема, по която управляващите и кръгът „Капитал“ да не атакуват с думи (и без доказателства) в последните месеци Движението за права и свободи.  

До днес, когато се оказа, че Петков в изблик на нервност, на самонадеяност и със сигурност на тотално самозабравяне, е изрекъл миналата седмица  фразата „Аз вас ще ви оправя“ пред заместник-председателя на ДПС Станислав Анастасов и още няколко депутати, като е намесил и името на висш американски администратор, оглавяващ санкционния процес в Държавния департамент на САЩ. 

Така, само с няколко необмислени думи, Петков буквално срина стройната машина за манипулации на кръга „Капитал“, изградена на принципа „лъжа-манипулация-внушение“, а двамата с Прокопиев са на път буквално да счупят зъбите си в ДПС. Защото едно е да хвърляш усърдно думи в публичното пространство, които времето по-късно опровергава, но които произвеждат своя ефект в момента на изричането им, а съвсем друго, да намесваш в личната си война с опозицията инструмент на държавната администрация на основния съюзник на България. На подобно поведение няма как да погледнат с добро око не само САЩ и хората, на които един министър-председател на друга държава чрез откровена лъжа е приписал роля на „бухалки“ - и то в интерес на един олигархичен кръг в България, но и европейските ни партньори, които досега разчитаха на Петков все пак да свърши нещо смислено за най-бедния член на Европейския съюз, а не да се поставя в услуга на родното задкулисие. 

Отделно от това, ДПС през годините е доказала няколко неща. Първо, че е национално отговорна формация (запазването на етническия мир в най-размирните години на Прехода не е просто куха фраза, а изцяло нейна заслуга, която не може по никакъв начин да бъде отречена), второ, че електорътът й е изключително сплотен и единен (вътрешните кризи в ДПС бяха бързо преодолявани, с минимални щети за имиджа й) и трето, че е изключително добре приета на международната сцена, включително в семейството на Либералния интернационал и АЛДЕ. В този смисъл, да водиш абсолютно безсмислена война с такава партия (и то само с кухи фрази, лишени от всякакъв смисъл и от доказателства), при положение, че имаш да решаваш изключително сложни въпроси от значение буквално за оцеляването на хората, едва ли е най-добрата политическа стратегия за Петков в този момент, колкото и да му се иска да услужи на ментора си Прокопиев.

Защото с времето се разкрива всяка истина, а тази за връзките по оста Петков-Прокопиев повече не може да бъде прикривана. Така че дали премиерът оттук нататък ще пожелае да отговаря на обажданията на своя ментор или ще предпочете да се погрижи за собственото си политическо оцеляване, което сам заложи на карта заради кръга „Капитал“, предстои да видим.