Оправдателната присъда по делото "Алабин" е протестирана, съобщиха от държавното обвинение.

На 19.11.2018 г., до административните ръководители на Софийска апелативна прокуратура и Софийска градска прокуратура е постъпил сигнал от адвокат Ина Лулчева, защитник на подсъдим по НОХД № 2065/2016 г. на Софийски градски съд /т. нар. дело „Алабин“/.

Сигналът на адв. Лулчева касае изявления на наблюдаващия прокурор Милко Момчев, направени пред медии непосредствено след постановяване на оправдателната присъда Съдът оправда подсъдимите за падналата сграда на „Алабин“, която уби 2 жени преди 12 г. България 20:13 14.11.2018 по това дело /14.11.2018 г./, като копие от този сигнал адв. Лулчева е адресирала и до него /“до прокурора Момчев – за сведение“/.

Твърди се, че изразената публично позиция от Милко Момчев – че вероятна причина за оправдаването на подсъдимите е настъпила на съдебното следствие „промяна“ на показанията на основен свидетел, представлява „заблуждаване на обществото и уронване на авторитета на правосъдието, за да се избегне лична професионална отговорност и да се оправдае поддържането на явно необосновани обвинения“.

Според адв. Лулчева „такова поведение не би следвало да остане без последствия, защото според чл. 129 ал. 3 т. 5 от Конституцията на Република България /основание за освобождаване от длъжност на магистрат/, накърняването на престижа на съдебната власт може да представлява най-тежко дисциплинарно нарушение“. На 19.11.2018 г., едновременно с подаването на сигнала, в сайта „Медиапул“ е публикувана статия със заглавие „Сигнал срещу прокурора по делото „Алабин“, че лъже и манипулира обществото“.

Административните ръководители на прокурор Милко Момчев считат, че няма каквито и да е основания за образуване на дисциплинарно производство срещу него. С изявленията си г-н Момчев по никакъв начин не е нарушил професионални задължения или етични правила.

Предявяването на сигнал, визиращ основание за дисциплинарно освобождаване от длъжност на магистрат и публичното му оповестяване, се разглежда като опит за влияние върху наблюдаващия прокурор, осъществен в срока за протестиране на постановената оправдателна присъда, с оглед на решението му дали да протестира същата.

Присъдата по НОХД № 2065/2016 г. на Софийски градски съд е протестирана от прокурор Милко Момчев пред Апелативен съд София, с искане за постановяване на нова, осъдителна присъда.

Междувременно от ВСС излязоха с позиция по казуса с оправдателната присъда по делото "Алабин" и медийното му отразяване:

ПОЗИЦИЯ НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

по повод

- информации в медиите в периода 14-21.11.2018 г. за наказателни дела на Софийския градски съд и Специализирания наказателен съд;

- декларация от Управителния съвет на Съюза на съдиите в България от 19.11.2018 г.;

- петиция в Европейския онлайн портал “openpetition.eu“ за „Правосъдие на светло - съдиите да обясняват присъдите си и публично освен писмено“, инициирана от Любомира Будакова - главен редактор на Агенция „Монитор“;

- подписка със същото искане до Висшия съдебен съвет сред журналистите, отразяващи работата на съдебната власт, както и

- изявления на адвокати

Висшият съдебен съвет със загриженост и тревога следи ескалиращото напрежение, породено от реакции на медии, съсловни организации и адвокати във връзка с постановени съдебни актове по неприключили дела; безпрецедентното и грубо нарушаване на независимостта на прокурори и съдии чрез внушения за определен правилен резултат по висящи производства; опитите за натиск върху Висшия съдебен съвет и провокациите към действия, противоречащи на конституционно определените му правомощия.

ВСС представлява, осигурява и отстоява независимостта на съдебната власт, без да се намесва в дейността ѝ (чл. 16 ЗСВ). С отговорност за защита на магистратите от неправомерно вмешателство и натиск, както и за постигане на конструктивен диалог и партньорство с журналисти, медии, гражданското общество и държавната власт, ВСС стриктно спазва регламентите на „Комуникационната стратегия на съдебната власт 2014-2020“, „Медийната стратегия на съдебната власт“, правилата в областта на кризисния ПР за ВСС и органите на съдебната власт, както и „Стандартите за независимостта на съдебната власт“.

ВСС счита за необходимо за пореден път да заяви, че всяко твърдение за неспазване на закона и процесуалните правила от български магистрати, основано на факти и доказателства, трябва да бъде своевременно отправено до компетентните органи. Законодателят изрично е предвидил възможността за съдебен контрол чрез инстанционното производство и отмяна на незаконосъбразни съдебни актове, както и чрез сезиране на ИВСС в случаите на нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, при съмнения за почтеност и конфликт на интереси, при действия, накърняващи престижа на съдебната власт и независимостта на магистратите.

Конституцията на Република България в чл. 121, ал. 3 и ал. 4 регламентира, че разглеждането на делата е публично, освен когато законът предвижда друго, а актовете на правораздаването се мотивират. Съгласно Наказателно-процесуалния кодекс (чл. 310) съдът обявява присъдата незабавно след подписването ѝ, като в случаите когато изготвянето на мотивите е отложено, се оповестява срокът, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни (чл. 308, ал. 1), с изключение на делата с фактическа или правна сложност, по които срокът е 60 дни. През последните години органите на съдебната власт задължително публикуват съдебните актове и мотивите към тях на своите интернет сайтове, което е израз на публичността. Българското законодателство не предвижда съдията да обяснява мотивите за постановения съдебен акт, напротив препоръчва му въздържане от коментар по висящи дела с цел гарантиране на неговата равна отдалеченост от страните, безпристрастност и обективно решение - основаващо се на силата на доказателствата по делото и вътрешното му убеждение.

Висшият съдебен съвет няма правомощия, не може да влияе или да задължи съдиите, прокурорите и следователите да правят публични разяснения във връзка с постановени от тях съдебни актове, дори по дела от обществен и медиен интерес. С разбирането, че отчетността е форма на независимостта на съдебната власт, ВСС многократно апелира към административните ръководители и магистратите - говорители, съобразно техните правомощия и компетентност, да предоставят информация, коментари и изявления по актуални въпроси, включително чрез лицата, отговарящи за връзките с обществеността. Административният ръководител, говорителят или експертът „Връзки с обществеността“, не трябва да допускат липсата на информация да провокира накърняване на независимостта на съдебната власт. При възникване на кризисна ситуация те незабавно трябва да реагират чрез публично изявление, право на отговор, предоставяне на уточняваща и/или допълнителна информация. С цел защита доброто име и професионалната чест на магистрата, е желателно да се информира обществеността за естеството, обхвата, ограниченията и сложността в работата на съда, както и за процесуалните действия по конкретни дела, а ВСС чрез своите колегии или Пленум да реагира при изключителни случаи – системност; ескалиране на напрежение; негативна кампания, при която са нарушени и/или засегнати фундаментални принципи и правомощия на съдебната власт и магистрата; политическо вмешателство или натиск от страна на друга държавна власт или медии.

Професионалните сдружения, съсловните организации и магистратската общност също следва да подкрепят своите колеги при негативни публични изявления и медийни публикации, засягащи независимостта на съдебната власт.

Отправянето на неоснователни упреци към съдебната власт и към ВСС, създаването на обществени очаквания Съветът да въздейства и влияе върху работата на магистрата, органи на съдебната власт, както и да ревизира действията им е напълно недопустимо, в нарушение на закона и води до неправилно разбиране за функциите на ВСС.