Да се опростят обвинителните актове. Фактите в тях да се излагат по-просто, без сериозен анализ и аргументация на доказателствената им стойност. Не всяко формално нарушение в процеса на събирането на доказателства да води до тяхната негодност. Такива промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) предлагат прокурорите.

Възниква въпросът: в чия полза? В тяхна? Или в наша? 

На пръв поглед отговорът е ясен. Ако промените са в полза на държавното обвинение, то значи, че са в полза на държавата, а следователно и в наша, защото държавата - това сме ние, нейните граждани.
Да, така е на пръв поглед. Но на втори, трети и всеки следващ поглед по-нататък нещата изглеждат все по-неясни.

Обвинителите поясняват, че влизат в ролята на законодатели с цел „да се намали формализмът в процеса“ и „да се занижи доказателственият стандарт, който е по-висок е от френския и италианския“, тъй че да им се налага „ да кацат с дизелов двигател на луната“ (по думите на техния началник) и още - да станат реалност евродирективите за „конкретни резултати“- т. е. за повече мафиоти и корумпирани лица от високите етажи на властта, осъдени на лишаване от свобода.

Това пояснение обаче определено се нуждае от още няколко.

1) Ако е вярно, че у нас 97,5% от обвинените биват осъдени - а така е според Националния статистически институт - прокуратурата към 100% ли се стреми? Ако да, то тъй издигнатият лозунг „ Всеки обвинен - в затвора!“ за кои исторически времена ни напомня?

2) Ако фактите почнат се излагат в по-опростена форма, то значи ли, че пет изречения в един обвинителен акт, примерно казано, ще могат да вкарат и доживот в затвора някой нещастник? 

3) При такова опростяване на наказателното преследване, каквото предвижда прокурорският законопроект, не следва ли да се закрие адвокатска професия, тъй като става ненужна и безполезна? 

4) Това, че доказателствата по делата ще се приемат и дори при процесуални нарушения, ако те бъдат счетени за „формални“, няма ли да доведе до узаконяване на незаконното подслушване и проследяване? И няма да се превърнат компроматите, сътворявани чрез въпросното драстично нарушение на правата на човека, в редовен способ за съдебна репресия? 

5) Ако досега делата от правна и фактическа сложност - каквото е например делото за криминалния фалит на КТБ - се движеха с дизелов двигател в посока към Луната, то с какво ще се движат в бъдеще те, ако прокурорският процесуален кодекс бъде приет? С балистична ракета ли? 

6) Ако обвиненията хвърчат като балистични ракети и не срещат в НПК никаква пречка, докъде ще стигат те? Пак до Луната ли, или не? Нима не знаят ли прокурорите законодатели, че полетът на балистичната ракета се състои от три етапа? В първия етап ракетата се ускорява - той е и единственият управляем, но пък трае от няколко секунди до няколко минути само. Вторият е на свободния полет - той е най-дългият и няма срокове. Третият е завръщането в земната атмосфера - той завършва с разрушения и жертви.