Преди 55 години Любомир Левчев възкликна: „...Уча се да пиша стихове в земята на убитите поети.“ Каква е полифоничната картина, извайваща темата за родината и любовта? Как новите поети пишат за България, съизмервайки ръст с класиците, познати ни от детството? След „Татковина” на П. Р. Славейков и „Де е България” на Вазов, „Две хубави очи” на Яворов и „Вяра” на Вапцаров – кои са поетите, които ще влязат в поетичната съкровищница на родната традиция? Това стана ясно на 20 март в Българския културен институт „Дом Витгенщайн“ във Виена, където десетки почитателите на литературата се насладиха на творби, включени в новото луксозно издание „България – любов“ („Български писател“, 2016). Гости на вечерта бяха издателят и поетът Иван Гранитски, член на Управителния съвет на СБП, и писателят Любомир Котев.

Директорката на БКИ „Дом Витгенщайн“, доц. д-р Румяна Конева, поздрави присъстващите с настъпващата пролет и пожела на всички много слънце в сърцата, хармония и винаги едно ново начало: „Особено съм радостна, че по повод Световния ден на поезията представяме тази антология.“ Сред публиката беше и проф. д-р Петер Бахмайер, голям приятел на България, Научния институт към Дом „Витгенщайн“ и радетел на българската култутра.

Съставител на този обемен том е Боян Ангелов, председател на СБП, но поради неговото отсъствие Иван Гранитски представи имената и акцентите в „България – любов“: „Това е едно грандиозно дело на писатели от съюза и включва цялото богатство на стилове от класиците П. Р. Славейков, Л. Каравелов, Ботев и Вазов, през големите имена на 20 век като Блага Димитрова, Давид Овадия, Павел Матев, Евтим Евтимов, Валери Петров, Станка Пенчева, Христо Фотев, Дамян Дамянов, до живи и популярни днес автори като Любомир Левчев, Георги Константинов, Ивайло Балабанов, Елка Няголова, Ивайло Диманов и др.

Антологията е свързана с любовта към Родината и към жената в най-широкия и богат смисъл на тази дума. Включва произведения от крайно абстрактна философска поезия до лирическата въздишка, подчерта Иван Гранитски и прочете своята поема „Гласът на тишината“.

Радостно е, че в залата присъстваха много ученици от Българското училище „Св. св. Кирил и Методи“ във Виена, заедно с директорката и председател на Асоциацията на българските училища в чужбина Ирина Владикова. За тях това беше една невероятна възможност да закупят книги от издателството „Захарий Стоянов“, които включват както многотомни издания на Симеон Радев, Димитър Талев, Любомир Левчев, Станка Пенчева, така и последните книги на Валери Петров, Евтим Евтимов, Миряна Башева.

Известен с щедростта си, Иван Гранитски изяви желание да дари книги за библиотеката на Българското училище във Виена, както и да подкрепи от името на СБП неговите начинания.

Гранитски представи Любомир Котев, определен от него като наследник на Иван Хаджийски. Сред 35-те книги, които е издал Котев, се очертават предизвикалите много дискусии и интерес „Оптимистична теория за Бай Ганьо“, „Българинът, според Йовков“, „Чичовци“, по аналогия с Вазовия роман. Една от тях е и „Multa Paucis“, което в буквален превод означава много с малко и е основното съждение в тази книга – че с малко думи, могат да се кажат много неща. „По време на социализма националният характер на българите се представяше изкривен и изопачен. Не споделям обаче и днешните теории, че нашата идентичност ще се загуби и обезличи в обединена Европа. Националният ни характер, напротив, ще се отличи и експонира на фона на букета от народи и националности в Европейския съюз.” – обобщи Любомир Котев.

Може би най-точно в новата антология „България – Любов” ще усетим многообразието и безценната същност на родната земя днес – на границата между двата века – в едно стихотворение на Блага Димитрова:

Родина

Малка е моята родина –

шепа набрани, нагънати

шарени черги от ниви,

тъмни въртопи от планини.

Но разтвори тази шепа,

стегната крепко, опитай!

Но раздипли, разстели я

гънка по гънка внимателно,

скат по скат, бразда по бразда,

бръчка по бръчка, цвят по цвят,

рана по рана дълбока,

връх по връх побелял,

спомен по спомен, век по век.

И ще видиш тогава,

как неизбродна, безкрайна е

тази шепа препълнена –

моята малка родина.