Липсата на мнозинство от две трети в парламента в Скопие е само оправдание на нежеланието българите да бъдат вписани в основния закон 

Питайте Заев как прокара изискванията от Преспанския договор с Гърция

През изминалата седмица се случи така, че се повъртях из телевизионни и радио студия. Даже и за медии в Скопие взех, че говорих. Темата е известна - отношенията ни със Северна Македония и решението на българския парламент да вдигне ветото за старт на преговорния процес на Скопие. Колко съм бил полезен на водещите не мога да кажа, но поне се постарах да бъда честен в отговорите си.

Нека тези начални думи да не се приемат като самохвалство, а просто като рутинен начин да стартирам текста си. В едно от предаванията, в които участвах, накрая водещата ме запита трябва ли оттук нататък да бъдем бдителни по отношение на изпълнението на договореностите и ако да, коя е темата, към която да се взираме с особено внимание. Без никакво колебание отговорих: условието за включването в конституцията на Северна Македония на местните българи и по-нататъшното спазване на всички права, което този факт би им осигурил. Не само защото една от основните точки на съпротива от страна на политическия елит в Скопие против френското предложение е тъкмо тази - конституционните промени да бъдат извършени преди втората междуправителствена конференция, а не след нея и старта на преговорния процес. И второ, защото познавам практиката на властите край Вардар през всички години на суверенна и независима Република Македония, сега и Северна, да хитруват в поведението си.

Пък имат и добрия „пример“ - българите в Сърбия имат всички права и това формално е описано в документи и закони, създадени са всички структури, но в живота нещата са коренно различни. Питайте хората от Босилеградско или Царибродско и те ще ви кажат каква е разликата между формално право и практическата реализация. Значи, „моделът“ е готов, изпробван е на дело вече толкова години, само трябва да се приложи „челният сръбски пример“ в условията на Северна Македония.

Един от аргументите за несъгласието срещу промените в конституцията сега е, че за целта е нужно мнозинство от две трети от 120-местния парламент, което управляващите нямат. Но това е по-скоро технологичен, а не политически аргумент. В цялата тридесетгодишна история на суверенна и независима Република Северна Македония никога удобни условия в тяхното Събрание за промяна на основния им закон не е имало. Правителствата през целия този период са били коалиционни. Не е имало момент, когато една от основните политически сили - лявоцентристкият СДСМ или дясноконсервативната ВМРО-ДПМНЕ, да е управлявала самостоятелно. Винаги в коалиция. И никога с такова предимство в парламента, че да се чувства комфортно и да решава самостоятелно каквото си иска. С едно изключение - периодът от 1994 до 1998 г., когато ВМРО-ДПМНЕ бойкотира втория тур на парламентарните избори през есента на 1994 г. заради фалшификациите на първото гласуване. Партията не влезе в парламента, лидерът на СДСМ и премиер Бранко Цървенковски овладя и законодателна, и изпълнителна власт и това му даде криле да проведе приватизацията, като избирателно буквално връчи държавната собственост на подбрани свои хора.

И до днес, макар и в някаква форма на политическа самоизолация, Цървенковски дърпа конците на големия бизнес в държавата, което определя и позициите му в нейното управление зад кулисите. Патриарха, така го наричат неговите мекерета, на които той даде икономическата власт и сила, която сега крепи СДСМ. Самият Цървенковски не пропуска да се обажда от време на време, но това не е традиционното и познато, дори симпатично обаждане с цел „хей, тук съм, все още съм жив!“, а е винаги придружено от политическо послание за корекция на курса, ако има дори само намек за отклонение. Но за това - друг път.

Да се върнем на промените в конституцията. Ау, колко е трудно това, ама защо трябва основният ни закон да се пипа толкова често, ако изобщо е нужно, и други такива оправдания слушаме сега откъм Вардар. Хайде, да не се правят на вода ненапита. Последните промени на конституцията в Скопие бяха направени в изпълнение на Преспанския договор с Гърция от юни 2018 г. Бяха болезнени, нанесоха рана на самочувствието на хората, които и до днес не могат да преглътнат тази обида с промяната на името на държавата си. Но и те не са напълно честни пред себе си. Защото още през 1995 г. им се наложи да преглътнат още една претенция на Атина. Нали помните - едностранната блокада от страна на Гърция през февруари 1994 г., държавата бе изправена пред разпад, защото и на север към Сърбия имаше ембарго, та се наложи България да ги спасява с всичко нужно. Но политиците в Скопие, пък и медиите имат обичая да забравят такива неща.

Та, казвам, не смениха ли тогава под натиска на Гърция своя национален флаг и гласуваха промени в Конституцията си, които утвърдиха сегашния държавен символ, популярно наричан от много хора „вентилатора“? Колко още години живяха като Бивша югославска република Македония - название, наложено също така от Гърция, с което бяха записани през 1993 г. в ООН.

Президентът Киро Глигоров обещаваше тогава това име да има живот само някакви си месеци, но то се оказа достатъчно жилаво, за да просъществува десетилетия. Пък ако питате мен, това ФИРОМ си беше тъкмо на място, защото през всичките тези години на преход по същество Република Македония живееше и се чувстваше като доскорошна бивша югославска република, а не като суверенна и независима държава. Дори и сега, смея да твърдя, че ако има обективен измерител на обществото за настроение на носталгия към някогашна Титова СФРЮ, край Вардар то ще бъде най-силно.

След като бяха извършени промените в конституцията, свързани с изпълнението на Преспанския договор, местни конституционалисти в Скопие бяха направили простата сметка, че през целия период на суверенна и независима Република Северна Македония са били извършени общо 36 намеси в основния закон. За някои от тях, свързани с претенциите на Атина вече казахме. Има още една, която до голяма степен би била сходна с нашето искане българите да бъдат включени в Конституцията. По времето, когато президент бе Борис Трайковски, на гости в Скопие дойде ротационният председател на тричленното Председателство на Босна и Херцеговина. Той помоли Трайковски босненците, които живеят в Република Македония, да бъдат включени и те в конституцията. В първия вариант на основния закон там ги нямаше. А това бяха предимно хора, дошли в Република Македония или още от времето на СФРЮ, или - повечето от тях! - бяха бежанци, временно намерили убежище около Скопие по време на войните от разпада на същата тази Югославия.

Трайковски се съгласи, парламентът, разбира се, събра необходимото мнозинство и поправката в конституцията с включването на босненците бе извършена. И как няма да бъде сторена, щом става дума за част от народ от бивша СФРЮ, някак си не върви да бъде даден отказ. Може би и заради това сега, гледам, предложението за вписване в конституцията на българите щяло да върви в пакет с това и хърватите, и черногорците в Северна Македония да влязат заедно в основния закон. Може би тази комбинация би могла да бъде технически по-лесна за преглъщане, но за мен това си е още една обида към македонските българи и към България, която ще трябва да преглътнем.

Що се отнася до мнозинството от две трети от депутатите, вече писах - питайте Зоран Заев как прокара последните промени в конституцията за промяна на името!