Изминаха три месеца, откакто не се налага да живея в Брюксел. В началото мислех, че ще ми липсва парламентарната атмосфера, офисът, безкрайните заседания с преливането от пусто в празно, парламентарната трибуна, Grand place и Place Jourdan, брюкселските паркове и художествени галерии, "Бирената фабрика" срещу входа на парламента, където привечер с колеги бистрехме политиката, отпивайки от халбата с жива бира "Duvel". А дали се забравя, че живях на хвърлей място от квартала "Матонге", роден "брат" на едноименния квартал в Киншаса, столицата на Демократична република Конго. В него гледката беше много "европейска".

Не, не ми липсва Брюксел. Не е за мен и компанията на Волгин. Ицо Хазарта не го  познавам лично, но като гледах, какви ги вършеше в нашия парламент, ми се отщява да го гледам отблизо какви ще ги свърши в Европейския. Ами ако Йончева и Кънев вземат, че изпраскат още една резолюция срещу България? Няма да ги издържа. А пък Кючюк, големият хвалител днес на Доган, се скъса от хвалби за  Северна Македония. Пак ли щях да си хабя нервите с него? А дали бих подал ръка на колегата Минчев, бивш председател на нашия парламент, който направи своя европарламентарен прощъпулник с донос срещу Екатерина Захариева, нашият кандидат за еврокомисар? Не е за мен на моите години такава компания. Както се казва: здравето преди всичко.

В Брюксел и Страсбург живях пет години. Не са много, не бяха и малко. Работа много имаше, но и пътуване също -  самолети, влакове, автобуси, кажи речи всяка седмица. Но би било грехота, ако евродепутат ви каже, че се е преработил. Затова е обяснимо, че сега, когато се прибрах у дома, търся да зърна какво се е променило у нас през това време. Хвърлям поглед насам-натам, но оставам с впечатлението, че както съм запомнил България при последното правителство на Бойко Борисов, такава я намирам и днес. Сякаш за тези години прехвалената от медиите "Промяна" за пет пари работа не е свършила. Не видях нищо ново съградено, нищо старо обновено. Автомагистралата "Хемус", по която най-често пътувам, сякаш не е мръднала и с километър.

София ми се видя по-запусната и мръсна, с извинение. Не ми хареса организацията на автомобилното движение около НДК, опакото паркиране. Сякаш времето е спряло. Единствено цените в магазините са станали като брюкселските, че дори и са ги надхвърлили. А за цените на жилищата не ми се говори. Ужас!

И ето, признавам, че не разбирам тия нашенци, които гласуват за т.нар. "Промяна", а не виждат, че нея никаква я няма. Сякаш в кьорсокак е забила през тези години държавата ни. А на изборите вече им изтървах реда. Възможно ли е за 4 години толкова много пъти да се ходи на избори? Та това си е губи време, а и губи пари. Но явно народът ни по някакъв тайнствен за мен начин е забогатял през това време, след като се е оставил "Промяната" да му скубе толкова често паричките за избори.

По-дразнещо е това, което вече споделих: няма видимост на тая "промяна". Няма никаква добра "промяна". По-лошо е станало положението. Сякаш сме се движили като с автомобил на заден ход. А не беше така преди да замина за Брюксел. По-добре беше. Явно премиерът Борисов се е справял по-добре с управлението на държавата. Защото при неговото управление промените бяха видими. Построиха се нови пътища и дори магистрали, спортни зали, детски градини, църкви, училища.

Обновиха се градове и села. Няма град или село, които тогава да не бяха променени към по-хубаво. А сега, в последните години, виждам едно голямо нищо. Същевременно колко много народ се пробва в държавното и общинското управление! Чет нямаха мераклиите. Имам чувството, че през тези празни промянаджийски години само който не поиска, той не стана депутат или министър. Но резултатът е никакъв, нула, нищо. И сега пак ли ще има нашенци, които ще гласуват за нищото, за кръглите нули в управлението? Не бих ги разбрал, ако го сторят. Все си мисля, че не сме народ от мазохисти и не искаме сами да се мъчим. Но може и да греша. Това, че съм бил евродепутат не означава, че не греша.

Разбира се, на изборите, както винаги досега, аз ще гласувам правилно. Но не искам след това да гледам отново сеира на нищонеправенето. Не искам отечеството ни да продължава да се гърчи в "промяната". Питам се, а и питам: защо ние, българите, да нямаме нормален живот, какъвто впрочем имахме, но сами си го загубихме, защото мнозина повярваха в алабализмите и шашкъниите на т.нар. промянаджии!?

В България съм си. И искам нормален живот за всички добри хора.