Призивът да затворим църквите е все едно да кажем да затворят болниците

Възкресение Христово е празникът на празниците и това, че храмовете ще бъдат отворени е Божия благодат. За първи път обаче вярващите ще сложат маски на лицата си. Защо този коронавирус не е проказа, а изпитание, което ще ни направи по-добри и по-смирени. Защо толкова много хора са в мрънкащия хор, вместо да погледнат света с други очи, оръжие ли е днес вярата. По тези въпроси точно преди празника разговаряме с отец Серафим.

- Дойде празникът на празниците, както наричаме Възкресение Христово, а ще го посрещнем с маски на лицата, вместо с открити усмихнати лица. Коронавирусът преобърна света - изпитание за човечеството ли е това? Разбират ли хората за какво и защо се пращат изпитанията, отец Серафим?

- Може да се учудите, но това изпитание е голяма благодат, вирусът е благословение. Вече повече от месец държавата ни е под карантина и трябва да можем да погледнем извън сухата статистика. Да, този вирус е трудно изживяване, всички се страхуват, някои го карат тежко, други умират... Но в крайна сметка той може да ни помогне в това да имаме истинска радост, която може да дойде не от земните неща, а от вечните.

- Мнозина съжаляват, че няма да могат да се отдадат на празничната трапеза. Невярващите дори и не искат да разберат, че в неделя няма да се съберем на банкет у нас, а ще празнуваме победата над самата смърт.

- Всички хора обичат да празнуват. И преди да дойде този вирус пак си имаше суета от гледна точка на гозби, манджи, приготовления, агнета, трапези покрай празника - всичко това е нещо, което го допълва. Но в това допълнение и мисъл за земната радост, забравяхме за основното нещо. Това е голямо и велико тържество, в което не е победен самият вирус, а самата смърт. Нещо, за което хората са живели, умирали са, но са се надявали да видят рая. Бог още веднъж доказа великата си любов като се жертва за нас, разпъна се, възкръсна и победи смъртта. Така даде възможност на всеки един да се върне там, където ни е мястото, да се върнем в Божието царство.

- Как да го възприемаме този вирус - като проказа или като помощ?

- Не, това не е проказа. Времето на поста е особено време и в него няма случайни неща. Времето на поста, готвейки се за празника на празниците, е време, в което ние да настроим себе си, да видим пътя, по който ходим, да се изправим, да се върнем отново в Отечеството си, където има всичко, за което си мечтаем в земния ни живот. И може би този вирус ще помогне за това. Защото виждаме, че науката е безсилна. Каквито и технологии да има, видяхте как едно малко бацилче направи така, че човекът да разбере, че не е Бог. Пак ще кажа, че за мен това наистина е едно благословение. След Великден в България няма да има никакъв коронавирус, вярвам в това - всичко ще започне да утихва. Нещата ще се приключат, а този пик, който всички очакват, просто няма да се състои.

- Въпросът на въпросите днес е защо не затвориха храмовете и манастирите за Възкресение?

- Този безсмислен и странен въпрос присъства във всички интервюта днес, той се задава от сутрин до вечер по медиите: „Ще затворим ли църквите?“. Та това е все едно да кажем да затворим болниците. Не може да ги затворим, защото хората имат нужда от респиратори, от лечение. Докато църквата е лекарят на лекарите, там е благодатта. Там ние не просто си лекуваме телата, а ставаме вечни. Вярваме в Бога, но дали това е нашият, същият Господ, който изцеляваше слепи, хроми, недъгави, прокажени, възкресяваше мъртви? Миналата седмица на Лазаровден си спомнихме за най-голямото чудо - 4 дни да умре човек, Бог да го извика и той да стане все едно е спал. Нещо, което нито една наука не може да направи - да съживи мъртвец след няколко дни. Ето това се случи напоследък в света - човек си помисли, че е Господ. И в България е по същия начин.

- Не е ли благословия това, което се случи при нас - храмовете и манастирите да бъдат отворени за Възкресение? Виждаме как в съседните ни православни страни те ще бъдат затворени за миряни.

- Да и това е Христовото чудо - България остана... Всички видяхме какво безпрецедентно решение беше взето да не се затварят нашите храмове. От една страна те са отворени, от друга - и управляващите отправят молитва към Бога. Църквата се моли, всички хора също са се обърнали към Бога. Какво по-хубаво от това, радвайте се! Но има и други страни, които ние ги смятаме едва ли не за индианци, а се оказа, че са изключително религиозни и вярващи. Президентът на Етиопия излезе и обяви, че единствената надежда и помощ е Бог и никога няма да затвори храмовете. Той призова всички да се молят усърдно... В Етиопия са християни и много от тях - православни. Други африкански страни също заявиха това. Хората са преценили, че това, което е земно, е малко, а това, което Бог може да направи е много повече. Докато в днешно време вярваме повече обредно - влизаме в черква само да си запалим свещичка, да си вземем ритуално върба...

- Днес много хора са в мрънкащия хор. Толкова ли е трудно да се отворят широко очите и да се види светът в добрата му страна?

- Така е, но колкото и да си мрънкаме, че нещата не са добре, ние вече мислим, например като ходим на почивка - дали има хотел с повече звезди. Днес всеки иска да отседне в хотел поне 4, че и пет звезди. Не мислим как да се придвижваме, какво да обличаме, какво да ядем, защото всичко това го има в изобилие. Вярно, че за едни повече, за други по-малко. Стандартът на живота ни е вдигнат без да го осъзнаваме. Има нещо много добро - целият свят чу изказването на Доналд Тръмп, с което призова хората: „Не можем да се справим с вируса, дайте всички да се обединим и да молим Бога да помогне!“

- Когато човек живее в богата и технологична нация си мисли, че всичко може да постигне. Но се оказва друго...

- Да, и истината е, че не може. Според мен Бог допуска понякога да се случи нещо извънредно, нещо лошо. Нали знаете как става - казваш, например, на детето да не пипа печката, че ще се опари, но в същото време то прави точно обратното. Затова трябва да разберем, че при нашия Татко има всичко и всичко ще бъде добре. Обаче при него. А самостоятелно колкото и да се опитваме, мислейки, че сме господари на вселената, това няма как да стане. Затова ще го кажа отново: този вирус не е проказа, а точно благословение, за да си дойдем на себе си.

- Най-трудната добродетел за човека е смирението. В днешното забързано и нервно време е много трудно да бъдеш смирен. Защо?

- Пак по същата причина. Дяволът е бил най-светлият ангел, имал е всичко. Той е бил най-близо до Бога, най-прекрасен. И в крайна сметка гордостта му и това, което си е помислил, че може да бъде - Бог, с всичко, което има, го е свлякло в ада. Гордостта, егото го има във всеки един грях и проблем. Трудно е, защото всеки от нас си представя, че е център на Вселената. Нещо като това - всички хора и целият свят трябва да се въртят спрямо нас, спрямо нашите мисли, нашите изисквания... Така много трудно можеш да възприемеш мнението на другия човек, а събитията, които се случват, често не са по твоите разбирания.

- И каква е истината, отче?

- Истината е една: за човека много неща са трудни и невъзможни, но за Бога не са така. Сам по себе си никой не може да постигне нищо. От нас се иска да тръгнем по този път и тогава Бог ще направи така, че да придобием едно или друго нещо. Затова много от нещата са дарове - той ни ги подарява. Това е Пътят и този вирус го показва.

- Христос влиза в Йерусалим под възгласите „Осанна!“, а на Велики (Разпети) петък възгласите вече са „Разпни го“ и с пътя до Голгота ще свърши пътя до смъртта и ще започне пътя към безсмъртието. Усещат ли това хората след онова атеистично време какъв е пътят към безсмъртието?

- Ако го усещаха, нямаше да питат от сутрин до вечер ще затваряме ли църквите. Без Божията благодат не можем да живеем. Нещата са странни. Колкото и мерките да са рестриктивни, затворените сектори са тези за забавленията. А всички са се вторачили в тезата, че Църквата е място на заразата. И ако го бяха осъзнали, нямаше да съществува този въпрос. Точно в Църквата е спасението, животът и изцелението. Няма нужда да се връщаме в стари времена и да видим колко хора са намерили изцеление в Църквата - нелечимо болни, раково болни, хора, които нямат деца, колко хора всекидневно влизат в храма. Дошъл си и от цялото си сърце да се помолиш, потърсил си Бога и той ти е помогнал. При всички случаи още не сме осъзнали какво имаме и този вирус ще помогне да го сторим. Разбира се, ще има хора, които няма да го осъзнаят, други ще се поправят, но със сигурност Бог на много хора ще помогне и ще ги промени.

- Когато влязат в храма, хората обикновено се молят за здраве, за богатство и за щастие. Има ли християнска рецепта за това как човек може да бъде едновременно богат и щастлив?

- Все повече хора наистина идват с вяра. Здравето е нещо основно за човека, без него не може. Рецептата е една и съща винаги. Ако успеем да бъдем с Господа и придобием Бога в нас, тогава вярващият човек вижда как Бог му дава точно това, което му е полезно, нарежда всички събития, никога не го оставя. Както един родител се грижи за детето си, така и Бог няма да остави никого. Тоест, ако сме в Бога и вярваме в него, ако на него се уповаваме, много повече ще имаме в живота си.

- В Кремиковския манастир идват много деца, провеждате летни православни лагери. Не мислите ли, че децата, които вярват и обичат Господ, много по-лесно преодоляват многобройните порочни съблазни в днешния материален свят?

- Това е факт и той се вижда. Когато имаш със себе си този, който е сътворил света, животът е много лесен. Най-важното за децата, които идват тук в нашите лагери, е да знаят, че ние не сме сами, а Господ е сътворил всичко. И не само сътворил, но се е жертвал за нас. Той никога няма да ни остави в трудни моменти. Другата цел на лагерите са самите деца. Без училището и науките не можем, но ние сега превръщаме децата в някакви флашки с памет - трупаме, трупаме информация, насочени към това да бъдат успешни материално, а забравяме, че са хора. Това е смисълът - да знаем, че сме хора, християнските добродетели са много по-ценни от това да имаш прекалено много богатство.

- Когато политиката се заиграе със страховете на хората, вярата се превръща в оръжие. Усещате ли да ползват като инструмент сега религията и вярата?

- Намираме се в интересно политическо време. Контактувам с различни хора. Човек знае, че той не е всесилен. Той знае, че може да потърси Бог, когато не може да реши въпрос. И от друга страна този човек има страх Божи. Защото знае, че нещата които прави, е отговорен за тях. Затова Църквата никога не е делила хората на политически цветове. Но когато са ни питали, винаги сме призовавали хората да гласуват за такива, които имат вяра в Бога. Затова се молим, човек не е съвършен. Добре е, че министър-председателят ни е вярващ човек. Сигурен съм, че Бог ще му помогне нещата да се свършат по най-добрия начин. Затова смятам, че тази епидемия тук ще свърши много скоро. Въпросът е човек какъв е вътрешно. За жалост, млади хора, демократи при това, пишат и изказват мнения и постове, в които буквално пише: „Само „Демократична България“ може да справи с БПЦ“. Не знам какво да очакваме от такива хора, които като комунистите едно време са решили да се справят с Бога... Много е добре, че имаме разделение - църквата си е отделена от държавата и тя си взема нейните решения. Всеки, който се опитва да използва вярата и Бога като манипулация, трябва да знае, че Бог няма да допусне това да се случи.

- Отец Серафим, какво ще пожелаете за Възкресение Христово на всички българи?

- Пожеланието ми е към всички е в тези трудни дни да бъдем като жените мироносици, които носейки скъпоценното миро, отишли при гроба да помажат тялото Иисусово, но неочаквано научили от ангела, че Той е възкръснал. Така те стават вестителки на Неговото възкресение от мъртвите, на Неговата светлина. Нека тази светлина на Възкресението да е пътеводна за нашия живот, всички да знаем, че Бог възкръсна за нас, за да може да сме добре. Нека Му се доверим и да се хванем за Божията десница, за да можем да победим не само този вирус, но и всичко, което ни предстои занапред.

Нашият гост

Протойерей Серафим Янев е игумен на Кремиковския манастир”Св. Георги Победоносец”. За едни той е духовникът, прочут с отглеждането на пчели; за други той е този, който присърце е приел да учи децата на любов към Бога. Има награда за принос към църковно-обществения живот и активна работа с младото поколение от Софийска област. Той е завършил ВВУ в Долна Митрополия, след кратък престой в армията учи паралелно в Софийска духовна семинария и в СУ “Св. Климент Охридски”.