Използват се данни от застрахователи и НСИ

Отчитат 1500 черни точки у нас, в сравнение със 7000 в Гърция

Пътищата в Софийска област са опасни, там е най-голям рискът за шофьорите да катастрофират тежко. Следват областите Ловеч, Русе и Варна. Общо към 1500 са черните точки по българските пътища, сочи изследване на Института за пътна безопасност.

“Проучването прави оценка на риска от Тежки пътно-транспортни произшествия (ТПТП) в цяла България по географски принцип, по области, включително и по улиците на големите областни центрове. София-град разглеждаме отделно заради специфичните особености”, съобщи шефът на института инж. Богдан Милчев, бивш шеф на КАТ-София.

Данните за оценка на риска са получени от Гаранционния фонд, Асоциация на застрахователите в България и НСИ по брой на регистрираните случаи за последните три години - 2018, 2019 и 2020 г. Използван е швейцарски стандарт, тъй като до този момент у нас няма приет стандарт за оценка на риска.

Софийска област води, тъй като на нейна територия са началните участъци от магистралите “Люлин”, “Тракия” и “Хемус”, международния път за Калотина, пътищата през Петрохан, Искърското дефиле, София-Перник през Владая и др. Там са отбелязани и най-много от рисковите участъци, наричани черни точки. Останалите са пътят Русе-Бяла, участъкът през Кресненското дефиле, отсечката Ботевград-Мездра. Най-малка вероятност от смърт при катастрофа има в областите Перник, Търговище и Ямбол.

За София-град са посочени като рискови кръстовищата на централните булеварди като “България”, “Черни връх”, “Александър Малинов” и др.

“Оценката на риска показва дали е необходимо да се извърши ремонт или трябва да се построи изцяло нов път”, каза още Милчев. По думите му Агенция “Пътна инфраструктура” прави годишен списък на участъците с концентрация на ПТП, от МВР пък отчитат около 90 опасни места в България. В същото време - на 3 февруари т. г., гръцкият премиер Мицотакис представи оценка на риска от ПТП в Гърция, както и екшън план за отстраняване на 7000 черни точки в цялата страна и програмата от 450 милиона евро за обезопасяването им, която ще бъде финансирана от Европейската инвестиционна банка.

По същата швейцарска методика са открити и 4000 черни точки в самата Швейцария, чиито пътища се славят като най-безопасните в света.

Изводът на института е, че има сериозен проблем с достоверността на информацията, която се събира от КАТ и други държавни институции за пътния травматизъм у нас.

СOVID-19 спаси живота на поне 162-ма души

МВР бави данните за 2020 година

В сравнение с 2019 г., инцидентите са с 1022 по-малко

Все още от МВР и агенцията за пътна безопасност не са съобщили официално данните за 2020 г., въпреки че мина средата на февруари.

Неокончателно се знае, че тежките катастрофи през миналата година са 5708, загинали са 466 души, а 7105 са били ранени. В сравнение с 2019 г., инцидентите с пострадали са с 1022 по-малко, убитите - със 162-ма, а ранените - с 1395.

Намалението е драстично, дължи се свития трафик заради COVID-19 и досега няма обяснение защо чиновниците не съобщават данните. Тъй като има спад в цяла Европа, не е изключено и за 2020 г. да сме на едно от първите две места по загинали при катастрофи.

Инж. Богдан Милчев, шеф на Института за пътна безопасност:

Да се направи нова държавна агенция

“През февруари 2019 г. беше създадена Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата, която трябваше да управлява риска от пътно-транспортни произшествия. За тези две години тя не е получила такива правомощия, не е изготвила оценка на риска, нито карта или списък с най-опасните пътни участъци, още по-малко план за отстраняването им”, обясни пред Труд” Богдан Милчев, шеф на Института по по пътна безопасност.

“Нашето предложение е Агенция “Пътна инфраструктура” да излезе от регионалното министерство, към нея да се включи агенцията за пътна безопасност и новата обща Държавна агенция да е пряко подчинена на Министерски съвет. Така приоритет да стане безопасното изграждане на пътища и да е по-прозрачно харченето на пари за ремонти и строеж на пътища”, каза още инж. Милчев.