В първия ден от новата година отбелязахме 160 години от рождението на един от вечните в паметта и историята ни български писатели и общественици Алеко Константинов, нарекъл себе си Щастливеца. Снощи с откъси от "Бай Ганьо" пред скулптурата на писателя видни общественици почетоха паметта му. 

Имаше огромен интерес, около паметника се бяха събрали над 300 души, посочи в интервю по БНР културологът проф. Александър Кьосев. 

"Алеко е важният културен герой на България. Алеко е този, който прониква дълбоко в културата на тази страна и вижда нейните противоречия, олицетворява ги в своята собствена фигура. Смятахме, че честването на неговия рожден ден ще бъде от една страна празник, от друга страна ще бъде граждански протест, напомнящ, че патриотизмът е узорпиран - узорпиран от своите факшификати, от своите отровни двойници, от онова, което го имитира и от кухите, празни емблеми, байряци и символи. Патриотите са хората, които работят и се грижат и обичат тази страна - те обикновено са мълчаливи. Но дойде момент, когато мълчаливите проговориха и те проговориха с гласа на най-известните български писатели", обясни проф. Кьосев.

По думите му е важно усилието да си върнем истинското родолюбие. Това няма да стане лесно, смята той. 

"Посланието към българската политическа класа е, че мълчаливият патриотизъм на гражданите не е представен в парламента. Те трябва да вземат патриотичната кауза сериозно, да я превърнат в политически програми, да я превърнат в мерки и да представят мълчаливите граждани в парламента", изказа мнението си проф. Кьосев.

Крайно време е депутатите да чуят посланията на Алеко, добави той и подчерта:

"Истинското послание на Алеко е, че въпреки всичко той обича своя герой, той изпитва солидарност към всички и не изпитва нито злобно отрицание, нито презрение към своя Бай Ганьо. Той изпитва желание - от европейци, но не до там, да станем просто европейци". 

Книгата "Бай Ганьо" се нуждае от препрочитане, категоричен е проф. Александър Кьосев. Той призова българските кино дейците да направят нещо за оживяването на тази книга:

"Не само българският парламент трябва да чуе тази книга, но и най-обикновения българин, който я е забравил".