Разговорът за наука с проф. Анастас Герджиков винаги е интересен, защото не ни разказва само по какъв начин в Алма матер работи за развитието на своите учени и техните идеи, но ни дава и прогноза какво ще се случва в областта на висшето ни образование в обозримо бъдеще.

Няма съмнение, че инвестициите в конкретни научни изследвания в университети в цялата страна и в различни области ще доведат до сериозно развитие на българската наука и оттам – на иновациите и на икономиката, казва ректорът на най-авторитетното висше учебно заведение у нас. Какъв е пътят за това, в условията на криза, в която се намираме, питаме проф. Герджиков...

- Може ли науката и иновациите да помогнат за икономическото възстановяване и как, проф. Герджиков?
- Разбира се. Не само, че могат, но и икономически растеж без развитие на науката и на иновациите е невъзможен. У нас важността на научните изследвания дълго време се подценяваше, докато най-после през последните 7-8 години започнаха да се инвестират европейски средства, най-вече в инфраструктура и апаратура. Така от едно много оскъдно положение достигнахме до сегашното доста добро състояние на инфраструктурата. Само в Софийския университет бяха разкрити няколко центъра за върхови постижения и центрове за компетентност със сериозно финансиране в областите на големите данни, изкуствения интелект, нанотехнологиите, чистите води и чистата енергия. Това са инвестиции с висока добавена стойност, резултатите от които скоро ще станат видими за обществото – както по отношение на броя и на качеството на научните публикации, така и с приложимостта в икономиката. За пример ще посоча последната година, през която броят на научните публикации на преподавателите и изследователите от Софийския университет в реферирани и индексирани издания се е увеличил с 30 процента. Това е огромен скок.

- Как и за какво ще бъдат разпределени 44 млн. лв., които идват по Плана за възстановяване и устойчвиост за изпълнението на проекта на университета SUMMIT – кои са идеите, които ще разработят екипите от учени и кои ще имат най-голямо приложение?
- След инвестициите в лаборатории и апаратура бяха необходими средства и за самите научни изследвания. Затова в Стратегията за развитие на висшето образование и в Закона за висшето образование бяха дефинирани изследователски университети – тези, в които интензивно се провеждат научни изследвания. Засега по определени критерии бяха определени 9 изследователски университета и те ще получат средства за провеждане на още по-сериозни научни изследвания. Средствата не са от националния бюджет, а от Плана за възстановяване и устойчивост, т. е. отново става дума за европейски средства. Общо 14 екипа на водещи учени от Софийския университет, които са с най-високите наукометрични показатели в приоритетни области, са включени в научноизследователската и иновационна програма по проекта SUMMIT (Sofia University Marking Momentum for Innovation and Technological Transfer). Проектът ще продължи до юни 2026 г. Повечето екипи са в областта на природните науки, медицината, математиката и информатиката, други изследователи ще работят по интердисциплинарни теми в областта на хуманитарните и социалните науки. Стратегическата научноизследователска и иновационна програма създава и възможности за международно сътрудничество и повишаване на научната експертиза на учени, които работят в стратегическите направления, но не са част от научните групи. Ще се финансират и вътрешни за Университета проекти за научни изследвания, водещи до резултати, необходими за трансфер на знания чрез защита на интелектуална собственост или чрез потенциал за иновации.

- При представянето на проекта казахте, че той ще позволи в цяла България да има мрежа от университети, които ще поведат напред българската наука – в какъв срок е възможно това?
- Реализацията на проектите на изследователските университети ще доведе до повишаване на количеството и качеството на научните изследвания – най-вече на изследвания, приложими в практиката. Ще се повиши и патентната активност и ще се стимулират приложните разработки чрез създаване на нови международни патентни заявки. Щом осигуряването на апаратура през последните години доведе до скок на броя на публикациите на Софийския университет с 30 на сто, няма съмнение, че инвестициите в конкретни научни изследвания в университети в цялата страна и в различни области, ще доведат до сериозно развитие на българската наука и оттам – на иновациите и на икономиката.

- Откъде СУ ще привлече млади учени за проекта и ще има ли сред тях чужденци? Колко млади учени вече работят в Алма матер?
- Само през изминалата година сме назначили над 100 нови преподаватели и изследователи, предимно млади хора. Вече се убедихме, че когато има средства и добри условия за научни изследвания, можем да привлечем млади учени, както и да убедим утвърдени в чужбина български учени да се завърнат у нас. В рамките на проекта SUMMIT привлякохме петима такива експерти от реномирани чуждестранни университети и предприятия, които ще ръководят научни групи. Преди това друг проект – този за създаването на института INSAIT, привлече не само български учени от чужбина, които да работят в института, но и най- големите имена в областта на изкуствения интелект, които да изнасят лекции в Софийския университет, открити за всички, които се интересуват от тази актуална тема. Изобщо в момента се случва голяма промяна, която засега е невидима, но постепенно поставя България на картата на значимите научни изследвания.

- С колко общо пари за наука разполага Софийският университет за тази година?
- Институционалното финансиране е около един милион лева годишно, което е нищожна сума за над 25 факултета, департаменти, центрове и институти с 1700 преподаватели и изследователи. Това рязко се промени през последните години, когато спечелихме научни проекти за над 200 милиона лева. Сега към тях се прибавя проектът SUMMIT с нови 44 милиона лева за следващите 4 години.

- Как работи СУ с Националната агенция по оценяване и акредитация и как може да се подобрят акредитационните процедури?
- Националната агенция за оценяване и акредитация противно на разпространеното мнение полага огромни усилия, за да подпомогне висшите училища да се ориентират в това, как се справят с поддържането и повишаването на качеството. От самото начало обаче тя беше натоварена с погрешни очаквания – вместо просто да дава или отказва акредитация, от нея се изисква и да класира с оценки висшите училища както институционално, така и по професионални направления. Това не е работа на акредитацията, а на Националната рейтингова система. Отделно от това самата Агенция на няколко пъти смени процедурите и критериите си с нови, като не винаги новите са по-добри от старите. И накрая, въпреки че го обсъждаме от години, участието на чуждестранни експерти в оценяването остава периферно, а то е единственият начин да избегнем личното отношение, което е неизбежно в малка страна като нашата, където всички се познаваме.

- Има ли нужда от промяна и каква на вътрешните модели на работа на висшите училища с цел повишаване на качеството на обучението? 
- Съвсем уместно след въпроса за Националната агенция за оценяване и акредитация, която отговаря за външното оценяване, поставяте въпроса за вътрешното оценяване. По цял свят вътрешноуниверситетските системи за качеството са главният инструмент за поддържането и повишаването на качеството. Именно затова преди 20 години Законът за висшето образование обвърза външното оценяване с наличието на такава вътрешна система в университетите. Отначало тези системи бяха създадени формално, но постепенно се усъвършенстваха и създадоха поредица от процедури за осигуряване на качеството на образованието. Днес, поне в по-сериозните висши училища, тези системи играят огромна роля, разработени са наръчници за качеството, създадени са университетски и факултетни комисии, които следят за спазването на процедурите, описани в наръчниците, провежда се редовна атестация на преподавателите, включваща и образователната, и научната им дейност и т. н. Разбира се, тези системи не са нещо застинало, а се усъвършенстват периодично. Особено в сегашния момент на бурно развитие на технологиите и оттам на нуждата от постоянно обновяване не само на образователните методи, но и на самите цели на образователния процес, вътрешните системи за осигуряване на качеството следва да се обновяват постоянно.

- Трябва ли да бъде обособена самостоятелна линия за финансиране на висшите училища, които нямат статут на научноизследователски?
- Този въпрос се обсъжда в Съвета на ректорите от няколко години, въпреки че до този момент изследователските висши училища още не са получили никакво финансиране. Очертават се две възможни посоки на финансиране на висшите училища, които не са изследователски. Първата възможност е да се финансират допълнително професионални направления, които макар да са в университет, който не е изследователски, дават сериозни научни резултати, т. е. освен за изследователски университети да говорим за отделни изследователски направления в останалите университети. Втората посока е да стимулираме финансово развитието на определени типове висши училища – Стратегията за развитие на висшето образование наред с изследователските университети говори за образователни и професионални висши училища, но би могло да се мисли и за развитие на предприемачески университети, на регионално значими висши училища и т. н. Този въпрос беше обсъден в присъствието на министъра на образованието и науката и на последното заседание на Съвета на ректорите през този месец, но до решение още не сме достигнали. Трябва добре да се обмисли и откъде ще дойдат средствата за такова стимулиране. Финансирането за изследователските университети няма да бъде от националния бюджет, а от Плана за възстановяване и устойчивост. Подобен трябва да бъде подходът и при останалите видове висши училища, защото националното финансиране е ограничено и увеличаването на субсидията за едни висши училища би означавало намаляването ѝ за други.

Нашият гост

Проф. Анастас Герджиков е роден на 28 февруари 1963 г. Професор е по римска литература, доктор на филологическите науки (антична и средновековна литература). Завършил е Хумболтовия университет в Берлин, специализирал е в Австрия (1994) и Германия (1997). Заемал е длъжностите заместник-министър на образованието и науката (2001-2003), управител на фонд „Научни изследвания” (2008-2009), заместник-ректор на СУ „Св. Климент Охридски” (2010-2011). Член е на редколегията на списание „Стратегии на образователната и научната политика”. Преподавателската му работа обхваща курсове по латински език и по римска литература. Научните му интереси са в областта на античната и средновековна литература, философия и политическа мисъл. Автор е на статии в български и чужди списания и сборници, на четири монографии, както и на първия български превод на Аристотеловата „Политика”.

На 17 ноември 2015 г. беше избран за ректор на Софийския университет, на 20 ноември 2019 г. е преизбран за втори мандат.