"Основната мисия на фармацевтичната професия е да помага на хората да използват по-добре лекарствата, по-рационално, със съответния съвет и консултация, особено в тези тежки времена на пандемия, и когато сме натикани в ролята на продавачи в бели престилки. Магистър фармацевтите сме учили да помагаме на хората и на лекарите да направят своя избор на правилното лекарство в точния момент, да предотвратят грешки. В други държави има правителствени проекти, в които фармацевтите със своите консултации намаляват с 20-30% разходите за лекарства. В ЕС българският пациент доплаща най-много за лекарства". Това заяви пред БНР проф. Асена Сербезова (Стоименова), председател на Българския фармацевтичен съюз в Международния ден на фармацевта.

Относно нормативите пречки пред фармацевта проф. Стоименова заяви: "Преди да говорим за нормативни промени, трябва да говорим за промени в мисленето. В последните години регулацията на аптечната дейност, както и направленията клинична фармация и фармацевтични грижи, изискват съответните нормативни регулации. И дори наскоро в закона за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти, който се гледа на комисията към НС по здравеопазване, отпадна един текст, който щеше да даде възможност на фармацевтите да се занимаят с дейности по промоция на здравето. Системата на здравеопазването трябва да се гледа холистично, т.е. цялостно. Всички в един екип – лекари, фармацевти и пациенти – всеки със своята отговорност. В центъра да бъде пациентът. Системата да бъде подкрепяща за пациента, фармацевта и лекаря, за да могат те да вземат решение е единствено основание професионализъм."

"В последните месеци в условията на битката с вируса още веднъж стана ясно колко са важни фармацевтите, които са на първа линия, особено когато хронично болните се притесняваха да посещават своите лекари, имаше и недостиг на лекарства. В тези кризисни моменти стана ясно, че фармацевтът е най-достъпният медицински специалист и че неговият съвет е безценен. Важни и съществени се оказаха не само знанията на фармацевтите, а и техните умения за комуникация в това извънредно положение. Системата изисква не само специалисти, а и определено ниво на организация", коментира председател на Българския фармацевтичен съюз.

След обвинението за създаване на паника тя заяви: "Аз съобщих пред БНР и БНТ за световноизвестни тенденции в лекарственото снабдяване и прокуратурата намери, че това са тревожни факти. Софийският районен съд върна обвинението обратно на прокуратура, тъй като мотивите на 23-и състав бяха, че не разбира в какво ме обвиняват."

Проф. Стоименова разказа за инициираните няколко проверки (в т.ч. 2 данъчни) срещу нея като физическо лице и БФС – като юридическо лице, както и проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ), в качеството ѝ на изпълнителен директор на Дирекцията по лекарствата: "Очевидно държавната машина се организира, може би за да се дисциплинира гласът на фармацевтичното съсловие", каза проф. Стоименова.

"И към момента, според действащото законодателството, единственото място, където могат да се отпускат лекарства, това са аптеките. В дрогериите могат да се отпускат лекарства по списък, т.нар. "отиси" (лекарства без рецепта). Но дори и тези лекарствени продукти могат да станат вредни при злоупотреба. Затова държавата е предвидила консултация. Не говорим само за недостиг на лекарства и аптеки. Всеки пациент трябва да има достъп до фармацевт. Фармацевтичната консултация, изобщо фармацията и здравеопазването в това последно звено са превърнати в бизнес с лекарства. Да обаче лекарствата са особен вид стока. Те могат да помогнат, но и да навредят. Някой трябва да проследи тази употреба. И тази грижа е безценна", коментира проф. Стоименова.