Проф. Венелин Терзиев преди дни получи поредната висока оценка за своята мащабна научна и изследователска работа. Отличието е от Ростовския държавен икономически университет в Русия за принос в развитието на социалната наука. Учебното заведение е с реноме на един от най-престижните университети в света и е в класацията Impact Rankings за 2020 г.

Младият професор се слави като напорист, амбициозен, успешен, креативен. Той е доктор на науките по национална сигурност и икономика. Редовен професор е в НВУ “Васил Левски” във Велико Търново и в Русенския университет “Ангел Кънчев”. Научните му интереси и публикации са свързани с проблематиката на икономиката, националната сигурност и социалното управление.

След множество награди, дипломи и присъдени почетни звания, проф. Терзиев получава своето признание далеч по-късно у нас с наградата си за социална икономика от българското министерство на труда и социалната политика в края на миналата година. Ученият изнася публични лекции и пленарни доклади в най-реномираните руски университети във Владивосток, Кемерово, Санкт Петербург, Ростов на Дон и Москва, както и в редица европейски държави - Косово, Гърция, Сърбия, Северна Македония, Турция, Черна гора и други. Публикува в изключително престижните издания, които са реферирани в системите на Web of Science и SCOPUS.

“Търсенето на мотивация, за да вършиш определени неща, е особено важно, но най-важното е това за какво и кому ще е потребно това което правиш. Безцелно свършената работа е не само неполезна за самия теб, но и за околните”, казва изследователят.

Той споделя, че обикновено усещането за щастие идва от дребните и прозаични неща. “Оценката за работата на отделната личност е важна, когато тя е искрена и релевантна на стореното. Ние българите обичаме да подценяваме себе си и това което вършим, обичаме да лепим негативни етикети и да бъдем доста злобни и преднамерени. Това като че ли е национална черта, която ни е съпътствала винаги. И най-вече се оглеждаме за свършеното едва когато то е забелязано навън или по начин, който няма ход да върне събитията. Примерите в това отношение са много и различни.

В това битие на човек който си изкарва прехраната по различен начин, усетих много лицемерие, неискреност и завист. Не знам защо това толкова ни трябва, за да съществуваме...? За съжаление то е част от нашия живот”, казва с горчивина ученият.

Проф. Терзиев не крие, че пробиването на път в науката е особено трудно. Особено, когато това се прави нетрадиционно и без да се преследва определена комерсиална цел.

“Този подход изглежда неестествено и нехарактерно за вече съществуващата норма. Създаването на научни статии-публикации за някой е престиж, за други възможност или пък задължение. За мен е просто начин на живот, който ми дава това особено задължение пред обществото да кажа какво мисля, предлагам или изследвам”, категоричен е проф. Венелин Терзиев.

Като пристрастен към познанието е убеден, че при всички случаи в този път на утвърждаване или отстояване на позиции се допускат грешки, създават се врагове и се намират верни приятели.

“За да вървим напред като нация обаче, трябва да умеем не само да чуваме различните, но и да успяваме да оценим онова зрънце на новаторство. Да успеем да намерим идеята, която е полезна, а не да бъдем примитивни”, убеден е проф. Терзиев.

Правенето на всичко това изисква много усилия, които не могат да бъдат предвидени или планирани. “Това е верую, което човек сам избира, а дали това е правилно и ще оцелее е въпрос на време и разбиране”, подчертава професорът.

По думите му значението на научните изследвания е тяхната приложимост и полезност за хората. “Разработваните социални модели, подкрепени с достатъчно предварителни теоретични изследвания вече намериха отражение в редица реализирани социални програми и проекти в периода между 2000 и 2003 година. Той се характеризираше с относително високи равнища на безработица, които бяха последствие от преход и активни икономически и политически трансформации. Такъв съществен елемент е Националната програма “От социални помощи към осигуряване на заетост”, която беше революционна и извади от дълбоката летаргия хиляди безработни лица, които разчитаха единствено и само на социалните помощи и ги накара да бъдат активни участници на пазара на труда”, изтъква проф. Терзиев.

И допълва, че друг етап от ползите е структурирането на учебни дисциплини по социално програмиране в различни магистърски курсове в Стопанска академия в Свищов, както и включването на проблематиката на социалното предприемачество в учебните програми на редица университети в Русия, Гърция и Ирландия - на базата на натрупаното знание у нас, благодарение на съвместната работа с колегите му от Аграрен университет в Пловдив.

“Важно е и споделеното знание на десетките научни и други форуми, което спомага както за формирането на нови идеи, така и за използването на вече натрупания опит в реализирането на редица проекти и програми”, обобщава проф. Терзиев.

 

Заклет пътешественик

Като любознателен човек обожава да пътува. За него всяко кътче на планетата е интересно и опознаването крие неподозирани изживявания. Разказва за безкрайната пъстрота на Тайланд, божествените гледки на остров Хайнан, натуралните изживявания в Кения и Танзания. “Звездното небе, което се усеща толкова близко в Занзибар или безкрайните отливи на океана, спокойствието на малките градчета в Словения или безкрайно големите плажове на Оман... Пътуването по света е времето за събиране на мисли, сили и вдъхновения. Дълбоко съм свързан с планината и Габровския балкан, защото корените са там. Боженци, комплекса Етъра, пасторалните гледки на Стара планина, малките улички на Севлиево е част от онова пътуване и завръщане”, споделя ученият.

 

За него

Рицар на науката

Съчетанието на добро възпитание, висока степен на образование, морал и професионализъм са качества, които срещаме все по- рядко в днешното комерсиално общество, но същевременно са изключително важни. Посветил се е на решаване на актуалните проблеми в науката и културата. Дон Кихот в своята област, проявявайки смелост понякога си навлича гнева на закостеняло мислещите, отричащите прогреса в науката, но това като, че ли го мотивира да върви напред и нагоре.

Старши комисар д-р Стефан Банков, Директор на дирекция в Министерство на вътрешните работи

 

Интелигентен чудак

Умее да провокира, за да предизвика развитие. Това помага само на хората, които го разбират и в действителност са устроени да търсят възможностите във всяка ситуация, винаги гледат напред и търсят истината. За останалите, които предпочитат да вървят в рутината, той се явява нарушител на закона. Не е ясно на кой закон точно. А той всъщност е последователен в научното направление, на което се е посветил, макар да прескача и в много други области. Стремежът му да споделя всичко, което знае, по което има умения и компетентности, сякаш е негова фикс идея. Бърза, за да успее, не че се страхува някой да не го изпревари. Един от неоспоримите и неуморимите учени.

Проф. д-р Маруся Любчева, Университет “Проф. д-р Асен Златаров” - Бургас

 

Двигател на социални политики

Професор Терзиев е един от водещите лица в насърчаването на активни социални политики и методи за постигане на ефективност на прилагането. Радваме се, че той е един от редовните оратори на различни научни събития в Белград, както и Академията на науките на Република Сърбия. Опитът му в тази област е много добър и като рецензент на книгите му, мога да кажа, че има три паралелни и изключителни неща за приноса му- академичната му кариера, опитът му в държавните институции и в управлението. Дейностите му в публичните институции и индустрията в бизнеса му осигуряват “уникална лаборатория”, която му дава възможност за теренни изследвания.

Проф. д-р Синиша Зарич, Белградски държавен университет