Проф. Вили Лилков, общински съветник от „Синя София“, пред „Труд news”: Хаосът в Столичния общински съвет не може да продължава и ден повече

ППДБ и „Спаси София“ са склонни да приемат председател на СОС на ротационен принцип

Кметът да положи усилия за решаването на кризата, а не да влиза в разправии с общинските съветници

В четвъртък предстои поредната сесия на избрания на 29 октомври столичен общински съвет. Той започна работата си на 13 ноември и на четири сесии не можа да избере свой председател и съответно да започне да решава натрупаните от много време насам проблеми на столицата. От групата на „Синя София“ два пъти правиха опити със свои идеи да разплетат възела на „Московска“ 33. Според общинския съветник от тази група Вили Лилков има вече готовност в някои от политическите партии за търсене на решение и разчупване на ледовете.

- Утре предстои първата за 2024 година сесия на Столичния общински съвет, който вече два месеца е блокиран поради това, че не може да си избере председател. Вашата група направи няколко опита да стартира работата на СОС, професор Лилков. Да припомним накратко какво стана на организираната от вас среща на 28 декември, когато бяхте поканили по двама представители на всичките групи в съвета?
- На тази среща не се отзоваха само общинските съветници от „Възраждане“ и от БСП. С останалите си поговорихме за кризата, в която се намира СОС и предложихме на колегите да започнем разговори как да излезем от тази ситуация. Чухме всички мнения и това, което мога да отчета като успех на тази среща е, че за първи път започнаха да разговарят помежду си представители на ППДБСС и ГЕРБ-СДС. Разбира се, очертаха се доста противоречия между тях, но началото беше поставено.

- Като първи разговор между двете най-големи групи имаше ли много напрежение между тях?
- Да, в известен смисъл. Чуха се неща, които бяха казани по време на предизборната кампания, но като цяло тонът беше далеч по-мек оттогава. Много конструктивно беше поведението на общинските съветници от ИТН. Така че това ни дава основание да мислим, че диалогът може да продължи. Разбира се, двете основни политически формации излязоха разделени от тази среща, дори бяха казани някои по-силни думи, че докато ППДБСС не изяснят дали са леви или десни, ГЕРБ-СДС няма да разговарят с тях, че те са длъжни да направят мнозинство, че това е задължение на партията, която е спечелила изборите. Дори малко по-смело от ГЕРБ-СДС заявиха, че можем да стигнем и до избори, което според мен беше малко пресилено.

- Само вие и ГЕРБ-СДС не сте предложили кандидат за председател на СОС. Защо според вас ГЕРБ-СДС бавят това и въобще искат ли да имат кандидат?
- Не мога да разчета поведението на ГЕРБ-СДС. По-скоро те искат да покажат на ППДБСС, че те сами не са в състояние да намерят решение и да съставят мнозинство. И може би играят по някакъв начин на изтощение. Но смятам, че вече мина доста време и няма смисъл от тази игра, защото всички се убедихме, че трябва да търсим вариант за излизане от кризата, а не да се убеждаваме в едно или друго.

- Кметът Васил Терзиев отправи доста тежки предупреждения  към съветниците от ГЕРБ-СДС Антон Хекимян и Георги Георгиев, че никой не им иска мнението по никакви въпроси и да не се обаждат много?
- Не мога да коментирам думите на кмета. По-скоро бих отправил препоръка към него, че в момента той е легитимният избран лидер в общината и при неработещ общински съвет той би трябвало да на първо място да положи усилия да помогне за решаването на тази криза, а не да влиза в разправии с общинските съветници.

- Има ли някаква вероятност за решаване на кризата утре?
- Може би, защото на предложенията, които ние представихме преди няколко дни, вече има положителни отзиви от някои от политическите групи и би трябвало да решим да вървим в посока на уточняване на условията и на търсене вече на конкретните личности, които може да бъдат предложени. Не искам засега да коментирам, но аз съм оптимист, че има вече готовност в някои от политическите партии за търсене на решение.

- От „Синя София“ и ВМРО предложихте шест условия, при които СОС може да започне работа. Припомнете ги!
- Първото е избор на председател до приемането на бюджета. Второ - да се структурират комисиите на Общинския съвет на паритетен принцип. Трето - да внасяме в дневния ред само предложения, които са единодушно приети на Председателски съвет. Четвърто - кметът да представи програма за управление и реформи. Пето - да започне работа по изработване на оперативна работна програма на СОС. Шесто - кметът да започне да дава отговори на актуални въпроси. Смятаме, че така ще дадем възможност за спокоен диалог между основните политически сили в СОС за съставяне на мнозинство, а от друга страна ще избегнем блокирането на работата в Столична община, от което всички граждани ще понесат щети. 

- Партиите, които са реагирали положително на предложенията ви, имат ли все пак някакви забележки? 
- Има разумни предложения като това да не се върви само към председател с временен мандат, а да се предложи ротационният принцип още отсега. Освен това има известна логика в това да не се внасят само предложения, които са предварително одобрени сто процента на председателски съвет. Разумно е предложението на някои колеги да не се търси голям консенсус, а да се пускат всякакви предложения към комисиите, защото иначе ще се обезсмисли работата им. Има съгласие, че комисиите трябва да са на паритетен принцип и дори малките партии да имат председатели. Така че има разчупване на ледовете. Но чакаме от по-големите партии да поемат инициативата, ние не можем да доведем нещата докрай без тяхната подкрепа. Ако те решат, че има смисъл от това, те ще ни поканят да изясним подробностите. 

- Ако ППДБСС са непреклонни, че председателя трябва да бъде от тях, както се чува, ще има ли отново блокаж на работата на СОС?
- Ако се стигне дотам да се упорства... В крайна сметка, за да се излезе от тази ситуация, всеки трябва да направи някакви отстъпки и да се даде време да се навлезе в конкретиката и по-задълбочени разговори между групите, да се очертае хоризонта на общинския съвет, да се поставят големите проблеми и тогава решението ще се намери. Но сега просто трябва да се превърти колелото и да започне да работи общинският съвет. Тази ситуация не може да продължава и ден повече. Нашите проблеми ги прехвърляме на столична община и оттам – на гражданите на София. 

- Кажете какво не се случи в София през тези два месеца на фактическо бездействия на СОС?
- Поне от практиката на общинските съвети през тези два месеца се случваше следното. Обикновено се структурираше политическото мнозинство, постоянните комисии, започваха да се внасят доклади в съвета, започват редовни сесии, по които се вземат решения. В този период се одобрява и приема план-сметката за чистотата и се гласува размерът на такса смет. Започва изработването на оперативната работна програма на общинския съвет – за промени в стратегиите, за ключови въпроси, по които трябва да се работи, нови наредби. Тази промяна няма нищо общо с програмата на кмета. 

- Виждате ли възможност да се формира мнозинство, при положение, че БСП казаха „Никога, ние ще си предлагаме наш кандидат“, а от ППДБ също настояват за своя номинация?
- На тези заклинания и на чертаенето на червени линии аз противопоставям в момента проблемите на София, защото те стоят нерешени. И тук става въпрос за заклинания на политически сили срещу проблемите на гражданите. Всяка една политическа сила трябва да осъзнае къде е застанала. В момента те торпилират фактически работата на Столична община и затова казвам, че в тази ситуация ние не изграждаме политическото мнозинство, за дългосрочно управление, а търсим разумното мнозинство, което трябва да извади общината от кризата, в която я бута Столичният общински съвет. Ние в момента нямаме нито управляващи, нито опозиция и никой от нас не бива да се прави на управляващ или опозиция, а да влезе в разумното мнозинство, което да поведе Общинския съвет. Това, че ние в момента се опитваме да дадем решение, не ни прави управляващи. Ние ще се позиционираме впоследствие и в зависимост от това, как иска кметът да управлява и с кого иска да управлява. Но сега играта е съвсем друга и затова тези заклинания по-скоро са насочени към партийните централи и към най-твърдите електорати, а не са насочени към проблемите на града. 

- Във Фейсбук вече има група, която издига вас за председател на Столичния общински съвет. Разговаряно ли е с вас по този въпрос от страна на партиите в СОС?
- От партиите – официално не. Получавал съм намеци от колеги общински съветници, но моето желание в момента е, ако мога да помогна да се завърти работата на Общинския съвет. Ако аз имах такива намерения, не бих влизал в ролята на парламентьор. В момента ние, със „Синя София“ и Карлос Контрера, сме едни парламентьори за добрия разум, както се казва. 

- От Карлос Контрера чух, че бихте подкрепили например Пламен Данаилов (ИТН) за председател на СОС?
- Аз бих подкрепил всеки, около когото застане това разумно мнозинство, защото в крайна сметка той ще поеме много голяма отговорност до приемането на бюджета на столицата и месец-два след това. След което на ротационен принцип председателят ще бъде сменян. В момента виждам, че колегите от „Спаси София“, „Да, България“ и „Продължаваме промяната“ са склонни да приемат председател на ротационен принцип. При нас ротацията ще бъде по-безболезнена отколкото парламентарната такава, тъй като в СОС говорим само за фигурата на председателя, докато в правителството процедурата е по-дълга. Дори да се ротира един министър, това означава всичко по веригата да подлежи на преоценка. Докато в СОС ротацията няма да се отразява на работата толкова много и за нея не е необходима толкова голяма подготовка.

- Кое наложи да изпратите писмо до председателя на Народното събрание и още институции, в което да обръщате внимание на данни за реабилитация на комунистическия режим?
- Имаме основание да смятаме така и благодаря на всички, които се включиха в подкрепа на това обръщение, защото в последните години особено след започването на войната в Украйна , това е едно от направленията, в което тече хибридната война и хибридната атака на Русия. Активизираха се много традиционните глашатаи на „българо-съветската дружба“ и определено тече опит за реабилитация на миналото. Виждаме дори, че се възражда една такава реторика, едва ли не, всичко, което е насочено срещу миналото и срещу руското вмешателство в България, да се обявява за фашизъм. Увеличиха се много предаванията по медиите, увеличиха се говорителите на руската пропаганда и пример за това е за съжаление и някои предавания на националното радио. И това, което ме безпокои е, че в ключови предавания се промотира руската пропаганда, символите на комунизма.

- Паметникът на Съветската армия вече е демонтиран, но някои като „Възраждане“ например искат той да бъде възстановен, БСП също...
- Ето ги точно тези политически партии, те имат и представителство в парламента, не само в медиите. И те открито пропагандират руската политика в България. Така че това беше смисълът на декларацията и отговорът трябва да бъде получен от институции, от друга страна – би трябвало гражданското общество да се събуди и ние сме длъжници на обществото по отношение на изясняването на наследството от тоталитарното минало в България. Изясняването на историческата истина за това, което се е случило в България. Фактът, че ние спорим все още дали Червената армия е освободител или не е, означава, че има нещо неразказано в цялата ни история или недообяснено. Така че тук на ход са и съвременните историци и нещо много интересно бих искал да споделя. През ноември 2022 година 22 от най-авторитетните български историци, от НБУ, Великотърновския, Софийския и БАН, се подписаха лично под обръщение или единно становище, че в България не е имало фашизъм. През 1996 г. една голяма дискусия пак между историци доказа същото. Но все още обаче продължава да се говори, че в България имало фашизъм и по отношение на паметника на Съветската армия продължава тази реторика.

- Тя е най-вече там.
- Тези основания днес да се използват със задна дата отпреди 100 години. Да се оправдават престъпления на българските комунисти и болшевики е направо нелепо. Те по същия обясняват и атентата в "Света Неделя" с борба срещу фашизма. Какъв фашизъм?! Това са измишльотини, които много добре обслужват цялата дейност на БКП, обслужват и политиката след1944-та година, обслужват и репресиите, обслужват и привилегиите, които получаваха комунистите след 90-те години. Длъжници сме в този смисъл.

Нашият гост

Вили Лилков е роден на 6 април 1955 г. във Видин. Завършва гимназия със засилено обучение по математика и физика и след спечелването на подборния кръг за международна олимпиада по физика през 1973 е приет в СУ без конкурсен изпит. Част е от баскетболния му отбор. Доктор е към Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика на БАН, а през 2011 г. става професор по ядрена физика към Минно-геоложкия университет. От 1999 г. е ръководител на катедра „Физика“ и преподавател по обща физика и атомна и ядрена физика в МГУ. През 1994 г. става член на СДС. Учредител е на ДСБ през 2004 г. и до 2017 г. е председател софийската ѝ организация. 15 г. е бил общински съветник, заместник-председател на СОС. През 2014 г. е избран за депутат от Реформаторския блок. Кандидат-кмет на София през 2015 г. и през 2023 г., през 2019 подкрепи Йорданка Фандъкова.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта