Проф. Владко Панайотов издаде нова книга под заглавие „Извличане на ценни и редки елементи от руди и техногенни отпадъци“. Получил е и патент за отстраняване на вредните емисии при горенето на въглищата. Негова идея и мисия в това отношение е превръщането на традиционните въглища в „зелено“ гориво. Това няма да е лесно, но за управляващите у нас е крайно време да заложат на иновациите на българските учени – особено в настоящия момент, когато сме пред прага на пагубни решения за нашите въглищни централи.

- Проф. Панайотов, смятате ли, че предизвикателствата пред България за решаване на проблема с въглищните централи са сериозни и решенията вече не търпят отлагане?
- Разбира се, много по-лесно и по-приемливо за всички е да се каже, че  „зеленият“ водород ще спаси икономиките и природата. В последните години понятието „въглища“ стана синоним на беда, на застрашаваща стихия, на заплаха отвсякъде. Тук няма как да не си спомним приказката за синигера в ръцете или жерава в небето. Българинът е прагматик, а не романтик. Когато говорим за националното ни богатство – въглищата, ние би трябвало да изработим технология за тяхното „опитомяване“, да ги преформатираме в безопасен продукт, защото ги притежаваме като дар от Бога, като природно богатство, което никой не може да ни отнеме. В никой случай не трябва да се отказваме от въглищата – не само заради социалния проблем, който би възникнал, но и заради независимостта на енергийната ни система.

- Но Европейската комисия ще ни наложи сериозни санкции, ако не затворим въглищните централи... Как да бъдем хем национално отговорни към народа си и индустрията си, хем в синхрон с регламентите на ЕС?
- Прави чест на ЕС, че вижда проблемите „очи в очи“ и директно иска да се пребори с тях. Естествено най-краткият път е затварянето, санкциите, чието изплащане в един момент ще стане невъзможно и пак ще доведе до затваряне. Въвеждането на новите енергийни източници (ядрени, соларни, водородни) е един от пътищата за преодоляване на проблема с емисиите и глобалното затопляне. Но ще могат ли те да заменят класическите, досега съществуващи мощности в енергийния микс, е съвсем друг въпрос. Аз съм скептик по темата. Производството и най-вече съхранението на водорода е изключително скъпа технология, която България все още не може да си позволи.

- Имате ли информация какво правят учените по света за решаване на проблема с вредните емисии?
- Един преглед на патентите в областта на елиминиране на емисиите показва, че страни като САЩ и Китай работят много усилено в тази област и имат значителни достижения както в областта на двигателите с вътрешно горене, така и в сферата на големите горивни инсталации, включително изгарянето на въглища. Те нямат никакво намерение да затварят въглищните си централи. Заради благородната кауза за спасението на света Европа от години налага ограничения на своите граждани, индустрии и икономики. Страхувам се, че ще дойде ден, когато родоначалничката на борбата с емисиите и с глобалното затопляне, а именно Европа, ще купува от Китай технологии за елиминиране на емисиите. Как тогава би изглеждал животът в Европа? Какъв ще бъде авторитетът на Европа?

- И какво е решението според вас?
- Европа закъснява безвъзвратно! Според мене е крайно време европейските институции да създадат един Научно-приложен-внедряващ център, включващ учени и експерти от Европа, САЩ, Канада и Австралия, който в течение на един мандат на Европейската комисия, под нейната егида и с нейното финансиране, да разработи и внедри технология за елиминиране на емисиите от изгарянето на въглищата. Важно е решението да бъде модифицирано за различните видове въглища в зависимост от техните особености. Полигон на тези изследвания и внедряване могат да бъдат нашите „Марици“. Български изследователи от БАН и университетите  имат значими патенти в тази област и биха могли активно да се включат в целия цикъл на разработване, изследване и внедряване. Това би бил огромният принос на Европа не само за спасяването на света от температурния колапс, но и огромен принос в енергетиката и жизнения стандарт на цялото човечество.

- Колко би струвало всичко това и колко време би отнело?
- Веднага се поставя въпросът за цената. Тя е висока. Възникват проблеми, които на пръв поглед са нерешими. Питаме се: за колко време би могла да стане реконструкцията на централите ни? Няма да е бързо, нито ще бъде с обещания и лозунги. Но нерешими проблеми няма. Въпросът е кой и как ще организира този процес. Мотивацията на хората в екипа трябва да е изключително голяма, защото те ще създават нещо качествено ново. Ако се върнем към историята на световната наука, ще видим някои важни факти. Например: „Фотоволтаичният ефект“, при който светлината се превръща в електричество, е открит още през 1839 г. от Анри Бекерел. Първата фотоволтаична клетка е произведена чак през 1884 г. в САЩ. Цял век по-късно фотоволтаиците са масова практика. Друг пример: Първият автомобил, задвижван от батерии, е показан от Морисън през 1890 г. в Айова, а през 1891 г. той получава патент за батерията. Колата развива скорост 22,5 км/ч. Трети пример, засягащ водорода: през 1839 г. сър Уйлям Гров от Уелс експериментира за пръв път получаването на електричество, след като е разградил водата на водород и кислород, той ги съединява отново с помощта на платинови катализатори. Първата клетка за получаване на електричество на база на водород се нарича „Клетката на Гров“. Тази справка съвсем ясно показва, че развитието на световната наука, изследване и разработки вървят от един цикъл в друг през десетки години, нещата се повтарят и се усъвършенстват, добиват ново приложение. 

- Вие виждате ли някакъв потенциал в нашите учени, за да не чакаме ЕК да създаде Научно-приложен-внедряващ център, а да изненадаме Европа с наш екип, с наши патенти?

- Първо, въглищата не бива да бъдат възприемани като „враг“ на природата и хората, а като нещо, което трябва да бъде „превъзпитано“ с помощта на нови, внедрени технологични решения. По възможност най-скоро вместо да затваряме въглищните си централи, ние трябва с общи усилия да ги превърнем в „зелени мощности“. Трудовете и патентите, в които аз участвам, както и световният преглед на изследванията в тази област показват, че това е възможно. Но... приказката за „сам юнак на коня“ тук не важи. Второ, ако влезем по-детайлно в проблемите, ще видим, че без т. нар. стратегически елементи не могат да се постигнат мечтаните „зелени технологии“. Затова е много важно да се научим да ги добиваме – от руди, от техногенни отпадъци, чрез рециклиране. Това е ключов момент, особено за Европа. Много съм признателен на ръководството на Минно-геоложкия университет „Свети Иван Рилски“, че подкрепи издаването на моята книга „Извличане на ценни компоненти от руди и техногенни отпадъци“. Изводите ми предизвикаха международен интерес, в резултат на което Украинската академия на науките, която е една изключително влиятелна академия, с тайно гласуване ме избра за свой международен член. Това е едно голямо признание за мен и за хората, с които съм работил толкова дълги години.   

- Има ли интерес на ниво правителство или конкретен министър към вашите разработки?
- Засега не. Патентите с мое участие за елиминиране на въглеродните емисии от изгаряне на въглища се цитират и използват от САЩ, които активно работят в тази област. Силно се надявам, че в Министерство на икономиката и индустрията, както и в Министерство на екологията работят сериозни хора, които ще предпочетат да се инвестира в идеите на българските учени, а не да изпълняваме безпрекословно всичко, което ни е наредено или дори загатнато. Готов съм да обсъжда темата, при възникнал интерес, с министъра на индустрията. Всички помним, че годината 2020 беше решаваща за борбата с емисиите и по-точно – в борбата с климатичните промени. Годината дойде и отмина, а чудото не стана. Преди години имах честта да участвам в среща на високо ниво в Дърбан, Южна Африка; участвах и се изказах на форум с едрия бизнес в САЩ. Това бяха дискусии „за“ или  „против“ глобалното затопляне –   дали това е геоложка цикличност или някакво явление, породено от човешката дейност? Като евродепутат преди десет години участвах и организирах семинари в Европейският парламент и в България с най-големите привърженици и противници на климатичните промени – учени от САЩ, Канада, Австралия, Чили, Южна Африка, Турция. Познавам материята „отвътре“, водил съм спорове със световни политици и учени. С Виторио Проди организирахме мащабен семинар за бъдещата ролята на водорода и на биогоривата – заедно с фирмите производители, осигуряващи преноса и съхранението на водорода – от Италия, Германия, Австрия, Великобритания, България (акад. Ал. Попов и проф. Цв. Цветков). Но както виждате, всичко се развива бавно. На база на този скромен опит правя извода, че и следващата „решаваща“ година, вероятно 2030, пак ще дойде и ще отмине без резултат, ако не се изработи веднага генерална стратегия за въглищата като „зелена енергия“. Очаквам да се появи един политик-стратег, който да даде приоритет на знанието, на науката, а не на търговията. Само тогава България ще прогресира.

- Преди месец се проведе Световната среща на върха за климата в Шарм ел Шейх в Египет. Какви бяха резултатите от нея и има ли според вас надежда за справяне с глобалното затопляне?
- Четох изявленията на генералния секретар на ООН Антониу Гутериш в началото и в края на конференцията. Те най-добре характеризират състоянието на нещата. Преди откриване на срещата той казва: „Глобалните и националните климатични ангажименти се провалят. Емисиите от парникови газове трябва да бъдат намалени с 45% през това десетилетие. Но както се потвърждава и от последния доклад, техните нива остават опасно високи и дори се покачват“. В края на конференцията става ясно, че нищо не е решено: срещата за климата не е успяла да наложи спешно и драстично намаляване на емисиите от парникови газове, за да се справим с глобалното затопляне. „Нашата планета все още е в спешното отделение. Трябва драстично да намалим емисиите сега и това е проблем, който тази среща не разгледа“ – казва Гутериш. Според мен тази картина ще се повтаря, защото всички говорят в един глас „трябва“, а почти никой не отговаря на въпроса „как“. Моите усилия и идеите на учените около мен са в тази посока.

- Ако не се случи на практика технологията „зелени въглища“, какви ще са последиците за България?
- Не искам и да си представям обезлюдените градове около нашите централи, безработни хора на средна възраст и пенсионери, които са на тъмно и студено в големите градове. Апокалиптични картини на мъртви улици и празни магазини. Трябва да разберем най-сетне: икономиката е независима и прогресираща само при наличието на достатъчно и разнообразни енергийни източници. Въглищните централи дават около 36 % от енергийния микс на България. Ако това изчезне, ние няма да сме в състояние да поддържаме постоянно напрежение на електрическата ни система, а за износ на електричество въобще ще спрем да говорим. Ние притежаваме изключително богатство от природни залежи, които бихме могли да използваме още по-пълноценно.

Нашият гост

Член-кор. проф. д.т.н. Владко Панайотов е евродепутат (2007-2014), удостоен с наградата „Евродепутат на годината в областта на околната среда – 2013“. Той е учен с изключителен принос в сферата на екологията и борбата с климатичните промени. Автор е на над 180 публикации, 43 изобретения, патенти и полезни модели, 8 монографии, 8 учебника и помагала. Учен, общественик, писател-мемоарист. Член на няколко международни академии и на Съюза на българските писатели заради белетристичните му книги. Носител е на десетки отличия, сред които са: Златен орден на труда, 2 златни медала от East West Euro Intellect Technical Fair and International Exhibition (2003); „Стара планина“ – първа степен за принос в развитието на минното дело и металургията в България (2010), „Бернардо О’Хигинс“ (Чили, 2012). Вписан в Златната книга на ИНРА (2013), изобретател на годината (2014), орден „Св. св. Кирил и Методий“ – огърлие (2018), Почетния знак на президента (2021).