В бъдеще ще победят не оръжията, защото всички ги имат, а технологиите - върховите технологии, а те - без стратегическите суровини, няма как да се получат

Кризата, в която живеем променя целия свят. Краят не се вижда, а тепърва започват да се усещат и последиците от нея. Как ще ги преодолеем, на каква цена и какво трябва да се случи в държавата ни, в света, след като вирусът отмине. Технологиите или ресурсите ще бъдат важни за възстановяването на човечеството. Проф. Владко Панайотов е изобретател, известен по целия свят и неговите възгледи създават работещи формули.

- Проф. Панайотов, какво мислите за пандемията, която върлува сега?

- Ще споделя нещо драматично с вас. Една от най-ужасните болести - проказата, срещнах през 90-те години на миналия век в чужбина. Нека я наречем държавата „Х“... Имах престой на летището до следващ полет и затова реших да подишам малко въздух и да видя красотите наоколо. Излязох и без да се оглеждам, тръгнах по една пътечка към виждащия се наблизо храм. Изведнъж, сякаш от нищото, около мен се появиха странни същества - митични и страшни - облечени в някакви парцали, с висящи меса, с оголени части от черепа, с липсващи ръце или крака, пълзящи. Те ме заобиколиха - аз замръзнах. Един от тях се приближи и ми показа написаното на един картон: „Ние сме прокажени - дай пари или ще те заразим“. Вкаменен, аз си спомних един разказ за проказата от Джек Лондон, където героят си гори месото с цигара, но не чувства болка, защото е прокажен. Тогава ми се струваше толкова далечно, невероятно и едва ли не на друга планета, а тук изведнъж същото - в реалния живот и то с мен! Извадих портмонето от вътрешния джоб - хвърлих каквито пари имах, отворих го, за да видят, че нямам повече - хвърлих и портмонето на земята. Добре че току-що бях минал проверка и документите бяха в друг джоб. Обърнах си джобовете на сакото - изпопадаха монети. Вдигнах ръце като пленник и се обърнах към входа на летището - обръчът се разтвори - всички се скупчиха да вземат парите от земята. Влязох в летището, паднах на пейката и пет часа не можах да дойда на себе си. Този кошмар още ме преследва.

Защо Ви казвам това? Защото смятах, че по-силен кошмар няма да изживея. Но не било! Това, което сега изживяваме - да чакаш смъртта де факто неизвестно откъде и докога, да нямаш никакво средство за защита - това е още по-голям кошмар. Надявам се, че ще се появи един нов Александър Флеминг, който ще съзре някъде нов тип „мухъл или плесен“ и ще открие ваксина, за да спаси човечеството. Не може да не се появи!

- А какво мислите за евентуалните последици от кризата сега в икономиката? Виждате ли решения?

- Никой в никоя криза не е отменял нито конкурентоспособността, нито върховите технологии, нито новите решения. Състезание за това кой е по-силен винаги ще има. И моето мнение е, че в бъдеще ще победят не оръжията, защото всички ги имат, а технологиите - върховите технологии. А те - без стратегическите суровини, няма как да се получат. Ще победи този, който има и суровините, и технологиите. А технологиите на бъдещето вероятно ще са енергоемки - да вземем получаването на „ключовите“ елементи за високите технологии: високотехнологичните метали. Тук се включват т. нар. „автоклавни технологии“. Получаваният продукт е една шепа прахообразен метал - той служи за развитие на компютърни, комуникационни, космически и всякакви други върхови индустрии. Но това иска енергия, отделно - специалисти и образование. Както виждате, те са свързани: енергия на бъдещето и технологии на бъдещето. Смятам, че това е едно от нещата, с които бихме могли да бъдем в първите редици на новото технологично поколение. Някои научни институти планират добив на ценни компоненти от океанското дъно, без да се руши екологията, вече се мисли и за добив от космоса. Не след дълго индустрията ще завърши своя класически век - трябва нова стратегия: банките у нас нека обърнат поглед към научните колективи - те притежават патенти, проекти, идеи, от които може да се спечели за цялата нация.

- България дълго страдаше от изтичането на мозъци и емиграцията на квалифицирани работници. В момента хиляди българи се завръщат у нас заради пандемията. Не е ли това неочакван шанс за икономиката?

- Вижте, имало е кризи и решения, които са извеждали страните от едно състояние на криза до състоянието на велика и свръхмощна икономика. Нека си спомним встъпването на Франклин Д. Рузвелт на поста президент през 1933 г. Той заварва страната в разруха - не е лошо да си припомним мерките, които той взема, с които намира работа на безработните, помощ за бедните, стимули за фермерите и реализира възход за индустрията. Едно е ясно. Богатите, банките, корпорациите трябва да финансират нови проекти - да инвестират в научния потенциал, за да спасят средната класа, а така ще се отворят възможности. В следствие на кризата ще имаме нужда от един нов „план Маршал“ в Европа. Той би трябвало да засегне и България. Защо да не разработим един наш, малък „план Маршал“, който да обхване и тези млади хора, които се върнаха от чужбина и които с удоволствие биха останали тук при едни добри условия?

Сега много ще кажат „Дайте да се оправим с тази чума, пък после ще видим“. Но хората с перспективно виждане мислят другояче. Спомням си как по времето на финансовата криза се срещнах с президента на Чили и го запитах: „А какво бихте направили, ако се измисли заместител на медта и тогава се срине икономиката Ви?“. Той отговори: „Ние имаме вариант -- находищата от литий - за новата индустрия на електрически и водородни коли, ние сме готови“.

Така и ние трябва да имаме един план, чрез който да излезем с печеливша мисъл от тази криза, защото всички сме губещи, особено когато става дума за човешки живот. Всички ние следим дейността на Националния щаб за борба с коронавируса. Но ако Бойко Борисов е далновиден политик, той би създал един непубличен Щаб за посткризисен възход, който да е съставен от учени технократи, макроикономисти, финансисти. Когато цялата тази драма завърши, ние трябва да сме там, където ще са първите. Коя ще е тази възлова точка, към която ще се стремят най-добрите? Трябва да се прецени много внимателно, без емоции.

- През миналата седмица отново чухме евродепутати да споменават предпазливо „Зеления пакт“ на ЕК. Това нов момент ли е в политиката на Европа за околната среда?

- Разрешете още в началото да поясня колко този въпрос е важен. Защото всеки, който чете това интервю, ще си каже: „Защо ме занимавате с някакъв „Зелен пакт“, когато толкова важни неща стоят на дневен ред?“. И за себе си ще бъде прав, ако не знае следното. Нашето отношение към този въпрос не е просто мнение. Не, това са пари, които могат да излязат от България или да влязат в нея, ако се подходи умело. Това са средства, работни места, енергия, от която много ще се нуждаем, особено след кризата. Това в общи линии е малка част от този „мини план Маршал“, който ние можем да предложим на ЕК. Така че разглеждането на проблема е част от жизненоважните неща, но с друго заглавие. След месеци ще бъде късно.

Емисиите на Европа са около 12-15% от общото количество емисии на света. Тогава? Дори всичко да спре - и печките на твърдо гориво, и горивните инсталации на дизел, и централите на въглища, че дори и автомобилите, а също така и земеделието, и животновъдството (виждате, че всичко е свързано), ние няма да решим проблема на света и да станем свят с чиста атмосфера, земя и води. Тогава защо е този натиск? Връщам се назад - по време на срещите в Копенхаген, а след това и в Дърбан, ние, в комисиите по енергетика и по околна среда към Европарламента, се срещахме с много личности, но за мен остана най-ярка срещата в Капитолия, където освен с политици конгресмени разговаряхме и с големия бизнес. Основният извод за мене беше: трябва да се предложи решение, което освен че притежава красивата обвивка на зеленото бъдеще и грижата за нашите деца и внуци, да бъде печеливша. Американските политици и индустриалци са виртуози - те не натрапват нищо, но нюансите са важни. Ако си разбрал, ще работим заедно, ако не си разбрал - обяснявай си сам последиците. Изборът е твой. Казвам това във връзка с Парижкото споразумение - Европа трябваше да убеди Щатите, че това е печеливша стратегия във всяко отношение. Отсъствието на САЩ за мен е много болезнено. Убеден съм, че след няколко години трябва да се преразгледа това споразумение и да се коригира този пропуск на Европа.

- Коя е основата на т. нар. „Зелен пакт“?

- Неотдавна на една международна конференция по рециклиране журналистът Бойко Василев, давайки ми думата, каза следното: „Професоре, кажете нещо за този „Зелен пакт“, защото сега ситуацията е като със Светия дух - всички говорят за него, а никой не го е виждал“. Да, може никой да не го е виждал, но очертанията и последствията от неговото действие се виждат на хоризонта и те за нас не са утешителни. Сега вече Европа поставя проблема с емисиите като проблем, който застрашава живота на света като цяло. И отговорът на въпроса „защо?“ се крие тук: Европа застава начело на движението за спасяване на света, разчитайки, че всички ще последват нейния пример. Въпросът е: как ще се постигне всичко това? По-рано основната технология, по която се движеше Европа, беше съхраняването на въглеродния диоксид под земята. Добра или лоша - тя беше на дневен ред. Нещата се оказаха по-сложни, не е само въглеродният диоксид, а също серният, азотният, други емисии, фините частици - комплекс от проблеми. И въпросът сега е не дали трябва, а как да се реализира.

Тук аз смятам, че науката е в състояние да се намеси и да даде решение, а не рестрикциите и глобите, както и високите цени на квотите за емисии. Тя трябва да разработи технологични решения в различни модификации в зависимост от източниците на емисии. Това решение, освен опазващо околната среда, трябва да е и икономически изгодно, да гарантира нулеви емисии при използването на въглища. То трябва да бъде възприето от всички, които използват въглища. Това е акцентът, който ни засяга. Нека се помисли за създаване на интегриран колектив от научни работници, индустриалци и политици от Европа, САЩ, Китай и Русия. Под егидата и с финансиране от ЕК за срок от 5-7 години да се предостави такова решение, което да се приема от всички.

Вярвам, че въглищата са енергийният мост, по който ние можем да минем до новото столетие и то без последствия, които да намалят нивото на технологичното ни развитие или стандарта на живот, а напротив.

- Какво трябва да се направи сега за България, за да се избегнат негативните последици?

- Ние сме страна, която подкрепя решенията на Еврокомисията и ще работи за тяхното реализиране. Можем да направим така, че България да стане инициатор на проекта „Енергия без емисии“, като това да се отнася преди всичко за енергията от въглища. По-лесното е проблемът да бъде оставен без решение, т. е. да сме съгласни на глоби, санкции, затваряне. Но така един огромен потенциал за човечеството ще бъде ликвидиран. България и нашият еврокомисар могат да станат инициатори на тази инициатива, а именно - науката да реши този проблем между реализацията на „Зеления пакт“ и отражението му върху индустрията, енергетиката и социалния живот на отделните страни - и в частност у нас. В БАН разполагаме с огромен научен потенциал с много международни връзки по света и с много идеи и иновации. Някои висши училища, които имат опит в тази област, могат да бъдат много полезни, като ТУ, МГУ „Св. Иван Рилски“ и др. Българските ТЕЦ-ове могат да бъдат в основата на тези експерименти и внедряване, а за този период те да не бъдат облагани с глоби и така по естествен път ще преминат към истински зелени технологии, като се избегне социален срив.

- Защитихте нови патенти. За какво се отнасят и как да бъдат приложени бързо и ефективно?

- Да, аз и моят колектив работим над десет години точно по тази и свързаните с тази проблематика въпроси. Последните, току-що получени патенти са „Метод за елиминиране на вредни емисии от димни газове“ т. е. това е точно по темата, по която говорим. Другият патент е „метод за третиране на металургични и флотационни отпадъци“, защото без ключовите елементи, получени от тези т. нар. „отпадъци“, няма как да се изградят новите зелени технологии. Веднага искам да кажа: да, възможно е да се реши проблемът с вредните емисии при въглищата и да имаме евтина и достъпна електроенергия. Но в новите условия и изисквания това е труден, бавен, скъп процес. Така че отговорът, касаещ бързото и ефективното, за съжаление ще бъде бавно и трудно. Между другото, защитата на един такъв патент е също бавен процес. Отнема над четири години - рецензиране, съпоставка с най-доброто в света, отново екперименти и пр. Получаването на такъв патент означава, че имаш принос в тази област. ИНРА е много авторитетна институция и гордост за България.