Да се закрие службата за охрана - това е приказка за Женския пазар

Без отряди с доброволци към органите на реда, но с втора служба за охрана на държавниците. Така ще изглежда МВР след последните законодателни промени в него - а те са над 30 през последното десетилетие. Разговаряме за тях с ген. проф. Румен Миланов. Той признава, че му е трудно да си представи двете паралелни служби за охрана на властта. Как едната от тях хем ще пази управляващите, ако я пожелаят, хем ще ни брани от терористи и безредици.

- Генерал Миланов, видяхте ли какво стана? Докато се караха за доброволните отряди - да помагат ли на полицията при акции, депутатите незабелязано сляха жандармерията с отряда на баретите и така създадоха втора служба за охрана на управниците. Второ НСО си имаме, така ли стана? 
- То не стана толкова незабелязано. На първо четене на това законодателно предложение в парламента имаше дебат. Това, че мнозинството го гласува на второ четене, въпреки възраженията, не е изненада. Изненадващо е по-скоро пълното разминаване на тази промяна в Закона за МВР с досегашното демократично разбиране, че службите за сигурност и обществен ред трябва да бъдат разделяни, а не сливани. Преди 1989 г. МВР беше една мегаструктура, концентрирала огромна власт. Неслучайно, а стратегически след Десети ноември постепенно започнаха да й се отнемат компетентности. През 1990 г. от МВР се отдели разузнавателната служба и бившето УБО, което се прекръсти на НСО - и не просто се прекръсти, а коренно се промени - за да я няма в него дейността, която вие журналистите наричате „слугинска“, а да остане само охранителната. После от МВР се извади службата за сигурност и се превърна в ДАНС - контраразузнавателна структура, с военно контраразузнаване, включително. Впоследствие се отдели от МВР агенцията за техническите операции - за следенето и подслушването. Така се създадоха няколко отделни служби за сигурност и обществен ред, като се ликвидира мегаминистерството и така се намалиха възможностите за политическа злоупотреба с него. А ето, че сега се прави точно обратното. В МВР се връща охранителната дейност - връща се като някакво второ НСО, както го нарекоха хората. Като казвам това, аз не съм „против МВР“ или „за НСО“, на което съм бил началник. В емоционален план се чувствам като една майка на много деца - ръководил съм и полиция, и жандармерия, и НСБОП, и НСО, и Съвета по сигурност - и на всичките им мисля доброто.

- Сливането на тежко въоръжената жандармерия с ударния отряд на баретите е ход, който определено заслужава внимание. Получава се много мощен юмрук. И не е ясно по кого ще удря. По кого по-напред? По терористите? По безредиците на стадионите и по улиците? По враговете на властимащите, които ги дебнат да ги убият? 
- Този въпрос е част от важния въпрос за координацията между всички служби за защита на националната сигурност - МВР, ДАНС, НСО, агенциите за разузнаване, за военна информация, за технически операции... Вие спомняте ли си, че се прие един закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност? 

- Не. Един закон ли е, та да го запомним, професоре! Тъкмо запомним някой и той се отменя или променя...
- Разбирам ви, обаче спомнете си тоя закон, той е определящ за националната сигурност. В него беше предвидено да се разгърне Съветът за сигурност към Министерския съвет, който да събира информация от службите, да формира стратегическите им задачи и да ги разпределя между тях. Защото Министерският съвет по конституция е този, който е задължен да се грижи непосредствено за националната сигурност. В него би следвало да си дават ясна сметка какво се цели и какво ще се постигне с изграждането на две структури с близки и дублиращи се функции. Според мен, то не е много разумно.

- Под „две структури“ вие разбирате НСО, което е към президентството и това, което наричаме „НСО в МВР“? 
- Да. Дублирането на дейността на тези две структури е очевидно. За новата структура в МВР е посочено, че може да охранява лицата по член 20-22 от Закона за НСО - това са лицата от органите на държавната власт - изпълнителната, законодателната, и съдебната, както и президентската администрация. Е, да, но съдебната власт си има съдебна охрана. А за останалите власти, съгласно закона, се грижи Национална служба за охрана (НСО).

- Има нещо трудно разбираемо. Социолозите твърдят, че расте доверието на народа към управляващите, че те се радват на одобрение, на народна любов, накратко казано. Но тогава от какво се плашат? Не им стига НСО - цяла гвардия начело с генерали да ги пази, ами искат и тежка полиция от командоси и жандармеристи да върви до тях?
- Аз смятам, че НСО достатъчно добре изпълнява своите функции по охраната на лицата от държавната власт. И охраняемите лица знаят това. Но дублирането на НСО с новосъздадената структура в МВР им дава възможност да си изберат кой да ги охранява.

- Държавна охрана по желание на клиента, така ли? Заявки до кого ще се подават?
- По закона за НСО функционира комисия, чийто председател е началникът на службата, а членове - председателят на ДАНС и главният секретар на МВР. Те ще решават коя служба кого да охранява. Само че преди тяхното решение възникват редица проблеми във връзка с планирането на ресурсите на бюджетите - проблеми за финансирането, за кадровия състав и подготовката му, за техническото осигуряване с автомобили, радиовръзки и т. н. Не е ясно кое как ще стане. Бюджетът се планира за следващата година, нали така? А изборът на охраняемите лица коя служба да ги охранява е променлива величина. Ами координацията? Тя как ще става? Ако на едно място се съберат служители от двете служби за охрана, как ще си разпределят задачите? Да не направим втори „Бели брези“?

- „Белите брези“? Забравяме вече и тази драма - ужасяващата кървава престрелка между барети и полицейски командоси през януари 1994 г., при която двама души бяха убити, един беше ранен, а животът на неволния стрелец - съсипан. (Бел. авт. - В разгара на гангстерската война спецченгета от две служби отидоха на един и същ адрес да арестуват прочутия Иво Карамански, но не се разпознаха и стреляха едни срещу други в хаоса)
- Забравяме, а не бива. Трябва да си спомним тази драма и да внимаваме да не се повтори, с дублирането на службите.

- Има още нещо неясно. Ако Тръмп дойде у нас, кой ще го пази? Меню ли ще му дадат - да си избере един от двата вида охрана? Да вземат да идат да го пазят всичките видове охранители и да се изтрепят помежду си пред очите му? 
- Не е смешно, недейте да се усмихвате. Този въпрос е актуален и стои открит. Кои структури ще осигуряват охраната на чуждите държавници, които гостуват на нашите? А иначе, вие за Тръмп не се притеснявайте. Неговите служби имат достатъчно информация и лесно ще изберат коя от нашите служби да ги пази - ще изберат тази, която ще му осигури най-високо ниво на сигурност. Пък ако сметнат, че високо ниво на сигурност в България не може да се гарантира, визатата му просто няма да се състои. Досега имаше отлично действащ план за такива визити - НСО в сътрудничество с полиция, барети и др. си вършеха работата отлично. Сега всичко в тоя план трябва да се промени.

- А ние, между другото, ще трябва да купуваме на жандармеристите и баретите не само бронетранспортьори за борба с терористи и безредици, а също и бронирани мерцедеси, в които да си возят клиентите? 
- Така излиза. При това законодателно решение няма как иначе.

 - А пари ще трябват сигурно и за обучение. Жандармеристът, който си ляга тази вечер при жена си, утре ще се събуди ли като готов бодигард? Ами командосът? 
- Командосите от СОБТ и сега изпълняват такива задачи. Имат опит. Макар че, едно е да охраняваш епизодично едно лице, а друго е да отговаряш за цяла система, подлежаща на охрана, както го прави НСО. И на служителите от жандармерията няма да им е лесно да сменят специалността. Трябва време, опит и знания. Другият вариант е хора от НСО да се прехвърлят в МВР. Но този вариант също ще доведе до сътресения в системата и до намаляване на качеството на работата.

- Вече се появи идея да се закрие НСО, за да ни излезе по-евтино. А и защото била към президентството, а пък президентът не се разбирал с премиера... Как ви се струва тая идея? 
- Това са приказки за женския пазар, да ви кажа направо. Личната охрана на ръководството на държавата е важна функция, която е нужна и у нас, както и по цял свят. За да се реализира тя, е необходима сериозна структура със сериозни кадри, сериозно оборудвани. Такава структура е НСО. Дали ще е при президентството, или ще е при МВР, или ще е някъде другаде - този въпрос е конюнктурен. Президентството е институция, след някоя и друга година личността на президента ще бъде друга, както беше друга преди. Ние заради личностите ли ще сменяме местата на държавните структури? Тези структури са доста инертни и ние не можем да ги подхвърляме като... носни кърпички.

- Защо изобщо беше нужно да се сливат жандармерията с отряда за борба с тероризма? Вие имате ли разумно обяснение? 
- Мен ако питате, такова сливане е неразумно. Баретите се обучават да действат в екстремни ситуации - след терористичен акт. Те са анонимни - „хора без лица“, които в срещата си с терористи често са между живота и смъртта. Жандармерията е друго - това е полицейска, но и социална служба, която е сред хората и олицетворява обществения ред. Мотивите на законодателя за сливането не са убедителни, та са „организационно-административни“ - нещо такова пише.

- Да се съкрати администрацията е целта, може би? 
- Е, съкращения ще има сигурно. Но колко чиновника ще съкратят в двете служби? 10? 20? 30? Те ли са големият ни проблем? До него ли опряхме? Едва ли.

- Депутатите отхвърлиха предложението на ВМРO за създаване на доброволни отряди, които да помагат на полицията при акции. Това за добро ли е, според вас?
- През 70-80-те години на миналия век, при предишния режим, доброволните отряди помагаха на милицията в охраната на обществения ред. Някои си ги спомнят с носталгия. Може да са били полезни. Но аз не мисля, че можем да ги възстановим днес по онзи модел. Не и толкова лесно. Ако решим, трябва да започнем от анализ - на отношението на гражданите към полицията, на наличието на подходящи хора, които желаят да й помагат безвъзмездно, на начините, по който ще й съдействат в осигуряването на обществен ред. В някои села хората сами се организират, за да си охраняват имуществото, здравето и живота. Това е така. Но този модел приложим ли е навсякъде? Съмнявам се.

- Неотдавна се разбра, че строго секретни документи са изчезнали от нашата разузнавателна служба - и не че някой е забелязал липсата им - но бдителен гражданин сигнализирал, че се намират в дома на един от служителите. Това учудва ли ви?
- Звучи ми невероятно. Кой служител на разузнаването ще си отнесе вкъщи строго секретни материали? И защо му е да го прави? 

- Говори се, че всеки служител в българското разузнаване може, ако рече, да си тури една папка с гриф „Строго секретно“ в чантата и да я занесе, където ще. Кеф му в неговата гарсониера - да поработи за домашно по нея, кеф му в парка - на пейка, откъдето чужд шпионин да я вземе. На излизане т цитаделата на „Хайдушка поляна“ пазачите не проверявали багажите, а книжата с тайните нямали чипове, за да писнат на рамките. Не е за вярване...
- И да е вярно, не искам да го повярвам. Несериозно е, разбира се, пазачът - старшината да пребърка чантата на генерала от разузнаването, които излиза от работа. Но то си има вътрешен ред, който е разписан и предполагам, че се спазва. И второ - говорим за служители разузнаването - те по дефиниция са хора отговорни, дисциплинирани, с висок морал, които зад граница рискуват даже живота си в името на държавата. И трето - ако някой от тях е шпионин и предател все пак, защо ще носи някъде папката? Той знае нейното съдържание, то е в главата му. Доста невероятно звучи всичко това...

- Ще видим как е, води се дело за шпионаж. Но междувременно виждаме, че изнасянето на флашки и СРС-та от нашите секретни служби стана нещо обичайно...
- Изнасянето на флашки е въпрос на сигурност на компютърната система. У нас има достатъчно фирми и специалисти, които могат да я осигурят, ако им бъде възложена такава задача. И да се свърши с флашките. Що се отнася до изнасянето на СРС-та (записи на разговори със специални разузнавателни средства - б. а), то също е предателство към службата и дълга. Когато някой иска да стане предател, той все ще намери някакъв начин. И тук пак стигаме до извода, че хората създават авторитета на службата си, а не обратното.

Нашият гост
Румен Миланов е роден на 14 май 1948 г. в София. Завършил УАСГ. През 1975 г. постъпва в МВР. Пораснал в кариерата до началник на КАТ (1993-1997), на жандармерията (1999-2000), НСБОП (2000-2005) и НСО (2005-2007). През 2007 г. е пенсиониран. Съветник в политическия кабинет на Борисов, секретар на Съвета за сигурност към МС и директор на БОРКОР. Освободен е изненадващо от всички постове през пролетта на 2012 г. Сега е професор и преподавател в УАСГ.