Поради ниското тегло – 1 кг, сърдечната операция била невъзможна

Вроденото стеснение на аортната дъга е животозастрашаващо състояние

Момченце на 32 дни, родено със сърдечна малформация, е спасено в Националната кардиологична болница чрез сложна интервенционална процедура.

Мултидисциплинарен екип от детски кардиолози, детски интервенционални кардиолози, интервенционални кардиолози и кардиохирурзи взема решение да постави стент в аортата на бебето на мястото, където има стеснение, обяснява проф. д-р Анна Кънева, началник на Клиниката по детска кардиология в Националната кардиологична болница. Подобни вродени състояния, в случая - високостепенна коарктация на аортата или вродено стеснение на аортната дъга, протичат с тежка сърдечна недостатъчност и изискват сърдечна операция, но поради екстремно ниското тегло на бебето, което е родено недоносено от двуплодна бременност – 1 кг, екипът преценява, че хирургията е съпроводена с много висок риск. Затова лекарите избират да използват щадящите методи на инвазивната кардиология.  Поставянето на стента е извършено успешно при много кратко рентгеново време. 

Животозастрашаващото състояние е овладяно, а по-нататък, когато стане възможно, ще бъде предприето хирургично лечение и стентът ще бъде отстранен. Момченцето се възстановява добре. Интервенционалните методи на лечение при високорискови новородени спасяват живот, допълва проф. Кънева, която през повече от 40-годишната си лекарска практика лично въвежда у нас много от специфичните интервенционални методи на лечение на вродени сърдечни малформации на деца и възрастни. 

В България всяка година се раждат между 500 и 600 бебета с вродени сърдечни малформации. Половината от тях се нуждаят от лечение чрез операция през първите 1-2 години, а около една четвърт – още в първите часове от живота, защото малформацията е толкова сложна, че веднага след раждането състоянието им се влошава критично. Тъкмо те са пациентите на детската кардиология и кардиохирургия в Националната кардиологична болница – единственото място у нас, където се лекуват тежките вродени сърдечни малформации.

Голяма част от дефектите на сърцето могат да се открият преди раждането благодарение напредъка на медицината. Сърдечно-съдовата система се развива между 4-та и 10-а седмица на бременността, когато жената се чуди дали е бременна, или не. Точно тогава нещо, което се смята за невинно, например вирусна инфекция, може сериозно да увреди сърцето на плода, предупреждава проф. Кънева. В някои случаи проблемът се унаследява. Жените, застрашени да родят дете с вродена сърдечна малформация, на първо място са тези, които са имали подобен проблем. “Съвременната медицина доведе дотам, че 80-90% от децата с такава диагноза оцеляват, израстват и на свой ред стават родители – обяснява проф. Кънева. – Рискът в семейства, където единият родител е с вроден сърдечен дефект, е по-голям.”

В застрашената група са още майки с диабет, в по-напреднала възраст, приемащи определени лекарства, с болести на щитовидната жлеза, злоупотребяващи с алкохол и други субстанции. Може майките да нямат никаква фамилна обремененост или заболявания, а дефектът да е възникнал в началото на бременността, когато се е формирала сърдечно-съдовата система. При всички положения е добре бъдещата майка да направи фетално ехокардиографско изследване към 20-22 гестационна седмица, съветва проф. Кънева.