От Европейската комисия и Европейската централна банка заявиха, че не сме готови за влизане в еврозоната, но парламентът предстои да гласува Закон за въвеждане на еврото. Беше въведен таван на надценката на хляба, но какъв ще бъде ефектът от това предстои да видим. С въпроси какво да очакваме от влизането в еврозоната, какъв ще бъде ефектът от таван на надценката на хляба, до какво ще доведе „Зелената сделка“ и трябва ли да бъде въведено прогресивно облагане на доходите се обърнахме към проф. д-р Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, предстои парламентът да гласува Закон за въвеждане на еврото. Влизането ни в еврозоната няма ли да доведе до изкуствено повишаване на цените и по-висока инфлация?
- България, колкото и да се пъчи с успехите си, и тази година няма да я допуснат да помирише прага на еврозоната, а причината е неизпълнения критерий за инфлацията. Референтната стойност е максимум 3,3%, а в момента стойността за страната ни е 5,1%. Така че да не слагаме тигана на печката преди да сме оплели в мрежите си рибата! Влизането на България в еврозоната се представя в масовото съзнание като глупаво навлизане в еднопосочна улица без изход. Още на входа на тази улица се вижда поне едно плашило, наречено „инфлация“. Ако разглеждаме единната европейска валута като икономически феномен, то членството в еврозоната е специфична диференциална рента за „акционерите“, която носи предимно ползи, а не вреди. Но това не е достатъчно, за да се вземе правилното решение за евентуално членство. Еврозоната е монетарен съюз, но тя страда от огромен недостатък: монетарният съюз не е и единен фискален съюз. Всяка страна-членка, която е своеобразен „акционер“, играе своя игра против останалите „акционери“, за да ползва своите национални преимущества (ренти), които са различни. Така че влизането в еврозоната означава подскачане на един крак, а не тичане напред с двата. Този факт се знае от „центъра“ на Европейския съюз, но „Великите сили“ в съюза нямат интерес от промяна, за разлика от „провинцията“ в съюза, към която се числи и България. Бедата е че „провинцията“ не смее и не знае как да защити интересите си пред „Великите сили“. Ще обърна внимание на два подценявани факта. Първо, левът на практика е евро (поради Валутния борд), така че и той се колебае на световните валутни пазари (поради колебанието на еврото). Второ, подозирам че има могъщи икономически интереси Валутният борд да бъде гътнат преди приемането на еврото, за да изчистят задълженията си онези, които имат кредити в лева, а пълни сметки с евро. И едно изречение за плашилото-инфлация. Досега няма доказана корелационна връзка между приемане в еврозоната и по-висока инфлация. Има само „закръгляне“ на цени от производители и търговци към по-благоприятното за тях равнище - по-високото. Например, от цена 1,60 лв. на 1 евро. Европейският съюз е зона от известната задача за басейните: скачените съдове повишават нивото на съда с по-ниско съдържание. Следователно, цените в България ще се движат по-бързо нагоре към средноевропейските до „изравняването“ на нивата в съдовете.

- От 1 юли влезе в сила промяна в Закона за ДДС, с която беше въведен таван от 15% на надценката над доставната цена при търговията с бял хляб, типов хляб и хляб „Добруджа“. Смятате ли че това ограничение ще доведе до поевтиняване на хляба?
- Либералният икономист, който не познава реалностите не от ХХI-ви, а от началото на ХХ-ти век, си представя икономиката като място, обитавано от малки фурнички с по един хлебар в тях. Но истината е, че навсякъде, даже в България, пазарът се владее от няколко едносекторни транснационални корпорации, които са назначили стотици счетоводители и юристи, които умеят да заобикалят „правилата на играта“. Майсторите на заобикалянето на „правилата на играта“ ще докажат с усмивка по-високи разходи и не 15% надценка, а 1% надценка винаги ще води до повишаване на цените. Законът е като паяжина: хваща само дребни насекоми. В случая ще го отнесат малките фурнички, които все още (учудващо!) съществуват тук-там.

- След влизането на Хърватия в еврозоната се наложи да сложат таван на цените на някои стоки. Разумно ли е такива мерки да има и в България при влизане в еврозоната или е по-добре всичко да бъде оставено на свободния пазар?
- Моето предварително твърдение е, че в Европейския съюз (а и по света) нямаме „свободна пазарна“, а капиталистическа икономика, в която целта на всеки е „печалба, печалба и пак печалба“! И понеже капиталистическата алчност край няма (нобелистът Ангъс Дийтън получи наградата през 2015 г. за изследването си на феномена corporate greed), държавата - в която е по-силна демокрацията, а не пазара - слага „пранги“ на краката на някои от вълците. Любопитна подробност: в момента, в който се постави таван на цените, всички производители и търговци се залепват на него, така че се получават почти еднакви „твърди цени“, както във времената на реалния социализъм. „Твърдите таванни цени“ са както отдолу (не можеш да си напазаруваш по-евтино работната сила в България от 933 лв.), така и отгоре (не може да си купиш по-скъп ток за бита от цената, определена от КЕВР). Нека оставим теорията за „свободните пазари“ на жалките идеолози от типа на фон Хайек и Фридман, съвременната държава е много по-полезна, отколкото старата басня за свободата. Много хубаво е, че вече няма „свободни пазари“, на които да си купиш роби, танкове или кокаин; няма свобода, има принуда да се ваксинираш или да завършиш основно образование - това са форми на принудително потребление. Основният въпрос на свободата е: от какво да сме свободни? Демокрацията да е над пазара, това е най-важното! Да припомня предупреждението на мъдреца Питър Бъргър: „връзката е асиметрична: няма демокрация без пазарна икономика, но може да имате пазарна икономика без демокрация“. Жалко, че в България демокрацията е недоносче, а пазарът - трансикономически! Последното в смисъл: политикономическата олигархия диктува как да се променя „пазара“ чрез корупцията в европейските проекти и обществените поръчки.

- „Зелената сделка“ в ЕС води до въвеждане на нови изисквания и до вдигане на цените. Това ли е целта - чрез по-високи цени да бъде намалено потреблението и съответно екологичният отпечатък на хората. Не е ли по-добре да бъдат засаждани повече гори?
- Очевидно е, че имаме глобален проблем: глобалното затопляне (или „климатични промени“), което е първи неоспорим факт. Въпросът е не дали ни харесва или не, а дали човечеството няма да последва съдбата на динозаврите, при това - още през този век. Вторият факт е, че няма ефективно работещо глобално споразумение за „зелена сделка“. Частните печалби и националните интереси изместиха обществените потребности. Третият факт е, че свръхамбициозната Европейска зелена сделка (European Green Deal) предвиждаше да превърне Европа в първия климатично неутрален континент до 2050 г. Да припомня ключовите цели: до 2030 г. да намали емисиите на парникови газове с 55% в сравнение с нивата от 1990 г.; до 2035 г. всички нови автомобили да бъдат с нулеви емисии; до 2030 г. 32% от енергията да бъде от възобновяеми източници и т. н. Е, всички наблюдавахме как доста страни-членки на ЕС, включително България, започнаха да се опитват да „предоговорят“, да отлагат, да не усвояват средства (някои - нарочно!), оплаквайки се с войната в Украйна, с „неочаквани обстоятелства“ и прочее. Но след изборите в ЕС, най-вероятно - догодина, ще има още по-строга „Зелена сделка“. Нали не искаме Амстердам да потъне, а южна България - да се превърне в клон на пустинята Сахара? В корумпирани страни като България, например, „Зелената сделка“ направи няколкостотин „зелени“ предприемачи мултимилионери, отгледа други богати лобисти на остарели технологии, а междувременно корупцията продължи да се вихри под формата на „усвояване на природата“. Вижте сечта на горите в Родопите и „разширяването“ на циментовите „курорти“ по крайбрежието! На България е необходима качествено различна „Зелена сделка“. Седящите на първия ред в Народното събрание едва ли имат интерес от такава промяна. Впрочем, истинска промяна ще се очаква тогава, когато някои от първия ред в Народното събрание и Министерски съвет започнат за обитават първия ред в центровете за изпълняване на наказанията. Но да не фантазираме!

- Как ще се отрази на световната икономика задълбочаването на сътрудничеството между Русия и Китай?
- Зората не идва два пъти, за да ни събуди. А продължаващата взаимна интеграция между Китай и Русия - това е качествено различен процес от обикновени търговски връзки, е сигнал, че Европейският съюз и в частност България, се нуждаят от съществени промени. От 2021 г. Русия стана четвъртата по големина икономика в света по паритет на покупателната способност след Китай, САЩ и Индия, признато от Световната банка. Според прогнозите на МВФ, руската икономика ще нарасне с 3,2% тази година (след 3,6% за 2023 г.), въпреки санкциите. 40% от външната търговия на Русия е в рубли и намалява делът на „враждебните“ евро и долар. Китай и Русия имат дълга, сложна история заедно, белязана от периоди на сътрудничество и ожесточено стратегическо съперничество. Съседите засилиха връзките си през последното десетилетие, а още по-интензивни станаха връзките им през последните две години. Икономическите отношения се задълбочиха, но са силно асиметрични: над половината от руския износ за Китай е свързан с енергийни продукт. Проектът за газопровод „Силата на Сибир“ допринася за тази търговия. Търговията с Китай е 26% от общия стокообмен на Русия, но търговията с Русия е 3% от общия стокообмен на Китай. През 2023 г. търговията между двете страни наближи рекордните 250 млрд. долара, което е увеличение от около 30% за година. И двете страни играят водеща роля както в БРИКС+, така и в ШОС. И сега най-важното: до към 2050 г. Китай ще се развива икономически и технологично най-успешно от всички страни в света. Две са причините за това. От една страна, дотогава в китайската икономика ще се влеят Алфите (поколението 5-15 години в момента), които ще изместят Зумърите (16-30 години): и количествено повече, и качествено по-ценни. Алфите ще са много високо образовани, много по-креативни и много по-успешни, като над 60% от тях ще завършат висше образование (за разлика от Зумърите и Милениълите - под 25%). От друга страна, Китай се фокусира повече върху образованието тип STEM (Science - Technology - Engineering - Mathematics), отколкото САЩ и ЕС. Около 41% от китайските студенти сега се обучават в STEM, в сравнение със само 20% от американците. Ако интеграцията между Китай и Русия се развива и в бъдеще, то взаимно проникване на природни ресурси, човешки капитал и най-модерни технологии ще доведе до ефекта, описан в The Economist от 12 юни 2024 г.: „Има едно нещо, за което Китайската комунистическа партия и американските ястреби по сигурността са съгласни, а то е, че иновациите са тайната на геополитическото, икономическото и военното превъзходство“. Европейският съюз ще изостава военно, икономически и (може би) социално, освен ако не потърси политика от нов тип: „Отваряне на Изток“ или още по-смело „Общ евразийски дом“. Ако си на кръстопът, не може да тръгнеш едновременно в две посоки, а Европейският съюз не осъзнава глобалните промени. България пък стои като вцепенена и само чака нареждания от Посолства, забравила, че и малката игла може да шие големи дрехи.

- От МВФ препоръчаха и въвеждане на прогресивно подоходно облагане - по-висок данък за хората с по-високи доходи. Смятате ли, че това трябва да бъде направено?
- Още преди въвеждането на ниските „плоски данъци“ бе ясно, че това е стратегическа грешка и в услуга само на свръхбогатите, рентиерите и блаженстващите от наследства (някои - „царски“). Затова сега имаме не „чисто“ капиталистическа, а опазарена статична икономика, в която хората получават високи доходи не понеже се трудят повече или по-добре, а понеже заемат високи позиции благодарение на „други фактори“: участие в криминалната приватизация; престъпност и мафия; наследено богатство; данъчни убежища; достъп до скъпо частно образование и здравеопазване; лични и партийни връзки и т. н. Това не е европейската идея за „равенство на възможностите“, а клептоманската за „подоходно неравенство“! Някой ще се учуди ли, че Tax Foundation поставя България в десетката на най-ниските корпоративни данъчни ставки в света, наред с такива успешни страни като Босна и Херцеговина, Косово, Киргистан, Парагвай? Що за безумие е, освен ако не е финансово умно подплатено в полза на олигархията, да се настоява за още по-ниски корпоративни данъци? Що за логическа „социалистическа“ идея е тази на БСП да не се плащат данъци до навършване на 26 години или другата „синдикална“ мисъл - хората с минимална заплата да не плащат данъци? Провинциалната и „социална“ мисъл тече, изтича и наводнява! В МВФ са добре подготвени и предписаха някои „освежителни“ рецепти за действие. Накратко, това означава от 1 януари 2025 г. връщане на прогресивното подоходно облагане на корпорации и физически лица; отпадане на максималния осигурителен доход; плавно повишаване на тавана на максималната пенсия (до 10 пъти спрямо минималната); единно ДДС за всички стоки; забрана на данъчните убежища и т. н. Въпросът е: искаме ли в България да има солидарно и справедливо общество, или да имаме 0,1% свръхбогати? Или пък постигнатата „атомизация“ на гражданите - с бананите в магазините (сбъднатата мечта на провинциалния неолиберал), телевизорите в холовете с Европейското първенство по футбол по програмите, са „краят на българската история“?!

Нашият гост
Боян Дуранкев е роден на 2 май 1951 г. Икономист, специалист по маркетинг и стратегическо планиране. През 1980 г. завършва социално-икономическо планиране в Университета за национално и световно стопанство, където продължава неговата академична и научна кариера. Специализирал е в САЩ и Германия. През 1989 г. придобива степента доктор по икономика, през 1994 г. става доцент, а през 2010 г. - професор. Дуранкев е автор на повече от 80 статии, студии и книги. Преподавател по маркетинг и маркетингови комуникации в УНСС и във Висшето училище по застраховане и финанси.