Руското ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ предстои да бъде заменено с ядрено гориво, произведено от „Уестингхаус“ за пети блок и от „Фраматом“ за шести блок. Но лицензирането на горивото може да не завърши с очакваните резултати, ако проблемите не бъдат своевременно решени. С въпроси какви са проблемите и какво трябва да бъде свършено през следващите месеци се обърнахме към експерта по ядрена енергетика проф. д-р Георги Касчиев.

- Професор Касчиев, докъде стигна процесът на подготовка за подмяна на руското ядрено гориво в АЕЦ „Козлодуй“ с ядрено гориво на „Уестингхаус“ за пети блок и на френската компания „Фраматом“ за шести блок?
- Двата блока на АЕЦ „Козлодуй“ досега използват руското ядрено гориво. Пети блок работи с по-старата модификация – касети тип ТВСА. Шести блок от няколко години изцяло се зарежда с касети от по-новата модификация ТВСА-12, които имат повече уран и с подобрени характеристики. Изследванията, които се провеждат са с цел да се докаже, че касетите на „Уестингхаус“ са съвместимо с ТВСА и може да се използват съвместно в пети блок. Тази компания е световно известен производител на реактори и ядрено гориво, но не разполагат с документацията на руските касети. Затова са направили собствен дизайн на касети, използвайки достъпната информация и малко по метода проба-грешка. За първи път тяхното гориво е внедрено през 2000 г. в чешката централа „Темилин“, която е със същите реактори, както нашите. По време на работата обаче се проявяват много проблеми, свързани с безопасността, които въпреки подобренията не са напълно отстранени. По тази причина, както и поради по-ниската цена, при следващия търг чехите избират руското гориво и през 2010 г. преминават на него.  „Уестингхаус“ продължава да усъвършенства своите касети и започва да ги внедрява в украинските реактори от същия клас. Преди войната в Украйна 8 от техните 13 реактора от типа BBEP-1000 преминават или изцяло са преминали на гориво на „Уестингхаус“. По моя информация при съвместната работа на руски касети и касети на „Уестингхаус“ също има проблеми. Да напомня, че когато шести блок преминаваше през смяна на традиционното руско гориво с новата модификация руско гориво, също имаше известни проблеми.

Съгласно нашето законодателство използването на нов тип гориво трябва да стане след получаване на разрешение от регулатора. Този процес трябва да се осъществи по отношение на горивото на „Уестингхаус“. Що се касае за горивото на „Фраматом“, то ще се произвежда по руски лиценз в заводите на компанията, ще е пълен аналог на руското и затова няма нужда от лицензиране за използването му в 6-ти блок. Необходима е само проверка, че се изработва напълно в съответствие с документацията на използваното досега руско гориво. Производството му ще започне през 2024 г., а доставката за нас – през 2025 г.

Преминаването на реакторите към гориво от нов доставчик ще става поетапно. След първото презареждане една четвърт от горивото ще е от новия доставчик, а три четвърти - руско. При следващото презареждане се сменя още една четвърт и така нататък. През тези четири години реакторите ще работят със смесено гориво, и специално за пети блок трябва да се демонстрира, че това ще стане при пълно спазване на изискванията за безопасност.

- Как се стигна до решението за смяна на руското ядрено гориво с друго?
- Отдавна има натиск от европейските институции доставката на ядрено гориво да бъде в съответствие с директивата за диверсификация на доставките. Г-н Борисов още през 2012 г. даваше уверения на американски сенатори, че АЕЦ „Козлодуй“ много бързо ще премине на гориво от „Уестингхаус“. Както стана ясно, това съвсем не е просто и реалното прилагане на тази политика се проточи във времето. През 2019 -2020 г. тогавашното ръководство на ядрената ни централа започна преговори с „Уестингхаус“. Подписа се договор, с който на „Уестингхаус“ бе възложено извършването на анализи, които да докажат, че тяхното гориво може безопасно да се използва съвместно с руското. Първоначално беше предвидено процесът да започне 2025 г. Впоследствие се стигна до по-ранното му прилагане и графиците за извършване и приемане на необходимите анализи се сгъстиха.

- Каква е ситуацията в момента?
- Когато „Уестингхаус“ завърши съответният анализ, докладът за него трябва да се представи на български език на специалистите от АЕЦ „Козлодуй“. Те трябва да го разгледат и, ако нямат забележки, да го приемат, а ако имат забележки, да го върнат. По принцип след като всички анализи са приети от централата, тя може да подаде заявление до Агенцията за Ядрено Регулиране, придружено с докладите и с обосновка, че поетапната смяна на горивото няма да повлияе на безопасната работа на реактора. Според закона регулаторът има индикативен срок от шест месеца да се произнесе дали ще издаде разрешение. Поради сгъстения срок е постигнато съгласие отчетите да се предоставят за запознаване на АЯР веднага след получаването им. Постигнато е и споразумение подаването на заявление да стане след одобряване само на най-важните анализи. Този подход е рискован, тъй като в безопасността всичко е важно и изследванията трябва да се прегледат в тяхната цялост, но това е положението. Считаните за най-важни отчети трябва да се представят на централата до края на този месец. Доколкото разбирам, от страна на „Уестингхаус“ има закъснение, което те обясняват с това, че нямали преводачи. Това не звучи сериозно, звучи бих казал безотговорно. Следващият проблем е, че АЯР няма такъв експертен и научен капацитет и трябва да наеме външни консултанти, каквито има в Западна Европа. Когато те получат докладите също им трябва време, за да ги анализират. Не е изключено да възникнат въпроси и забележки, на които трябва да се получат адекватни отговори.  Графикът е доста сгъстен, доста трудно може да се изпълни. На всичко отгоре засега АЯР разполага с миналогодишния си бюджет, в който няма предвидени средства за тези експертизи.

- Кога трябва да стане следващото презареждане на пети блок, когато трябва да бъде заредено ядрено гориво на „Уестингхаус“?
- Реакторът трябва да бъде спрян през април 2024 г. за около 35 дни. Първата пратка гориво от „Уестингхаус“ по договор трябва да бъде доставено в централата през март догодина. То ще бъде платено, а дали ще може да се използва или не, е проблем на АЕЦ „Козлодуй“. Договорът е за 10 години. 

- Какви проблеми създават скъсените срокове за лицензиране на ядреното гориво?
- Експертите на АЕЦ и на АЯР, участващи в този процес, са подложени на доста голям стрес. Както можеше да се очаква руската страна не е щастлива от развитието и най-вероятно няма да предостави някои данни. Без тях съществуващата система за вътрешнореакторен контрол на неутронния поток и енергоотделянето няма да може да изпълни своите функции при активна зона със смесено гориво. Има варианти за решаване на проблема, които обаче предстои да се докажат, а оставащото време не е много. Има и други проблеми, освен проверката и одобряването на докладите от изследванията за безопасност. Новата система за вътрешнореакторен контрол трябва да бъде внедрена, тествана и да демонстрира, че показва реалните параметри на активната зона при работа със смесено зареждане. Освен това специалистите на централата трябва да усвоят нов комплекс от програми за разчет на неутронно-физичните и топло-хидравличните параметри на реактора при смесено зареждане. Има и други рискове, могат да възникнат и допълнителни проблеми. На всичко отгоре се намесват и политици - ревностни привърженици на американските технологии и на горивото на „Уестингхаус“. Според мен има вероятност процесът на лицензиране да не завърши с очакваните резултати.

- Защо договорите за доставка на ядрено гориво бяха подписани в края на миналата година без провеждането на търг?
- Трябва да питате предишното ръководство на Министерство на енергетиката. Предполагам, че ще прехвърлят отговорността на ръководството на централата. Но всички, които сме вътре в нещата, сме наясно, че това стана по решение на предишното ръководство, вероятно и на цялото служебно правителство. В едно интервю г-н Румен Овчаров, който е отлично информиран човек, заяви, че решението да се сключи директен договор с „Уестингхаус“ за доставка на гориво е взето след нота от западни посолства с ултимативно искане това да стане до края на 2022 г. Така или иначе предишното ръководство прекрати подготовката за провеждане на търг за избор на доставчик, както бе решено в средата на миналата година. Известно е, че провеждането на търг създава най-добрите условия за избор, защото като имаш няколко доставчика можеш да сравняваш техните цени, гаранции, схеми на доставка и така нататък. Включително и какво предлагат да правиш с тяхното горивото след като то стане отработено и трябва да бъде управлявано безопасно в течение на хиляди години. „Уестингхаус“ например предлага само технология за съхраняване за около 50 години.

- Докога може да бъде удължен животът на пети и шести блок на АЕЦ „Козлодуй“?
- В металните тръбопроводи и корпуси има процеси на корозия, ерозия, умора на метала и т.н. От съществено значение също са броят и амплитудата на резките температурни промени, броят на циклите загряване – разхлаждане и т.н. По тези причини животът им не е безкраен, но почти всеки метален компонент от оборудването може да бъде подменен. Същото важи за помпи, компоненти на турбини и генератори, датчици, електронни системи, компютърни конфигурации и др. Критичният параметър е ресурсът на корпуса на реактора, който се определя от състоянието на основния метал. Той не може да се подмени, защото е много силно радиоактивен. Досегашните анализи показват, че ресурсът и на двата корпуса вероятно ще стигне за 60 години безопасна експлоатация, т.е. пети блок да работи до 2057 г., а шести до 2061 г. При проверките през следващите години и десетилетия тези прогнози могат да се променят, ако например бъдат регистрирани дефекти в метала на корпуса на реактора. Може обаче да се окаже, че скоростта на стареене е по-малка. В заключение продължителната работа на ядрените блокове е един непрекъснат процес на контрол, превантивна подмяна и модернизация на системите и компонентите и доказване, че всички системи могат да изпълняват своите функции в заложените предели на безопасност.

- Служебното правителство подготви визия за развитие на енергетиката, според която трябва да бъдат изградени два ядрени блока в АЕЦ „Белене“ и още два в АЕЦ „Козлодуй“. Възможно ли е проектът за АЕЦ „Белене“ да бъде реализиран?
- В средата на януари беше обявено, че ще бъде представена стратегия за развитие на енергетиката до 2053 г. За тази разработка никой от колегите, които познавам, не беше чувал. Нямаше никакви предварителни обсъждания, на място бяха раздадени материали на хартия. Събитието беше много помпозно, с дълго встъпително слово от президента, който напомни за големите успехи на неговото правителство и увери, че ще бъдат представени велики планове. Присъстваха ръководителите на всички държавни енергийни дружества, които запазиха почтително мълчание. Служебният министър в дълго и напоително изказване представи Стратегията. Постепенно стана ясно, че това е стратегия само за електроенергетиката,  тъй като нямаше нито дума за използването на природен газ, нефт, геотермална енергия. Накрая се оказа, че дори не е стратегия, а „визия“. Както се казваше в един виц от социализма – не били компютри, а компоти. Вижте, визия може да има всеки човек, литературен и философски кръжок, но съгласно закона министърът е длъжен да разработи и представи пред парламента стратегия за устойчиво енергийно развитие на страната. 

В т.н. визия се прогнозира огромен ръст на електропотреблението към 2053 г. Поради това се предвижда към 2035 – 2040 г. в Белене да се пуснат два ядрени блока. Още два блока трябва да се въведат в АЕЦ „Козлодуй“ към 2045-2050 г., които да бъдат заместващи мощности на пети и шести блок. Нищо ново - за да се обоснове изграждането на АЕЦ „Белене“ през 2005 г. също се дадоха прогнози за огромен ръст на електропотреблението, които се оказаха неверни, вероятно умишлено фалшифицирани. Не бяха представени никакви финансови обосновки, а нужните средства бяха смешно малки. Дадени бяха мъгляви уверения за наличие на интерес от инвеститори и за използване на средства от ЕК. Поради това считам, че тези планове не са обосновани. Разбира се нищо не бе казано как ще се съхранява и погребва отработеното гориво от тези нови ядрени мощности. Вероятно това е дребна тема за стратезите. 

Всъщност се оказа, че тази „визия“ няма никакво значение дори за авторите й. Имам предвид че преди дни бе подписан договор с „Уестингхаус“ за инженерни проучвания за изграждане на седми блок на АЕЦ Козлодуй. Според „визията“ той трябва да влезе в работа към 2045 г. и би трябвало подобни изследвания да се започнат след десетина години.

Бяха дадени уверения, че България имала възможности да проектира и да изгражда безопасно атомни централи, които намирам за напълно безпочвени и заблуждаващи. Навремето имахме известни възможности, когато работеше институтът „Енергопроект“ с над 2500 сътрудника. Той участва в проектирането на блоковете, например на хидроенергийната структура и електрическите системи, но никакви дейности към реакторния остров и основните системи за безопасност. Тогава имаше и мощни строителни компании и цялата държава бе ангажирана в изграждането на АЕЦ. Тези времена обаче безвъзвратно отминаха, а натрупаният опит в изграждане на инфраструктурни проекти е изгубен. Сега има липса на квалифицирани заварчици, монтажници, строители и наличие на огромен брой функционално неграмотни хора. Смятам, че дори ако само седми  реактор в АЕЦ „Козлодуй“ да успеем да направим, пак ще бъде успех. Отделно стои проблема откъде ще намерим нужните инженери, физици, химици и техници за него. АЕЦ „Белене“ беше генератор на корупция и откровени кражби, затова се стигна до това жалко развитие. Усилията за неговото рестартиране вероятно ще резултират единствено до наемане на нови консултанти, провеждане на нови анализи и пръскане на стотици милиони.

- Възможно ли е наличното оборудване за АЕЦ „Белене“ да бъде продадено?
- Вече няма на кого да бъде продадено. Имаше такива възможности преди 10-15 години, когато реактори от същата модел се планираха в Иран, Йордания и Виетнам. Сега „Росатом“ предлага BBEP-1200 и АЕЦ с тези реактори се изграждат в Турция, Беларус, Египет, Бангладеш, както и в Русия. Лобисти и оптимисти говорят как трябвало да завършим проекта в Белене. Най-гласовитите просто искат отново да спечелят стотици милиони от изследвания и консултации. Но за мен няма как да го завършим. Дори техническият проект да се завърши и да се лицензира, да се направи нов ОВОС, да се получи нотификация от ЕК, да се осигури финансиране и т.н., изграждането му би било възможно само при условие, че „Росатом“ ръководи цялата дейност. Това означава да изпрати представители на научните и проектантските институти, както и на производителите на оборудването, опитни инженери, техници, кофражисти, бетонджии, монтажници, заварчици, уникални кранове, специфична строителна техника, оператори за тях и т.н. Навремето се планираше, че за строителството на АЕЦ „Белене“ ще дойдат близо 2000 руски специалисти В сегашните геополитически условия това е невъзможно, а никоя друга страна няма нито този опит, нито документацията за тези технологии. Изключение е Китай, но те са концентрирани върху развитието на собствената си ядрена програма и осъществяват техническа помощ само за Пакистан. Много се говори как ще се сключи договор с френската компания EDF и тя ще оцени състоянието на площадката и на проекта. Аз съм скептичен, че те ще могат да окажат водещо съдействие за реализация на проекта. Едно е да оцениш какво е състоянието, а друго е да ръководиш изграждането без опит за този тип реактори и без пълен достъп до документацията. Както казва героят на Хайтов в „Мъжки времена“ - едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. 

Има обаче една възможност, която не трябва да се пренебрегва. Важна част от доставеното оборудване за АЕЦ Белене са парогенераторите, като стойността им е около 50% или повече от цялата поръчка. За да се осигури работата на пети и шести блок за период от 60 или повече години, на някакъв етап ще се наложи смяна на парогенераторите. Това е реална възможност да се използва значителна част от оборудването в Белене, а площадката да се използва за създаване на индустриална зона, за производство и износ на водород и т.н.. 

Нашият гост

Проф. д-р Георги Касчиев има над 50 години стаж в областта на ядрените реактори и рисковете свързани с тях. През периода 1972-1989 г. работи в АЕЦ "Козлодуй", като последно е главен физик на централата и научен ръководител на пуска на Пети блок. Бил е преподавал в Техническия университет, старши изследовател в Института за изследване на риска към Виенския университет и професор по ядрени реактори в Токийския технологичен институт. През периода 1997-2001 г. е председател на Комитета за използване на атомната енергия за мирни цели, който по-късно се преобразува в Агенция за ядрено регулиране.