Първокурсниците през тази година ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС

УНСС е създаден преди 100 години на днешната дата. Днешният празник на университета е повод да разпитаме ректора проф. Димитров за интересни факти от историята и дали COVID-19 е променил приоритетите на обучението в първия бизнес университет у нас. Той ни напомня любопитния факт, че вузът е създаден като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В този случай няма как да не обсъдим теми като икономика, образование, криза и бъдеще.

- Професор Димитров, УНСС става на 100 години, и на вас се пада да сте начело. Как посрещате този ден?
- За мен преди всичко това е висока чест и огромна отговорност. Да бъда ректор - деветнадесетият в славната история на УНСС - за мен означава, заедно с моите колеги и с нашите близо 20 хиляди студенти, да пазим, да развиваме и обогатяваме академичните традиции. Да работим всеотдайно и почтено за доброто име на университета, за утвърждаване на неговата лидерска позиция в българското висше образование и наука, за непрекъснато повишаване на качеството на обучението, за развитието на науката, за неговото бъдеще. На 21 май голямото ни академично семейство отдава почит пред непреходното дело на нашите основатели, ще изрази признателността си към поколенията преподаватели и изследователи, уважението си към десетките хиляди наши възпитаници - икономисти, финансисти, счетоводители, бизнесмени, мениджъри, юристи, дипломати, социолози, политолози, журналисти и др. Юбилеят за нас е и равносметка на постигнатото, и повод да начертаем бъдещите си действия, водени от завета на нашите предтечи: „Все напред към усъвършенстване!“. През 1920 г. нашият основател и първи ректор проф. Стефан Бобчев в обръщението си към първите студенти на Свободния университет за политически и стопански науки - предшественика на УНСС, заявява: „Във ваши ръце е едно светло знаме, за да станете с вашето поведение и трудолюбие достойни носители на това знаме и да издигнете вашата чест като студенти и името на нашата Алма матер. Нека, насърчавани от копнежа за сериозна наука и от личното си трудолюбие, да направим така, че нашият университет да заживее, да се закрепи, да се усъвършенства и процъфтява“. Припомням тези думи на проф. Бобчев, защото са пророчески и последният един век доказва това - днес УНСС е достоен последовател и продължител на идеите и стремежите на своите основатели. Имаме най-високата оценка от институционалната акредитация на университета сред академичните си събратя, дадена от Националната агенция за оценяване и акредитация, носител сме на приза „най-престижен университет“ по мнението на работодателите и преподавателите според Рейтинговата система на висшите училища в България.

- В предишния ни разговор стана дума, че ще подготвите УНСС да посрещне юбилея в условията на криза от коронавирус. Към днешна дата как виждате ситуацията?
- Нашият университет е създаден и с идеята да подготвя висококвалифицирани специалисти като една от мерките за преодоляване на икономическата криза след пандемията от инфлуенца преди един век. В момента също говорим за криза с конкретни икономически измерения, макар че причините за нея не са икономически. Няма готова рецепта за справяне с последствията от пандемията, затова решения тепърва ще се търсят - с научни анализи и практически действия. Най-важното е да успеем да разграничим непосредственото оцеляване от стратегията за бъдещето, да бъдем отворени за всички положителни икономически примери и да не спираме да търсим решения, които ще имат най-добър ефект за нашата икономика. Най-важното е те да се основават на сериозни икономически анализи и прогнози, за да може ефектът от тях не само да допринася за спасяването на един или друг отрасъл, а за развитието на цялата икономика и за благополучието на обществото. В това отношение е изключително важно взаимодействието между науката и практиката. УНСС като лидер в българската икономическа наука има много богат опит и готовност да съдейства за изготвянето на анализи и провеждането на изследвания. Вече години наред едно от приоритетните направления в нашата научноизследователска дейност са икономическите, политическите и социалните изследвания в подкрепа на държавата и бизнеса в България. В тези области работят нашите 30 научноизследователски центъра и три института, както и 8 факултета и 33 катедри. Това е огромен научен потенциал. Аз силно се надявам, че при добро взаимодействие с държавните институции този потенциал може да бъде още по-добре използван. Много от моите колеги в момента публикуват свои анализи и наблюдения, свързани с тази епидемия, а и не само - има много въпроси за следкризисното възстановяване, приемането на еврото, фискалната политика, ако щете държавните бензиностанции, така че ние даваме своя принос. С министър Караниколов се договорихме и за създаването на съвместен консултативен съвет между УНСС и Министерството на икономиката.

- Какво се договорихте с министерството? 
- УНСС е вторият университет, създаден след Освобождението, и първият бизнес университет в България. Това го ориентира именно към тясна връзка с Министерството на икономиката и с бизнеса. В разговор с министър Емил Караниколов представих идеята си, че обучението на нашите студенти трябва да се доближава все повече към практиката. Така те ще изграждат практически умения, още докато се обучават, а последващото им развитие ще бъде стремеж да защитят дипломата си от УНСС като висококвалифицирани специалисти. В съвместния консултативен съвет по икономика ще участват представители на нашия университет и на Министерството на икономиката. Според министър Караниколов дейността на съвета, в която ще се съчетаят науката и практиката, ще бъде изключително полезна за българската икономика.

- Като стана дума за потенциала и неговото развитие - какво е бъдещето на УНСС? Наложихте голяма промяна по време на извънредното положение по отношение на онлайн обучението, но върху какво още трябва да се работи?
- Ние сме много сериозен европейски бизнес университет, с профил на обучението и научните изследвания като много други европейски университети. Мисията на УНСС е да подготвя „вещи специалисти“, по думите на проф. Бобчев, в областта на икономиката, управлението и администрацията, правото и политиката, да разширява връзките си с държавната администрация и бизнеса, да приближава учебния процес до практиката, да участва в европейски университетски мрежи, в международния обмен на знания, да работи по големи международни проекти и пр. Един от големите ни проекти, по който работим сега, е „Дигитализация на икономиката в среда на Големи данни“, в който са инвестирани над 10 млн. лева. В модерния свят знанието става все по-достъпно, вече може да се учи от всяка точка на света. Затова смятам, че дигитализирането на учебния процес, както и предоставянето на възможността за обучение и на английски език ще бъдат от съществена важност УНСС да продължи да бъде предпочитан от българските и чуждестранните кандидат-студенти и докторанти.

- Всъщност на какво тази извънредна ситуация научи висшето ни образование?
- Да се използват новите възможности. Бързо и без проблеми да се премине към обучение онлайн и изпити онлайн. Дигиталното обучение дава много нови алтернативи, които УНСС ще използва за подобряване на качеството на образованието. Натрупахме много ценен опит и мисля, че още от есента ще започнем да прилагаме най-доброто в обучението на студентите и в работата на преподавателите.

- И все пак каква е картината на висшето образование у нас?
- От години регистрираме дисбаланси в икономическото развитие на страната, в други сфери на обществения живот, недостатъци има и при нас. Причините за сегашното състояние се ясни, а промените ще се извършват с цел България да предлага образование по световните стандарти. Амбицията на УНСС е да сме отворени към света и към новите знания, да поддържаме високи критерии за обучението и за знанията на студентите, да развиваме сътрудничеството с бизнеса и институциите у нас и в чужбина. В момента си партнираме с близо 160 университета и научноизследователски мрежи от целия свят, с които работим по съвместни магистърски програми, научноизследователски проекти, обмен на студенти и преподаватели и др. Специално внимание отделяме на академичното израстване на нашите млади учени и за включването на все повече студенти - бакалаври и магистри - в научноизследователската дейност. Голяма част от тях продължават обучението си в докторските ни програми. Имаме договори за мобилност с над 30 университета от страни членки на Европейския съюз, с които осъществяваме мобилност по програма „Еразъм“. Много активна е дейността на първия и единствен в страната Междууниверситетски център за развитие на кариерата, който е посредник между студентите и работодателите за стажантски програми и практики. Имаме договори с четирите национално представителни работодателски организации, с много фирми, банки, държавни институции, общини и др. По време на кариерните ни форуми, които се провеждат всяка година, те запознават нашите студенти с възможностите, които предлагат за работа и стажове, техни представители изнасят публични лекции, провеждаме съвместни форуми. За съжаление тази година се налага да виртуализираме тези форуми, но това стои като възможност.

- Как стои българското висше образование на фона на световното - имаме ли шанс да стъпим по-категорично на картата му и какъв е пътят за това? 
- Понякога това не зависи само от университета, има и много други фактори. Наистина ние трябва да извървим своя път. Но аз мисля, че българската икономическа мисъл е доказала мястото си - в сегашната криза лидерът на международната общност, от който се очаква икономическото възстановяване - Международният валутен фонд, е с управляващ директор доц. Кристалина Георгиева, която е завършила и преподавала в нашия университет. Малко са университетите, които могат да се похвалят с такива възпитаници.

- Промените в Закона за висшето образование ще помогнат ли в тази посока?
- Създаването на Национална карта на висшето образование, договорите за управление, които ректорите ще подписват с министъра на образованието и науката, изискването един преподавател да участва в акредитацията само на едно висше училище, но без забрана да преподава в повече от един университет и др. са положителни стъпки към развитието и усъвършенстването на системата на висшето образование и науката.

- След COVID-19 предвиждате ли да има нови специалности, реорганизация на факултети, намаляване на места? 
- Стремежът ни е да не позволим кризата да наруши университетската структура, да няма намаляване на работни места и ако има промени, те да бъдат само за градивното развитие на нашия университет и на нашите студенти.

- Различна е тази година кандидатстудентската кампания, отменихте предварителните изпити - разкажете как ще стане приемът? 
- УНСС разработи първата по рода си в България иновативна система за организирането на кандидатстудентските изпити онлайн. Системата е съобразена с най-новите дигитални технологии и гарантира пълна сигурност на кандидатстудентската информация. Тя е базирана на изкуствен интелект, с пълна автентификация за доказването на самоличността на кандидат-студентите, с възможности за криптиране и цифрово подписване на оценките от приемните изпити. Кандидат-студентите могат да подават документи онлайн, в Центъра за прием на документи в УНСС или в регионалните бюра в страната. След това те ще имат възможност да изберат по какъв начин да кандидатстват - с оценка от матурата, да се явят на онлайн кандидатстудентски изпит или на изпит на хартиен носител, ако епидемиологичната обстановка го позволява. Предварителните кандидатстудентски изпити ще бъдат онлайн от 22 до 24 юни, а редовните изпити онлайн или на хартиен носител - от 2 до 5 юли. Първокурсниците, които ще приемем през тази година, ще бъдат юбилейният стотен випуск на УНСС.

- Какво говори историята - за сто години колко възпитаници на УНСС са станали висши държавници?
- От създаването си преди 100 години досега УНСС подготвя елита на страната. Наши преподаватели и възпитаници са премиери, министри, народни представители, политици, първият български еврокомисар след влизането в сила на Лисабонския договор, първият българин управляващ директор на Международния валутен фонд, първият българин генерален директор на Евростат, посланици, представители на страната ни в авторитетни международни организации, областни управители, кметове, общественици, бизнесмени, банкери и др. Само след промените пред 1989 г. министър-председатели на България са шестима възпитаници и преподаватели на УНСС: Любен Беров, Ренета Инджова, Стефан Софиянски, Иван Костов, Марин Райков и Пламен Орешарски, всички финансови министри с изключение на двама, шестима министри на външните работи и др., председател и зам.-председатели на Народното събрание, председатели на парламентарни комисии, евродепутати, всички гуверньори на БНБ, повечето управители на българските банки, директори на агенции, областни управители, кметове. Имаме и възпитаници от чужбина, които заемат високи държавни позиции в своите страни: Нгуен Тхи Зоан, вицепрезидент на Виетнам, Нгуен Шин Хунг, първи зам. министър-председател на Виетнам, Хамид Маджит, политически деец в Ирак и член на Националната асамблея на страната, Еуген Елиширинга, председател на парламента на Танзания, Педро Луис де Фонсека, министър на икономиката на Ангола и др. Убеден съм, че много от сегашните ни студенти и докторанти ще продължат традицията и в бъдеще ще поемат управлението на държавата и бизнеса в България.

Нашият гост
Професор Димитър Димитров е роден през 1963 г. в Ямбол. Завършва ВИИ “Карл Маркс” през 1988 г. Преподавател е в катедра “Национална и регионална сигурност” от 1994 г. Научен секретар на катедрата от 1996 до 2007 г. Ръководител на катедра “Национална и регионална сигурност” от 2007 г. Член на Академичния съвет и на Комисията по етика на УНСС. Стипендиант на фондация “Фолксваген” и фондация “Форд”. През 1997 г. е на специализация по проблемите на гражданско-военните отношения в Университета в Грьонинген, Холандия, а през 2000 г. специализира по въпросите на конверсията в Международния център за изследване на конверсията в Бон, Германия. Начело на УНСС от края на 2019 г.