При аневризма и дисекация един от петима не доживява до болница

Правят безплатен скрининг на хора от рисковите групи

Аортата е най-големият кръвоносен съд в човешкото тяло. Заболяванията є са два основни вида - свързани с разширението є и нарушение целостта на аортната стена (т. нар. аневризми и дисекации), и заболявания, свързани със стеснение на аортата, при които поради образуване на тромботичен материал по аортните стени се нарушава кръвоснабдяването.

Двете основни заболявания, които са обект на кардиохирургично и ендоваскуларно лечение, са аневризми и дисекации. Понякога част от стената на аортата изтънява, разширява се и дори може да се разкъса (руптурира). Това разширение (аневризма) нерядко води до фатален край или до тежка инвалидност. При дисекация се разцепва най-вътрешният слой на съда под въздействието на повишеното налягане, което упражнява кръвта върху аортата. Вследствие аортата се разслоява и се получава т. нар. “фалшив лумен” или “сляпо” пространство, в което започва да тече артериална кръв.

Смъртността при тези заболявания е много висока - около 20% от пациентите дори не стигат до болница. При останалите тя е между 1 и 3% на час през първите 24 часа, 30% през първата седмица и 80% до края на втората седмица от заболяването. Дисекацията на възходящата аорта е обект на кардиохирургията, а на низходящата аорта - на интервенционалните кардиолози и се лекува с поставяне на стент. При сложните случаи се прилага комбинация от оперативни и ендоваскуларни методи.

Съвременното лечение на аортните заболявания в повечето случаи се осигурява от специализирани медицински заведения, наречени аортни центрове. Такъв е Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център, където от 1 февруари започнаха безплатни прегледи за пациенти с данни или съмнение за заболяване на аортата, както и за такива с аортно заболяване в миналото, преминали оперативно или ендоваскуларно лечение, но които повече от една година не са правили образно изследване.

Проф. д-р Иво Петров, началник Клиника по кардиология в лечебното заведение, по чиято инициатива стартира скринингът, обяснява, че прегледи трябва да направят и хора, които никога не са били обхващани от здравната система, но попадат в рисковите групи, например роднини по права линия на пациенти, на които е установено аортно заболяване, независимо дали са били лекувани, или не. Това са роднини на пациенти с аневризми и дисекации на аортата, с бикуспидна аортна клапа (с две вместо три платна), с най-разпространените генетични синдроми като Марфан, Елер-Данлос, Лоис-Диц. При тях приблизително една четвърт от поколението по права линия е засегнато.

Подходящи за тези прегледи са и пациенти, които търсят модерните минимално инвазивни методи, но са се разочаровали в миналото поради тяхната неприложимост у нас. Сега хора, които преди 3-4 години не са могли да бъдат лекувани по ендоваскуларен (безкръвен) метод, вече могат да го направят.

Професорът апелира скрининговите образни изследвания да се правят на цялата аорта. “Пациентите, които имат аортно заболяване в един сегмент и той е лекуван ендоваскуларно или оперативно, не означава, че са излекувани веднъж завинаги. За съжаление на тези хора боледува цялата аорта. Ние често срещаме пациенти, които са оперирани по повод дисекция или аневризма във възходящата част на аортата и при някои от закъснелите прегледи (повече от две години след първата интервенция) в други сегменти на аортата също се откриват сходни нарушения - дисекации или аневризми. Те също са потенциално фатални, ако не се лекуват радикално. Хората, които имат аортно заболяване, трябва да знаят, че цялата им аорта трябва да бъде преглеждана и то във всички сегменти, а не само лекуваният”, подчертава проф. Иво Петров.

Пациентите, които попадат в някоя от таргетните групи за скрининг, могат да записват час за преглед на 070013127 или на *5544, като изберат Сърдечно-съдов център.