Леденият щит на Севера е пречка, а не защита за САЩ от Русия и Китай

Коронавирусната пандемия не само обърка, но и пренареди политиката в целия свят. Какво се случва и какви ще бъдат бъдещите битки, накъде ще бъдат насочени действията на големите играчи. Наземните пътища продължават да имат главна роля, но погледите вече се насочват към морските акватории. Превръща ли се Арктика в новата цел на глобалните играчи - по тези въпроси разговаряме с проф. Нина Дюлгерова.

- В последната половин година светът преживява трудни времена. С пандемията от коронавирус бяха затворени граници, а в последния един-два месеца вече те се отварят. Изглежда, обаче, версията на промяна на всеки е различна, защо и как стана това, професор Дюлгерова?
- Всички са убедени, че светът се променя и наистина всеки има своя версия за тази промяна. Страхът и неувереността се засилват от всекидневната информация за развитието на коронавируса, за който като мантра медици и политици повтарят за неговата продължителност и неизвестност. В решаването на проблема с коронавируса бяха впрегнати международни и национални институции, а така също и сериозен финансов ресурс, измерван в милиарди и трилиони, ориентирани към търсенето на ваксина и защита на рискови отрасли на икономиката, културата, туризма. Факт е обаче, че се направи опасен експеримент с образователната система, чийто последствия ще се проявяват през следващите години.

- Добре, но политиката обаче със сигурност се обърка. Оказа се, че тя има пробойни, освен това политиката за борба с коронакризата изглежда не е достатъчно ефективна. Върху какво се видя, че тя влияе най-много?
- Така е, всяка държава концентрира вътрешнополитическа, икономическа и социална енергия в защита на обществото, но нито една не можа да преодолее противоречията и да бъде обединител в защита на хората. Нещо повече, политиката за преодоляване на коронавируса оказа сериозно влияние върху един от основните компоненти на националната и международната сигурност - междудържавните граници. Геополитическите граници са устойчив сегмент от всяка международна система. В рамките на Европа те са резултат от Парижките договори от февруари 1947 г. и постигнатите договорености след разпадането на социалистическата система през 1989-1991 г.

- Е, покрай миграционната криза в последните няколко години се случиха и интересни неща - ето в Европа се изградиха огради на границите, при нас също. Пандемията дори още повече засили този контрол, защо?
- Засиленият миграционен поток от 2016 г. се наложи да възстанови контролно-пропусквателния режим в Шенгенската зона и да мотивира изграждането на различни видове защитни съоръжения, най-вече по западния балкански път на бежанската вълна. А пандемията всъщност засили и разнообрази формите на граничен контрол спрямо човешкия поток и товарните превози. В съвременния свят, независимо от развитието на високите технологии, наземните пътища продължават да бъдат един от основните коридори за товарен превоз.

- Пактът „Мобилност“ със сигурност доказва това, което казвате. Как влияе това на транспортните коридори - такива разгорещени спорове има, че някои държави наистина се борят със зъби и нокти, като България?
- Доказателство за това е фактът, че през последните години в Европейския парламент се разгоря ожесточена битка „за“ и „против“ т. нар. поправка Макрон, свързана с мобилността на превозвачите и ориентирана към елиминиране на конкуренцията на източноевропейските фирми. Променливата пропусквателна политика на отделните държави влияе негативно върху традиционните транспортни коридори. Все повече намалява сигурността за гарантирани срокове на превозването на различните видове товари през многобройните междудържавни гранични пунктове. Към това се прибавят и драстично намалелите възможности на въздушния транспорт. Това до голяма степен предопределя увеличаващият се интерес към различните видове акватории (реки, морета и океани) като все още евтин и достатъчно сигурен начин за транспортиране и превоз.

- Това е доста интересно. Въздушният транспорт, който беше изключително предпочитан, заради коронакризата преживявя катастрофални загуби, които трудно ще бъдат наваксани, но как да се преодолеят тези огромни морски пространства? Какви са вариантите за компенсиране на този транспорт? 
- Преодоляването на морските пространства е сложен процес, тъй като изисква много познания и технологично развитие, гарантиращо успешното прекосяване на морета и океани. Акваториите също са част от политически споразумения и договори. Правните ограничения или привилегии определят времевите параметри и различните форми на политически, търговски, военни и енергийни взаимоотношения на заинтересованите страни. Своеобразен успех за постигане на консенсус е Конвенцията между каспийските държави от 12 август 2018 г., чрез която се регулират достатъчно устойчиво взаимоотношенията им спрямо тази богата на ресурси акватория.

- Има толкова много споразумения, които са с различна продължителност. Вижте какво става близо до нас - в Босфора. Прословутата Конвенция от Монтрьо обаче се оказа много важна, какво мислите?
- През последните векове историята е богата на различни видове споразумения, които регламентират правила, чиято продължителност зависи от вътрешни и външни фактори и процеси. Типичен пример е превърналия се в международен проблем въпрос за Проливите (Босфора и Дарданелите), който през XIX и XX век е мотив за многобройни войни, дипломация и политика. Да, Конвенцията от Монтрьо през 1936 г. все още защитава пропусквателния режим на връзката Черно море-Средиземно море. С развитието на морските коридори Проливите утвърждават стратегическото значение на техния пазител - Турция.

- Амбициите на турския президент Ердоган обаче доведоха до изостряне на отношенията с Гърция, там нещата заплашват да излязат извън контрол, така ли е?
- През последните години стратегическото значение на Турция виждате, че се оказа недостатъчно за президента Ердоган. Той насочи своите амбиции към строителството на паралелен канал, преминаващ изцяло през турска територия, а също така към прекрояване на Средиземноморската акватория и активно включване на Анкара в проучването на газовите находища в нейната североизточна част. Динамиката на промените продължава, но дългосрочните акценти вече са други.

- Какво имате предвид, като казвате дългосрочни акценти - сигурно пак става дума за газ и петрол, а това винаги води до противоречия, до конфликти?
- Резултатите от геоложките проучвания и неусвоените все още пространства на Арктика я превръщат в един от основните обекти на конкуренция, противоречия и вероятно бъдещи конфликти. Няма как да се пренебрегне доказана информация за наличието на 1,67 трилиона кубически метра природен газ, 90 милиарда барела петрол и редки минерали на стойност един трилион долара. Все по-често в публичното пространство ситуацията в Арктика се определя като „битката за новия Персийски залив“.

- Защо казвате битка - припомнете историята, моля ви. Кои са конкурентите там и за какво се борят, както се казва?
- Великобритания и Франция след Вашингтонските договори от 1921-1922 г. губят своето дългогодишно преимущество в световните морски пространства. През последното десетилетие много ясно се очертават основните конкуренти за Арктика - Русия, САЩ и Китай. Най-облагодетелствана, но и най-ефективно работеща за отстояването на своите позиции в региона е Москва. За това спомагат както резултатите от новите геоложки проучвания във връзка с хребета Гакел, така и решението на ООН, което потвърждава, че включените в заявката на Русия 1,2 милиона квадратни километра шелф са част от Федерацията в геоложки план. Това увеличава потенциалните руски запаси от въглеводороди с 5 милиарда тона условно гориво.

- От това, което казвате, излиза, че Арктика се превръща в новия Клондайк - извинете може би за недоброто сравнение. Кои държави обаче са най-активни в тази част на света?
- Ооо, да, това сравнение е най-близо до развиващата се ситуация, до истината. Но разликата е, че Клондайк е бил само в създаващите се Щати, докато тук говорим за глобалните измерения на този процес. Така че Арктика - да, тя е новият Клондайк. Факт е, че претендентите за Арктика не са малко, като първо място по активност през последните години държат китайците. Географската отдалеченост не е пречка Китай да се обяви за „близка до Арктика държава“, която има план за прокарване на собствен „Полярен път на коприната“ със съответната инфраструктура и правен режим. Освен това Пекин спуска на вода ледоразбивачи и активно си сътрудничи освен с Русия, и с други членове на Арктическия клуб като Норвегия, Швеция, Дания, Финландия и Исландия.

- А Щатите къде са в тази компания, за тях също казват, че проявяват апетити към Арктика. Едва ли ще стоят безучастни, наблюдавайки Китай, Русия и другите какво правят?
- Всъщност, САЩ са в най-неизгодно положение в битката за Арктика. В новата ситуация леденият щит на Арктика, разделял от векове Русия и Америка, вече е пречка, а не защита за Вашингтон. Американските стратези осъзнават, че в близко бъдеще не само руските, но и китайските въоръжени сили ще са сериозна заплаха за северните американски земи в Арктика. Реална е заплахата и за интересите на САЩ в региона Гренландия - Исландия - Великобритания. Неслучайно през последните седмици президентът Доналд Тръмп, както и различни представители на Държавния департамент, Пентагона и американските ВВС правят изявления и коментари, свързани с арктическата политика на Щатите. Акцентът е поставен най-вече върху тезата за сфери на сътрудничество с Русия, но и заявка за отстояване на позиции.

- Какви са конкретните измерения в битката за Арктика, ако може така да се изразим? Какво може да се превърне в нещото, което да скара отделните играчи там?
- Северният морски път със своите неоспорими преимущества се превръща в „ябълката на раздора“. Той е плавателен маршрут, основна морска комуникация в руска Арктика. Северният морски път преминава край северните брегове на Русия през моретата на Северния ледовит океан и свързва европейските и далекоизточните пристанища на Федерацията, както и устията на плавателните сибирски реки в единна транспортна система. Дължината на пътя е 5600 км от Карския пролив до залива Провидение. Освен това Северният морски път дава възможност да се стигне от Източна Азия до Европа много по-бързо и по-евтино. Сравнението на този маршрут с трасето през Малакския пролив и Суецкия канал дава близо 5000 спестени км - една четвърт от пътя.

- Световният лидер днес са САЩ, но от това, което казвате, излиза, че американците засега губят състезанието за Арктика. С какво точно руснаците там са с едни гърди напред?
- САЩ трудно ще спечелят съревнованието с Русия. Важен факт е, че Федерацията използва Северния морски път като единна транспортна комуникация в северните ширини още от времето на СССР. Ледоразбивачите от клас „Арктик“ с водоизместимост 25 хил. тона могат да пробиват ледове с дебелина 2,25 м и да проправят проход, широк 33,5 метра. Суперледоразбивачите от клас „Лидер“ с водоизместимост 72 хиляди тона, които се очаква да влязат в строя през втората половина от 2020 г., ще могат целогодишно да плават по северното трасе и да чупят четириметрови ледове, оставяйки след себе си „път“ с широчина 60 метра.

- До какви промени може да доведе в бъдеще този все още неусвоен Северен морски път? Светът върви толкова бързо напред, независимо от коронакризата, че като нищо Арктика може да се окаже интересен маршрут не само за бизнеса.
- Неусвоените богатства на Арктика, както и предимствата на Северния морски път ще се окажат съвременните предизвикателства пред глобалните държави и корпорации, които принудени от променящата се ситуация с традиционните транспортни коридори, ще доведе до преструктуриране на политически конфигурации, финансови модели, военни стратегии, а може би и до нови играчи в световните акватории и маршрути.

Нашият гост
Нина Дюлгерова е професор по международни отношения, доктор на икономическите науки (енергийна сигурност), доктор по нова и най-нова обща история. Специализирала е в Русия, Италия, Полша, САЩ, Холандия, Азербайджан. Преподава теория и история на международните отношения във Варненския свободен университет “Черноризец Храбър”и в Югозападния университет “Неофит Рилски”. Автор на няколко книги и десетки статии.