Грешни ли са университетите, за които Министерството на образованието на науката има планове да бъдат вкарани в мегаструктури? На този въпрос търсим отговор с проф. Темелкова, която се оказа в ситуацията да ръководи висше училище, оставено без глас пред заявените крупни реформи. Питаме дали борбата за световния топ 500 сред университетите, каквато бе заявката на министър Николай Денков, няма да предизвика процеси с обратен знак, е възможен сценарий. Има изключително много бели полета в плана за реформа във висшето образование - така стоят нещата особено за малките университети като ВУТП, казва ректорът му и предлага алтернативи.

- Проф. Темелкова, какъв ще бъде резултатът от предложения от министър Денков модел за консолидиране на университети? 
- Висшето образование е консервативна система и всяка промяна в него изисква прозрачност, откритост, постепенност и аналитичност. В него дори и потенциално добри идеи, ако не бъдат реализирани по правилния начин и с необходимата обществена подкрепа, биха повече навредили, отколкото оптимизирали домакинството на тази къща. Още по-страшно е, когато идеи, които коренно променят облика на системата, се лансират без предварителен анализ, без обосновка, без ясна представа кое е положително и кое е отрицателно при провеждането им. Затова преструктуриране, което излиза извън действащата в момента законодателна рамка, предполага незачитане или заобикаляне на предвидената от Конституцията академична автономия. То би противоречало и на българската академична и образователна традиция, и би довело като резултат до тежки интелектуални дефицити за българската нация. Трясъкът, който предизвика в системата тиражираната от МОН формула за обединяване на висши училища, доведе до напрежение сред студенти, преподаватели и администрация. Реформата сама по себе си не е страшна, напротив - необходима е, но поради посочените по-горе причини, следва да се провежда плавно, целенасочено и след широк професионален дебат и одобрение на мнозинството от засегнатите лица. Те не са нейни врагове. Но за тази реформа не биваше да научаваме от вестниците.

- Освен налагането с „трясък“, какво друго притеснява нарочените за окрупняване висши училища? 
- Консолидацията не е и не може да бъде механично окрупняване, осъществено единствено на изведен като доминанта териториален принцип. Това не води автоматично до повишаване качеството на обучението, както се твърди. 

-Защо?
- Защото, ефектът би бил съвсем друг - обезличаване на спецификата и уникалността на цели висши училища и научни и обучителни школи, всички с над половинвековна, а някои дори с над стогодишна история и традиции в обучението в сложни и специфично профилирани образователни ниши. Подобна реформа ще провокира организационно-структурни неуредици в добре работещи към момента висши училища като нашето, което е оптимизирано, ефективно, търсено, иновативно, обучава по професии на бъдещето и има отличен публичен образ, като се ползва от доверието на обществото. При нас се провежда реално класиране в сериозна конкуренция сред кандидат-студентите като много от тях, противно на тиражираното от медиите, остават неприети. При нас се реализират добри финансови резултати и сме в отлично финансово здраве. Вкарани в подобни изкуствени проблеми, структури като нашата рискуват да изпаднат от образователния пазар и да загубят конкурентната си и търсена практико-приложност и специализация, за сметка на висшето образование „на конвейер“, предоставяно от новосъздадените университети мастодонти. За пример давам факта, че най-търсеното от чуждестранните кандидат-студенти в професионално направление „Комуникационна и компютърна техника“, е именно нашето висше училище. Това направление е наш бранд и ние съзнателно се развиваме именно в него. За каква „видимост“, която заявява, че цели с реформата си министърът, става дума, след като ние побеждаваме в това съревнование преките си конкуренти - университети мастодонти, които често се тресат от научни, финансови и управленски скандали? Заличаването на точно тази група от висши училища, освен че лишава бизнеса от практически подготвени кадри, би направило и образователната услуга още по-скъпа и недостъпна за обикновения български родител. Във всички случаи, пътят, по който е поело българското Министерство на образованието и науката, цели пълна промяна на базовите правила, регламентиращи отношенията между академичните структури и изпълнителната власт, установени у нас в периода след 1989 г. А това вече е обществен и политически въпрос от първостепенна важност!

- Има ли и други мотиви, които водят до неприемането на идеята в този u вид от университетите, които се спрягат за Софийски университет по технологии например - ВУТП, МГУ, ЛТУ, ХТМУ, Висшето транспортно училище?
- Има и те са много. Според мен, консолидиране, базирано на териториален принцип, е неефективна и зле конструирана идея. Несъгласието с тезите на министър Денков не е реакция срещу идеята за реформа и преструктуриране на висшето образование. Тази реформа обаче следва да се прояви в създаване на консорциуми на доброволен, хоризонтален принцип при запазване на уникалността, специфичния профил и академичната автономност на всяко висше училище от обединението. Висшите училища, набедени за териториална консолидация, са притеснени, защото не е редно да се насажда нагласа в обществото и академичните общности, преди да е налице анализ, който да доказва нуждата и ефективността от подобно преструктуриране. Това е все едно, както каза проф. Герджиков през есента на един форум по отношение на решението на МОН за избор на научноизследователските висши училища, „да впрегнеш каруцата преди коня“. Очевидно в политиката си МОН често слага боята на автомобила преди да е сглобено купето. Аз лично съм в недоумение защо бе отнето правото на ВУТП само да реши с кого да търси сътрудничество, кооперация, обединение или друга форма на партньорство и ни поставиха в ситуация, наподобяваща нагласен предварително мач. По време на заседанието на Съвета на ректорите, когато бе лансирана тази идея, нашето висше училище не бе споменато нито веднъж - нито за добро, нито за лошо. Само че в същото време, МОН е изпратило прессъобщение, в което ние фигурираме като предложение в някакво ново мегаобразувание. Обидно ми е от факта, че тези висши училища, които министерството предлага да се консолидират на териториален принцип, се сочат в аргументацията му като своеобразни „двойкаджии“. Те нямали международна разпознаваемост, нямали идентификация от бизнеса, не били познати на кандидат-студентите, не можели да запълнят приема си, не били в добро финансово състояние, не оптимизирали използването на базата си... Това обаче въобще не е вярно, поне по отношение на нас - обижда ме, че МОН не отчете, че ние като висше училище сме провели срещи и работим реално с посолствата на Франция, Германия, САЩ, Русия, Италия, Южна Корея, отскоро дори и Северна Македония, с Директората по киберсигурност на Израел. Работим активно с DAAD - немската институция, отговаряща за процеса на сдвояване на дипломи с германските университети и сме на път да направим голям пробив и там. Като доказателство за иновативността и бързото ни развитие сме и единственото държавно висше училище, което членува в Eurashe - един от петте субекта, формиращи европейската политика в областта на висшето образование.

- Всъщност какво смята бизнесът за тази реформа? 
- Най-абсурдно изказаното твърдение е, че не сме разпознати и търсени от бизнеса. Получихме обаждания и десетки писма от най-големите глобални телекомуникационни и ИТ компании. Реалният бизнес не само ни търси, той е готов да инвестира в нас още, а именно тази връзка се подлага на съмнение. Ние първи още от септември ще имаме прием по специалности на бъдещето като „Телемедицина“, „Софтуерно проектиране в медицината“, „Комуникационни системи за организация на въздушното движение“, „Киберсигурност в бизнеса“, „Дигитална публична администрация“, „Дигитално лидерство“, ще издадем първите съвместни дипломи между два университета. Това ще ни изстреля като лидери не само в България, но и на международно ниво, имаме запитвания вече от много европейски страни за тези програми. Създаденият от МОН рейтинг на висшите училища отчита прогреса ни през последните години и в същото време за нас се твърдят абсолютно неверни неща. От МОН разбрах, че „грехът“ ни като висше училище е, че сме малки, защото обучаваме по-малко от 2000 студента. Но нека не забравяме, че гръбнак на европейската икономика са малките и средни предприятия, защото са гъвкави и адаптивни. Реципрочно - гръбнак на висшето образование трябва да са не мастодонтите, даващи образование „ол инклузив“, а малките и специализирани в точна професионална ниша висши училища.

- Може ли да се стигне до протести? 
- Не е изключено. Напрежението, което витае във висшите училища вече месец, е голямо. Без да преувеличавам, настроенията са за тотално отхвърляне дори и на разумни инициативи, защото доверието е пропукано. Хората се чувстват обидени и унизени. Идеята на МОН не бе презентирана по верния начин. Бившите ни възпитаници също са неспокойни, защото не искат да са с дипломи на „един университет, който го закриха“. Доколкото ми е известно, студентите, които имат в рамките на висшите училища свое самоуправление, са в стачна готовност.

- Взаимстван ли е предложеният от министър Денков модел за консолидиране? 
- В интервютата си от последните дни министърът нееднозначно даде за пример опита на няколко европейски държави, в които подобно преструктуриране е проведено на териториален принцип. Същевременно Асоциацията на професионалните висши училища в Европа - Eurashe предупреди нашето министерство, че това е опасен подход, който вече реализира съществени дефицити в държавите, които са го провели. По всичко личи, че в България се „внася“ не само чужд, но и остарял опит, несинхронизиран с българската академична и образователна традиция и система. Той има своите недостатъци и няма гаранция, че ще сработи.

- Каква алтернатива ще предложите на министър Денков? 
- Мисля си, че прилагането на стратегията „copy - paste“ на опит, макар и от утвърдени западни държави, не е най-правилният подход, защото ние имаме свои потребности и специфика. Консолидиране на база еднаквост на направленията, също не е печеливша формула. Считам, че териториалният принцип на консолидиране, посочван като положителен пример от МОН в други държави, както и окрупняване на база еднакъв профил на висшите училища, са вече отживелица, защото живеем и функционираме в Индустрия 4.0, на прага сме дори на Индустрия 5.0. Новите икономически реалности изискват интердисциплинарна подготовка. Днес не можете да имате адекватен икономист, без той да има представа от работа с големи масиви от данни, програмиране, алгоритми и цикли - все понятия от областта на информационните технологии и математиката. Нещо повече - днес не можете да имате инженер, който разработва софтуерни продукти, създава човешки органи и задвижва стави или обслужва телемедицински преглед, без той да има освен характерните инженерни компетенции, и базови познания по медицина. Говорим дори за електронизация на юридическите процедури. Отдавна съм прозряла необходимостта от интегрирането на няколко научни области в нови специалности, даващи професиите на бъдещето. И единственото висше училище в България, в което има такива специалности, е нашето. Затова по-ефективно и по-рентабилно би било създаването на консорциуми, които могат да правят интердисциплинарни образователни продукти, защото само чрез специалности, създавани чрез вплитането на различни научни направления, можем да сме сигурни, че ще отговорим на предизвикателствата на трудовия пазар в бъдеще. Това е и причината да намирам предложената реформа от МОН за неадекватна. Реформата следва да акцентира не върху обединения на териториален признак или съобразно еднаквостта на профилите на висшите училища, а върху тяхната уникалност и възможност за взаимна интеграция в нови, модерни специалности, непознати до момента в Европа, чрез които се принажда стойност не само към нашата икономика, но и към европейската и световната. И ако сме достатъчно умни, за да водим дебата с умереност и търпение, можем открито и честно, да достигнем до качествено нови модели на доброволни консорциуми, от запазили уникалността и профила си висши училища, създаващи интердисциплинарни програми, с които ще привнесем новост и стойност дори в европейското образователно пространство. Защото не е иновация да препишеш нещо, вече правено, но е креативно да надградиш възможностите си спрямо твоите условия.

Нашият гост
Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). В историята на българското висше образование е най-младият ректор - жена. Работи активно в посока Висшето училище по телекомуникации и пощи да е най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в търсен международен партньор. По професия е финансист и юрист. Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон. През 2014 година е единственият представител не само на България, но и на Източна Европа, на престижен форум във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство.