След бурните реакции и заявки за големи промени във висшето образование, правителството се смени и новата академична година като че ли започна спокойно. Но какво се случва сега - 2 месеца по-късно, когато сме изправени пред сериозните предизвикателства да преодолеем зимата - говорим с проф. Темелкова. Тя засяга въпроса с бюджетите на университетите, които както и други институции, трудно ще посрещнат разходите си в условия на висока инфлация. Но освен за сметки, с нея търсим отговор и на въпроса защо няма наш университет в топ 1000 на световните класации и гради ли висшето ни образование будители днес.

- Проф. Темелкова, предстои ли трудна зима, как ще се справят университетите, начело на един от които сте вие, с разходите?
- Безспорно ни чака тежка зима. Тежка ще е, както за висшите училища, които трябва да осигурят присъствен учебен процес, така и за бизнеса, който движи развитието на икономиката, така и за гражданите, които понасят основната тежест на кризата. Голяма част от висшите училища у нас обаче са изправени пред угрозата да фалират, ако сметките за ток и парно продължават да набъбват. Само за информация споделям, че без да е започнал отоплителният сезон, сметките за ток са три пъти по-високи от миналогодишните. Това създава реалната опасност някои от висшите училища да реализират дефицит още в първите месеци на 2023 година и да изпаднат в неплатежоспособност. А обучение на студено не е ефективен вариант, тъй като за да възприемаш знания и надграждаш компетенции, се изисква комфортна среда и топлото е неизбежна потребност. Затова ние като висши училища, заедно с държавата в лицето на Министерство на образованието и науката, трябва да начертаем стратегия за справяне с кризата с високите цени на електроенергията и парното. Лъч надежда идва от обявената вече тенденция за поевтиняване на газа. Друга позитивна опция е изграждането от страна на висшите училища на собствени соларни системи, но и тук ни е потребна помощта на държавата, тъй като висшите училища само управляват дадените им от държавата сгради и имоти, но не са техни собственици. Т. е. правото на разпореждане с тях, каквото се явява изграждането на един соларен парк, е в държавата.
 
- Тогава докъде ще стигнат бюджетите, с които разполагате сега?
- Зависи от управлението на съответното висше училище. Със сигурност ще има висши училища, които ще успеят да се справят с кризата, защото са оптимизирали структурите си. Обаче ще има и такива, които ще изпаднат в още по-тежко състояние, отколкото се намират понастоящем. При нас структурата и академичния и административния състав са оптимизирани, нерентабилните разходи са съкратени напълно, генерирани са варианти за търсене на собствени приходи, професионалните направления са на самоиздръжка и благодарение на това можем да кажем, че имаме едни от най-високите работни заплати в сектора на висшето образование.

- А какво липсва при преподаването в техническите специалности у нас и има ли повече кандидати за тях вече?
- По принцип в българския образователен модел липсва практиката в процеса на обучението. При нас обаче това отдавна е преодоляно като отрицателна тенденция. Във Висшето училище по телекомуникации и пощи, което е едно от най-малките държавни висши училища, бизнесът отдавна е намерил своето място и се е превърнал в активна страна от обучителния процес. Ние сме своеобразен образователен и бизнес хъб, в който над 200 фирми намират своето място в обучението, в извънаудиторната заетост на студентите, в практическото им ориентиране или в научния им съпорт. Най-големите телекомуникационни и технологични компании - лидери, са част от реалния обучителен процес. Инвестициите от бизнеса в инфраструктурата на висшето училище обикновено надхвърлят половин милион лева годишно. Ще ви издам една новина в аванс - след броени месеци наши студенти, благодарение на компанията „Фибрант“, която е партньор на Тесла, ще посетят завода на Тесла в Германия и по-този начин ще имат възможност да се запознаят с дейността на една от най-технологичните компании в глобален аспект. Същевременно връзката ни с бизнеса, ни позволява да допринасяме с нашия научен и експертен потенциал за решаването на конкретни задачи от производствения процес на редица компании. Още една новина ще споделя - една от интердисциплинарните ни бакалавърски инженерни специалности „Дигитална публична администрация“, благодарение на нашите евродепутати Илхан Кючюк и Петър Витанов, черпи добри практики директно от опита на администрацията на Европейския парламент. Затова и двамата евродепутати са своеобразни ментори на тази иновативна специалност.

- Казахте, че си партнирате с над 200 компании. Вчера гост ви беше корейският посланик, директорът на КОТРА, представители на българо-корейски компании, които се включиха във форум, посветен на дигиталната трансформация по примера на добрите практики на Република Корея. Идва ли бизнесът при вас?
- Бизнесът е фундаментът, върху който градим нашите инженери и мениджъри. Теоретичните познания са необходимостта, която присъства във всеки обучителен процес, но присъствието на бизнеса в реалните практически и лабораторни занятия, дава истинската принадена стойност при формирането на един специалист. 25% от академичния ни състав е част от реалния бизнес в държавата. Това означава, че всеки един от нашите учебни планове е своеобразно съчетание между теория и практика, че на финала дипломираният притежава онези компетенции, които ще му позволят директно да се интегрира на работното си място и бързо да започне да привнася своята добавена стойност за наелата го компания. Но бизнесът идва във Висшето училище по телекомуникации и пощи, защото сме малка, но много гъвкава структура. Можем бързо да внедрим добрите практики и лесно да коригираме негативните тенденции. Затова и същият този бизнес обзавежда лаборатории и зали, защото именно в тях се изграждат конкурентоспособни кадри, които захранват икономиката.

- Тогава кои са специалностите на бъдещето, към които кандидат-студентите трябва да гледат?
- Професиите на бъдещето са интердисциплинарни. Тесните специалисти и знанията само от една научна област ще са все по-неработещ вариант на пазара на труда. Днес вече са актуални специалности, които преплитат знания, умения и компетенции от различни научни направления - например медицина и роботика, медицина и програмиране, медицина и мехатроника, авиация и телекомуникации, информационни технологии и управление, интернет на нещата и строителство, производство и кибер-физични системи... Мога още много примери да ви изредя, и те по безспорен начин ще покажат, че бъдещето ни е интердисциплинарно. И колкото по-бързо успеем да се преорентираме от тясната специализация към широкоспектърната мултидисциплинарност, толкова по ефективни специалисти ще създаваме. Това е огромното предизвикателство пред българския образователен модел. Тази година за първи път в България Висшето училище по телекомуникации и пощи прие първите в страната студенти по иновативни специалности като: „Телемедицина“, „Софтуерно проектиране в медицината“ и „Комуникационни системи за организация на въздушния транспорт“. Това са хибридни специалности между медицина и информационни технологии и между авиация и телекомуникации и в тези специалности вече се създават инженерите на бъдещето - онези, които ще създават софтуера, за да се задвижи изкуствената става - например, или онези, които ще обезпечават процеса по роботизираните операции, или онези, които ще организират и координират въздушния трафик. Същевременно огромен бум бяха новите ни, отново интердисциплинарни магистърски програми „Дигитално лидерство“ и „Комуникационни мрежи и кибер разследване“. В тях приемът надмина 100-те процента.

- Различни данни показват, че нараства интересът към двойните дипломи - какво сочи вашата статистика, след като от тази година имате точно такива нови специалности?
- Опцията за издаване на една диплома съвместно от два и повече университета е една от най-хубавите реформи, които са правени в българското висше образование. Горда съм, че в ядрото на тази законодателна промяна беше Висшето училище по телекомуникации и пощи, което заедно с още девет висши училища бе сред вносителите на промяната на чл. 42а от Закона за висше образование. Именно в този член предвидихме опцията една диплома да се издава от няколко висши училища и дадохме за първи път възможност българското висше образование да поеме по пътя на интердисциплинарността. Младите хора са прагматици и бързо осъзнават, че на прага на очертаващото се бурно развитие на технологиите, образованието по професия на бъдещето е капитал, който може би един ден ще е по-ценен и от злато.

- Такива специалисти ли липсват на пазара на труда у нас?
- На пазара на труда ги няма интердисциплинарните специалисти. Тези, които могат да интегрират в едно знания, умения и компетенции от различни научни области. Пазарът търси инженери по телемедицина, инженери, с компетентност да организират въздушното движение, инженери, които могат да пишат код, потребен на медицинската апаратура и технологии. И тези инженери започват със стартови заплати от над 7-8 хиляди евро, но ги няма. Няма ги, защото образованието закъсня и не ги произведе навреме.

- В този смисъл, колко инженери в медицината и авиацията се обучават в момента във Висшето училище по телекомуникации и пощи?
- Всички интердисциплинарни специалности във Висшето училище по телекомуникации и пощи са бутикови, поради факта, че подобно обучение изисква персонално внимание към всеки студент и индивидуална работа на преподавателя с всеки. Общия брой на обучаваните в първи курс студенти по общо шестте ни интердисциплинарни програми е около 110 студенти.

- Имаше големи заявки за кардинални промени в системата на висшето образование, какво се случи с тези идеи, вие бяхте част от работните групи към министъра на образованието в предишния кабинет?
- Кардинални промени в консервативна система водят или до провал на реформаторските амбиции или до провал на системата, която някой си е наумил да реформира кардинално. Слава Богу, намеренията за кардинална реформа у предходния редовен кабинет не успяха да „счупят“ системата на българското висше образование. То съумя да изгради свой своеобразен защитен механизъм и устоя на министерската амбиция за неефективна реформа. Тук обаче важна бе ролята на студентите, които буквално излязоха на улицата и събраха над 15 хиляди подписи срещу реформата на министър Денков за сливания на университети.

- Кои са новите идеи, по които се работи в Съвета на ректорите?
- Един от основните проблеми, по който се работи, е финансирането на висшите училища и по-конкретно генерирането на нов модел за финансовото им обезпечаване.

- Какво продължава да липсва на българското висше образование днес?
- Днес най-вече липсва мотивация у младите хора да се отдадат на академична кариера. Мотивация няма поради ниското заплащане на труда на университетския преподавател. Особено трудно е в областта на информационните технологии, където стартът във възнаграждението на един млад специалист е от 1500 евро нагоре. Един млад асистент получава 1500 лева. Е къде ще избере да работи един току-що завършил инженер? А инженери трябват не само на бизнеса, те са потребни и в образователния процес.

- Защо български университет не може да се класира в топ 1000 в световните класации?
- Много са причините. Аз ще се спра на двете основни. На първо място, защото българската държава все още не се е позиционирала като привлекателна образователна дестинация на международния образователен пазар. И това следва да е стратегическата задача на държавата в следващите месеци и години. И на второ място, защото финансирането на висшите училища е толкова малко, че те едвам успяват да вържат двата края. А когато се бориш за насъщния, трудно вдигаш взор към висините, каквато своеобразна висина се явяват посочените класации. И никакви реформи за сливания и поглъщания на университети няма да ни изстрелят в глобалната ранглиста, докато не си създадем имидж на добър образователен терен и докато не започнем да дишаме спокойно, без да мислим за сметката за тока, парното или заплатите във висшето образование.

- Гради ли днес българското висше образование будители?
- И да, и не! Все още има бели лястовици, които отдават време и интелект, инвестирайки в бъдещето на българското висше образование. Радостно е например, че само през изминалите 10 месеца при нас са постъпили над 10 млади асистенти, доктори и току-що дипломирали се студенти, готови да се отдадат на академична кариера. Същевременно ниското заплащане в университетите, обидата, когато редовен министър казва, че е по-добре икономист от Харвард, отколкото от български университет, непрекъснатото внушение, че академичният преподавател е някакъв търтей, който едва ли не не е равностоен по научни достижения на колегата си от Харвард или Оксфорд, няма как да привлича кадри за системата.

Нашият гост
Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи (ВУТП). По професия е финансист и юрист. Академичната є кариера започва през 2001 г. от докторант, през образователната и научна степен “доктор” през 2007 г., до научното звание “доцент” през 2010 г. От 2017 г.. е “професор”. Научните є разработки (над 70 на различни езици) касаят организацията и управлението на материалния и нематериалния сектор, а в последните години акцент в тях е адитивното производство, киберфизичните производствени системи, лидерството в дигитална среда.
Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон.