Проф. д-р Огнян Колев пред „Труд“: Имаме талантливи млади хора, но кой да им подаде ръка

Вестибуларната система функционира правилно, но болният получава световъртежи, които са психогенни

С какво един български учен, може да впечатли корифеите от НАСА? Оказва се, че в космическата агенция ценят талантите, а у нас такива има много, но за тях научаваме главно от световните медии. От плодовете на българина проф. Огнян Колев се ползват американските астронавти, но в родната ни татковина науката не се цени особено. А работата на известния ни учен засяга не само астронавтите. Разговаряме с него по тези и други проблеми - особено в условията на COVID-19.

- Проф. Колев, вие сте първият чужденец, получил Сертификата на НАСА за върхови постижения в областта на космическите изследвания, как попаднахте там?
- Бях на един конгрес и представях мои изследвания, свързани с болестта на движението, към която спада и космичната болест. Американците проявиха интерес и ме поканиха, имах представяне в НАСА с подробности от моите изследвания. Това беше през 1991 - 92 г. И двете години имаше мероприятия, свързани с моите научни изследвания.

- Какъв беше най-големият стрес, който се преживели, докато работехте за НАСА?
- От службата за сигурност на космическия център не искаха да ме пуснат, защото съм от България, тя е „отписана страна“, както се изразиха. За мен обаче са застъпи директорът на НАСА по невронауки. В началото искаха да имам придружител, но след това свободно се придвижвах из центъра.

- С какво точно се занимавахте в космическата агенция?
- Занимавах се с координация на движенията и ориентация в пространството на астронавтите. Мозъкът трябва да реанранжира своята функция, за да се пригоди състоянието в безтегловност, защото сме родени в гравитация.

- А кой беше най-големият ви успех там?
- Трудно може да откроя нещо конкретно. Аз по-скоро съм доволен за цялостната си работа по изграждане на модели на поведение при космически полет. Участвах и в разработване на специална система, наречена „тисес“, която подпомага ориентацията в пространството. Тя е като костюм и действа чрез специални сензори и стимулатори. Направихме много и по отношение на космичната болест, която включва и въздушната болест. Астронавтите имат отношение и към двете, защото при излитане и кацане, са в атмосферата. Глава, очи ръка - от това идва ориентацията ни. Но в космоса няма гравитация и краката не се използват почти. Затова разработвахме модели на тази координация на движение по време на космичен полет. Това е изключително важно човек да може, когато се движи с огромна скорост и ако не се реагира навреме, може да има фатален край.

- Първият български космонавт Георги Иванов ще бъде запомнен с рекорда от пулс 62 по време на излитане. Това особеност на организма ли е, или въпрос на тренировки.
- Това са състояния на психичната му функция. Той има много силна устойчивост на външни въздействия. И може да контролира ситуацията без да се поддава на емоционалното състояние, породено от това екстремално натоварване.

- Да се върнем на земята, защо някои хора имат по-изострени сетива и могат, например, да усетят приближаващо земетресение?
- Всяко едно сетиво може да бъде чувствително или не толкова чувствително. По отношение на земетресенията, много животни предусещат в различен интервал от време, че те ще се случат. Но трудно може да се разгадае кой е органът, с който може да се улови този ефект.

- Вие сте специалист по отоневрология. Защо някои хора не могат да пътуват в автомобил и им става лошо?
- Това е така, поради конфликт на информацията от различните сетива. Ще ви дам прост пример - когато човек е в затворено помещение - превозно средство, което се движи, зрението му показва, че няма движение, защото е вътре. В същото време при завой, или намаляване ускоряването на движението, се получава конфликт между информацията на вестибуларната система, която регистрира движение, а зрителната система показва обратното.

- Но често се случва на човек да получи световъртеж и без да е в превозно средство. Това болест ли е?
- Това най-често е свързано със заболяване на вистибуларната система, което се нарича доброкачествен внезапен позиционен световъртеж. В нея има микрокристалчета, които се намират в едно мехурче и те долавят промяната на позицията на тялото в пространството. Но при заболяване, тези кристалчета попадат в т. нар. полуокръжни канали. Когато излязат оттам, при обръщане в леглото или ставане, не се търкулват по гравитацията и се движат в полуокръжните канали, което движение предизвиква дразнене на един рецептор и създава погрешното впечатление за движение. Такова нещо може да се получи от травма на главата, или възпаление в канала и може да предизвика повишена чувствителност.

- А човек може ли от внушение да получи подобни симптоми?
- Възможно е и в нашата област има т. нар. психогенен световъртеж. Вестибуларната система функционира правилно, но болният получава световъртежи, които са психогенни. Те са предизвикани от психиката, която повлиява на всичко. Това при някои пациенти е много силно изразено. Това често е свързано с вестибуларни заболявания, но човекът репродуцира това си състояние и го получава без да има физиологични причини. Това е част от паническа атака. Лекува се с два вида лекарства, а също и с упражнения. Много помагат комплекси от упражнения, които даваме и доста стабилизират пациента.

- Преживяхме години и половина в стрес и страх от КОВИД. Какви ще бъдат последствията от това на психическо и физическо ниво?
- То ще е различно за различните хора. Тези, които са преживели по специфичен начин заболяването със засягане на нервната система, могат да имат специфична симптоматика. От една страна тези увреждания понякога са с остатъчни явления, може и да не се възстановят напълно. Много хора изживяват психологически стрес, че могат да се разболеят, като репродуцират неща, които не са изживели, а копират нещо, случило се на други хора, върху себе си.

- Защо някои хора се ориентират в пространството по-лесно от други?
- За ориентацията са важни вестибуларната система, зрителната система, соматосензорната система. Както се движим, получаваме информация от ставите и мускулите и тя ни помага да се ориентираме в пространството. Човек може да се движи по стълбите, след като ги е минавал няколко пъти със затворени очи, той има тази соматосензорна информация. Тук вече се включват обаче и по-висши мозъчни функции, свързани със запаметяване на пространственото разположение и ние го наричаме осъзнаване на ситуацията в момента. В литературата се уподобява на орел, който от високо наблюдава всичко. И комбинацията между тези три сетива и системи, свързани в мозъка с компилиране на цялата информация от тях с това, което човек има от предишния си опит, изгражда системата за поведение в пространството. Аз съм правил опит с начертаване на голям тригълник, човек го гледа, запаметява и след това свободно се движи по него. Това съм го работил с Френската космична агенция.

- Кое е най-интересната работа, с която сте се занимавал?
- Най-интересната работа, с която съм се занимавал, е разгадаването на възприятието на движението, а също реактивността относно гадене и повръщане по време на движението. Това са неконтролируеми рефлекси, то не зависи само от психиката, защото едно животно също получава „морска болест“, куче, което пътува в кола, също може да повръща. Ето този механизъм, биологичният смисъл на тази реакция на живия организъм, какво е биологичното значение, това е въпросът. Природата е много икономична, а в този случай, при получаването на гадене и повръщане, се разстройва цялата система и по този начин организмът не се предпазва от нещото, което се случва с него, това не му помага. Защо става - това е трудният въпрос. Ако това се разгадае, е достойно за Нобелова награда. Но е много труден и много неясен въпрос, има теории, но няма теория, която да обясни всичко.

- А кое е нещото в науката, с което още не сте се захващали, а представлява голям интерес за вас?
- Имам някои идеи, но предпочитам да си ги запазя и ще ви кажа защо. Работил съм с колеги в Швеция, бях там, споделих моя идея, а след това те направиха експеримента, публикуваха резултатите, без да споменат моето име. За съжаление научната етика понякога не е добре развита и при много добри учени.

- Вие как се справяте с напрежението, как релаксирате?
- Най-често с движение в планината. Правя дълги преходи, средно по 10 км. Две са любимите ми планини - Рила и Витоша. Бил съм и на Хималаите, бяха ме поканили в една експедиция, свързана с древните индийски учения, което е доста интересно. Сега потвърждаваме неща, които са установени още в древните индийски писания. Посетихме няколко центъра, единият беше в Хималаите. Имахме интересни ситуации. Човек, когато се изкачи на височина 4-5 хиляди метра, а вижда над себе си още няколко километра, е много странно усещането, особено, ако това го заобикаля отвсякъде. Бях в Бадринат на 4000 м височина, а наоколо 7-8 хилядници.

- Обиколили сте заради работата си света, коя нация, според вас, е най-устойчива?
- Генетичното предразположение е по-скоро индивидуално, отколкото като национално състояние. Трудно бих могъл да кажа, кои нации са ми направили впечатление от посещенията ми на различни континенти. Важното е, че навсякъде към срещал много добри хора. Когато бях в Бразилия, ми казаха да внимавам, че има много крадци. На брега на океана видях един човек, който сочеше към мен и аз не бях особено дружелюбен с него, заради това. След това установих, че той искал да ми посочи, че портфейлът половината ми е навън.

- Науката влече ли младите хора и какво вие мислите за тях?
- Има много добри млади хора. Много морални, много етични. Има много даровити, талантливи млади хора в науката, но за съжаление специално в България е унизително състоянието, в което държавата поставя науката. Навсякъде по света има изключително добри условия за учените, защото прогресът на човечеството е от науката, но плодовете идват просто по-късно. А в България се гледа по друг начин на това, хората се интересуват от бързия икономически ефект. А трябва да има хора, които работят наука за самата наука. Има много учени, направили открития преди много години, а ние сега ползваме плодовете на тяхната работа. Виждате - Китай, например изследва почвата на Марс. Това са неща, които в бъдеще ще имат своя ефект за човечеството. В България е много унизително това отношение, поне напоследък беше така. Ще се радвам, ако това се промени по-бързо. Без интелектуален потенциал, особено в науката, една нация е обречена на гибел, на изчезване. Сама виждате колко хора напуснаха България, а повечето от тях са интелектуалци. Има много талантливи хора, но трябва да им се даде възможност да работят.

Нашият гост
Проф. д-р Огнян Колев е специалист по нервни болести и отоневрология. Той е началник на Диагностично консултативен блок на Университетската болница по неврология и психиатрия “Свети Наум” и действащ професор към БАН. Българският учен е първият чужденец, получил Сертификата на НАСА за върхови постижения в областта на космическите проучвания. Работил е дълги години в Хюстън и досега продължава сътрудничеството си с космическия център. Част от изследванията си прави в Харвардския университет, където чете лекции, както и в най-престижния университет Джон Хопкинс.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта