Тази година всичко не е както трябва. На 8 декември е студентският празник, но практически той няма да се празнува. Също на 8 декември, но преди една година в Ухан, Китай, официално регистрираха новия вирус COVID-19 и това обърка живота на милиони хора от вече 12 месеца. С проф. Пимпирев разговаряме и за предстоящата 29-а българска полярна експедиция, както и за предизвикателствата пред човечеството, пред науката и технологиите в тези сложни времена. В крайна сметка дали човекът е всевластният господар на природата?

- Проф. Пимпирев, във вторник е 8 декември, празникът на българските студенти. Но на 8 декември, точно преди една година се „роди“ и коронавирусът. Какви са днес настроенията сред българските студенти?
- Тази година се очертава изключително шантава. Благодарение на коронавируса плановете на милиарди хора се промениха. Студентите не правят изключение. Те са свикнали да отбелязват празника си, но той е празник и на техните преподаватели. Имат нужда да празнуват, разбира се. Спомням си студентските празници по времето на комунистическото управление, както и след това. Скоро ще станат 50 години от първия ми празник като студент. В университета как ли не се е празнувало. Имаше една година, когато го бяха отворили целия университет и до 4 часа сутринта течеше нескончаен купон. Повече не се повтори, защото голямо чистене падна след това... Не знам как ще го празнуват 8 декември тази година. Има въведени ограничения да не се събират повече от 15 души на едно място, обикновено студентските компании са доста шумни, празнува се няколко дена. Например ходи се по хижи - и ние като студенти и като преподавател съм водил моите студенти на хижи за по една седмица. Но сега са въведени доста ограничения - в къщите за гости, ресторантите не работят. Празнуването ще бъде чувствително осакатено, малко куцо, т. е. не както сме свикнали. Така че, нека по-бързо да отминава вирусът, да си отива тази година, която няма да запомним с нищо хубаво. Дано догодина всичко да се промени. Защото иначе ще настъпят сериозни проблеми в обществото. Ако студентите нямат възможност да се веселят, ни чака много лошо време...

- Тази година и антарктическата програма ще е доста по-различна. Но все пак ще има 29-а българска антарктическа експедиция. Какво ще я отличава от досегашните?
- Радвам се, че все пак това е 29-ата експедиция. Предстои юбилейната 30-а експедиция. Имаме планове да я организираме с много нови прояви за българската база и цялата ни антарктическа програма. Важното е, че и тази година ще има експедиция. Важно е присъствието на полярните нации, включително и българското, да продължи. Ние сме член на Антарктическия договор и не можем ей така да спрем изведнъж. Въпреки че съставът на експедицията, не само на българската, е съкратен, експедициите ще се проведат. Ще продължим изпълнението на националната полярна програма, ще продължи изпълнението на нашите задачи към Националната пътна карта за външна инфраструктура, тъй като България и нашата полярна база е включена към Европейската пътна карта за външна инфраструктура, приета с решение на Министерския съвет. Почна подготовката за строежа на новата научна лаборатория на остров Ливингстън. Тя ще бъде използвана от учени преди всичко от Европейския съюз, както и от цял свят. Ще започнем работата по лабораторията, ще бъдат свалени всички данни от уредите, поставени от нашите учени на базата. Например за измерване сеизмичността на терена, геофизични изследвания, знаем, че в близост се намира действащ вулкан, освен това се мери влажността, всички температурни показатели, как те се движат през определен период от време. Тези уреди са отчитали показатели и през полярната нощ. Отчита се и движението на морското ниво. Знаем, че топенето на ледниците влияе на повишаването на нивото на Световния океан. Това се прави посредством множеството данни, предоставени от учените от цял свят, включително от акваторията на Южния океан, който се намира пред нашата база. В състава на експедицията е включен специалист електроинженер, който ще свали всички данни, ще бъдат записани прецизно и предоставени на учените. Трябва да се знае, че задачите в националната ни полярна програма са двугодишни, миналата година мина теренният период. Ние работихме по 12 проекта и то обхващащи всички науки, включително социология и психология. Имахме много силен теренен сезон - изследване на отдалечени части от базата - те приключват през втората година. Надяваме се да обявим конкурси за нови двугодишни проекти, които ще започнат през новата 30-та експедиция. Но цялостното осакатяване не само на нашите програми се дължи на пандемията.

- Засега Антарктида е единствената територия на земята, където все още няма регистрирани случаи на COVID-19. На какво се дължи това?
- Да, Антарктида е единствената територия, която не е заразена от вируса. Аз не се учудвам много защо това е така - това е един островен континент, отделен от другите континенти. Негостоприемен и студен, мият го водите на Южния океан, но може да се следи как пристигат полярниците там и как си тръгват. Така че може да се проконтролира на континента да не дойде заразен човек. Именно заради това е задължителна 14-дневната карантина преди да се отправят изследователите на юг.

- Опишете етапите на провеждане на настоящата експедиция.
- На 12 януари нашата група от 6 души ще тръгне от София през Рим за Сао Пауло, после до Сантяго де Чили и оттам в Пунта Аренас. Хубавото е, че в Южното полукълбо в момента е лято и вирусът е омаломощен. В момента пикът на заразата е в Северното полукълбо, това е нормално. Когато пикът бе в Южното полукълбо, през нашето лято тук бяха чувствително намалели случаите. Значи все пак лятото влияе. Когато температурата е висока, вирусът умира много бързо. А и хората в повечето случаи са навънка. Та като пристигнат нашите в Пунта Аренас директно от самолета ги карат в хотел. Има няколко такива хотела, които са определени от властите за пристигащи полярници. Там те ще бъдат изолирани напълно за 10 дни - в самостоятелни стаи са, храната им се оставя пред вратите, не се срещат с никого. Прави им се на 10-тия ден PCR тест. Ако е отрицателен, което е напълно сигурно, няма откъде да се заразят, ще останат още четири дни, когато ще могат да се виждат помежду си. Това ще бъде един затвор в единочки, както се казва. След 14-ия ден се качват директно на кораба на нашите приятели испанците „Есперидес“. С него се превозваме още от 1993 година. Вече 27 години са това. Така с този кораб те ще стигнат до българската база „Св. Климент Охридски“ на остров Ливингстън и ще се заемат със своите дейности. В края на март ще тръгнат обратно пак с „Есперидес“ до остров Кинг Джордж, където има летище. Оттам ще летят с уругвайски С-130 „Херкулес“ до Монтевидео. Началото на април трябва да се приберат в България. Както виждате, измества се времетраенето на експедицията, както и съставът u е силно редуциран. Аз самият оставам ръководител на експедицията, но ще я командвам от тук. Онлайн ще бъда, най-омразното ми нещо, но трябва да се прави.

- Ще има ли церемония по връчване на знамето от президента на републиката и кога ще стане това?
- Надявам се да има. От 1993 година президентът неизменно връчва българския национален флаг на участниците в поредната наша антарктическа експедиция. Това ни е на късмет - който и да е президентът, той ни връчва знамето и досега всички експедиции са приключвали успешно. Очаквам най-скоро да има такава церемония. Вече ми се обадиха от президентството, но аз им казах, че още е рано и тази година ще закъснее. Но няма да бъде отменена.

- Пандемията като че ли ни изненада. Не станаха ли много предизвикателствата пред човечеството напоследък?
- Моят коментар е, че пандемия не може да ни изненада, защото пандемии е имало отпреди новата ера, те са документирани - най-вече чумни и от какво ли не още. Но човечеството се е справяло - или чрез естествения отбор - който е по-здрав оцелява и тръгва напред. Не е спирал нито прогресът, нито изкуството, науката, техниката. Просто човечеството се отърсва по някакъв начин. Да не забравяме, че в момента живеем в едно много високотехнологично общество. Но моето мнение е, че малко се разглезихме - помислихме си, че сме вечни господари и можем да се справяме с всичко. Че сме непобедими, едва ли не. Но се оказа, че едно такова малко невидимо вирусче, може да ни разклати устоите. Не само на държавите, но и на обществените строеве. Да промени целия стереотип на живота. Иначе то не е толкова опасно вирусчето. Да, има доста жертви, но съм го казвал многократно - има доста повече жертви годишно от мръсния въздух, например. Но можеше да бъдем по-подготвени. Смело мога да кажа, че нашата здравна система въобще не беше подготвена за такава епидемия. Имаме легла, но няма кой да лекува. То и легла в хотелите има, но... Трябва да ни е за урок. Че човекът не е всевластния господар на природата. Природата е по-силна от него. Особено, ако се самозабравим и не се съобразяваме с природата и се помисляме за недосегаеми, тя винаги ще ни го върне. Защото природата е по-силна от нас. И това е откакто свят светува. Тя е отмъстила на динозаврите, спокойно може да отмъсти и на хората.

- Привърженик ли сте на масовата ваксинация и защо тя има толкова много противници.
- По принцип ваксинациите са едно от най-големите постижения на науката. Но като всяко постижение, трябва да се постъпва внимателно. Винаги има проба-грешка. Трябва внимателно, но действително това ще ни е спасението да излезем от тази уплаха, в която сме затънали от този коронавирус. Скрили сме се по дупките си и просто тази ваксина трябва да ни изкара от летаргията, която ни е налегнала. Не само ние, но най-вече нашите деца.

Нашият гост
Проф. Пимпирев е доайен на българската антарктическа програма, участник в първата национална антарктическа експедиция през сезон 1987/1988 г. Той е ръководител на ежегодните национални научни експедиции до Антарктика, председател-учредител на Българския антарктически институт. През 2013 г. покорява Южния полюс. Директор на Националния център за полярни изследвания от 2007 г. досега. Преподава историческа геология и палеогеография в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, изнасял е лекции в САЩ, Португалия, Уругвай, Чили, Колумбия, Германия, Испания, Аржентина и др.