Проф.д.н. Любомир Халачев, водач на листата на АБВ във Велико Търново, пред Труд

 - Оказа ли се коронавирусът сериозен лакмус за отношенията между хората, проф. Халачев?

-Хората по света не са еднакви. В един град, в една държава са по-съпричастни, а в друга - по-индиферентни. Зависи от възпитанието. Много често, когато говоря за образование, казвам, че ние трябва да възпитаваме децата от малки в морал. В разбирането за това кое е добро и кое е лошо. Знанието на тези две понятия определя пътя на човека през целия му живот. В една развита страна като Сингапур образованието е поставено не като приоритет, а е качено на пиедестал. Там ученикът не може да завърши последен клас на гимназията, ако не положи изпит и по благотворителност. Цяла година учениците полагат грижи в болници, за възрастни хора, за болни деца и по този начин се приучават към съпричастност. Едно време се учехме на добрина първо от приказките. Днес децата предпочитат да играят на компютърни игри, които не им носят морални познания.

-През 80-те години беше много нашумяла книгата на Георги Данаилов "Убийството на Моцарт". Защо не спряхме след 1989 г. тези "убийства" в българското образование на талантите, на творческата мисъл?

-Българската политика през 90-те години беше "политика на ликвидацията". Правилото беше: "Ликвидирайте всичко, което е направено през тези 45 години - дух, морал, образование, пътища, земеделие, заводи, култура..". Създаде се масова психоза за унищожение и култ към агресията. Като резултат видяхме в телевизионни новини как деца излизаха и казваха "Аз искам да стана мутра, защото мутрите имат хубави коли, пари и жени".

-Кои са най-опасните симптоми в българското общество?

-Тоталното маргинализиране на законите. То води до създаване на паралелната държава. Човекът живее в общества които се ръководят не от инстинкти, а от закони. Човешкият закон не е като физическия. Ако пренебрегнеш физическия закон, нещо те удря по главата и разбираш, че така не може. А човешкият закон можеш да го пренебрегнеш и да живееш добре, за сметка на други хора. Маргинализирането на законите води до най-тежката язва в обществото - корупцията. Корупцията удря като 220 волта ток обществото и го поваля на място. То не може да живее нормално. Някои хора не осъзнават какво зло е корупцията. Ниската корупция, както е например във Финландия или Дания, е най-голямата инвестиция, която хората могат да направят в своята държава. Не може да решиш нито един важен проблем, ако има тежка корупция.

-Водач сте на листата на АБВ за Велико Търново, как намирате града днес? За какво говорят хората там при срещите ви?

-Велико Търново е знаков град за България. Един от градовете, в който животът би трябвало в момента да кипи с академична атмосфера. Вместо това хората споделят, че заплатите им са поне с 20 процента по-ниски от много градове в страната. Великотърновският университет е вторият след СУ, в който има над 15 000 студенти. Отделно има и военен университет, с модерни граждански специалности. За съжаление през последните 20-30 години Велико Търново е буквално смачкано от липсата на индустриална сила. Това е лицето на цяла Северна България. Липсата на отношение към тази част на страната е очевидна. От АБВ настояваме да се създава индустрия и икономика, носеща висока принадена стойност. Не само да правим постелки за коли, но да правим двигатели, а защо не и автомобили. Държавата не трябва да раздава помощи като на пострадали, а да създаде условия за една модерна индустриална зона във Велико Търново. Градът е център, около който има прекрасна земеделска земя. Земеделието означава създаване на суровина, след нея - преработваща промишленост, след нея - хранително-вкусова промишленост, търговия... През последните 20-30 години така сме занемарили нашето селско стопанство, че в момента България произвежда едва 160 000 тона месо, а за изхранването на цялата страна са необходими около 400 000 тона! Останалото го внасяме- не се знае от къде. Същото е положението със зеленчуците, с плодовете. От АБВ бихме искали икономиката да се децентрализира. Не може държавата да се управлява от едно място, от един град, от една партия и от един човек. Ако не дадем достатъчно свобода, права и отговорности на регионите, за да развиват своята икономика, вечно ще има такива закъсали, на които да се дават пари като милостиня.

-Запуснатост. С тази дума често се определят доста градове в България. На какво според Вас се дължи тази атмосфера, при положение, че се строят нови сгради, има модерни пътища..

-Ако по това време, особено в началото на април, отидете в Англия, ще видите как хората са излезли пред къщите си и ремонтират, боядисват. Затова са богати! У нас нещо се ремонтира, когато се развали и започне да се разпада.Не може тунел Витиня да се ремонтира след като стане инцидент и разбираме, че всеки момент ще се срути. Всяка собственост трябва да се поддържа. Ние чрез своите общини и кметства узаконяваме запуснатост, мръсотия, небрежност и целият ни вид е такъв. В това отношение нашето общество има още много да учи. Лошото е, че управляващите не се различават по нищо – а те би трябвало да дават добър тон във всяко отношение.

-Кой е най-големият комплекс на българина и на нацията ни?

-Липсата на уважение към авторитетите. Огромен проблем е и липсата на морални ценности. С лека ръка продължаваме да ликвидираме човешки качества като честност, справедливост, доброта. Ние сме по-скоро наследници на хаджи Генчо и дядо Любен, отколкото на Левски, Ботев или Каравелов. Младите хора не трябва да смятат, че като се трудиш избиваш стари комплекси. Напротив – трудът е благо, той трябва да носи удовлетворение, да развива креативност. И разбира се – да носи материален просперитет. 

-Защо левите партии у нас станаха толкова много, а в същото време дори една БСП се разпада на крила и лобита? Има ли бъдеще лявата идея в 21 век?

-Не само левите, десните партии също се роят и търсят идентичност. Отдавам го на лидерски противоречия. Очевидно все още нямаме достатъчно количество добре обучени лидери във всяка сфера на обществения живот. Левите партии трябваше да са заедно на тези избори, но може би заради лични амбиции, ръководството на БСП не пожела да направи това обединение. Въпреки всичко призивът ми не само към симпатизантите на АБВ, а към всички българи е: Важно е хората да излязат да гласуват на 4 април. Дори имам предложение – който не гласува, после да няма право да ходи на протести, ако не му харесва управлението.

Нашият гост: Проф.д.н. Любомир Халачев завършва ВГИК в Москва през 1972 г. Един от основателите на Асоциацията на филмовите продуценти. Специализирал е в Полша, Италия, Франция и Дания. Бил е гост-преподавател в Сингапур. Декан на Факултет екранни изкуства на НАТФИЗ (2005 – 2011) и Ректор (2011–2015). В момента преподава в магистърската програма „Мениджмънт в екранните изкуства“. Водач на листата на АБВ във Велико Търново.