Куршумите на словото понякога са по-жестоки и от физическа смърт

Как говорят нашите политици - умеят ли да си служат добре с думите, могат ли да владеят и убеждават аудиторията, къде грешат. Имат ли те достатъчно лексикален запас. Каква е оценката за първите хора в държавата и докъде ще доведе словесната война между тях. По тези въпроси разговаряме с най-големия специалист по реторика у нас проф. Донка Александрова.

- Проф. Александрова, харесва ли ви речта на политици и общественици днес, която слушаме, гледаме и четем в медиите? Повече се смеете, плачете или негодувате?
 - Това е не раздвояване, а разтрояване на образа, мисълта и чувствата. И се смея, и плача, и негодувам - повече е последното. Преподавам политическа реч, реторика, изкуството на убеждаването, цял живот се занимавам с това, че когато политиците водят народа към благоденствие, те трябва да го правят на съвсем друго равнище. Една дама - психиатърка, беше нарекла случващото се „креватно вагинално ниво“. Не бих го казала аз, защото не е в моя стил, но дано да се смеем, защото светът се смее и така се отърсва от миналото си.

- Мислите ли, че родните ни политици трябва да учат реторика и всъщност има ли смисъл от това, с оглед на качествата им? Умеят ли те да убеждават аудиторията или са далече от подобни наши желания?
- Задължително всички политици трябва да изучават реторика. И най-умните, интелигентните, мъдрите, успяващите, успелите са го правели през хилядолетията. Но тези, които сега се занимават с политика и управляват държавата - съмнявам се. Независимо, че един от тях на шега беше наречен Цецерон, вместо Цицерон. Съмнявам се, че би имало и някакъв смисъл. Те умеят да убеждават аудиторията по друг начин - не със слово, не с мъдрост, не с идеи, не с перспектива, а с обещания - казани или подсказани - за благоденствие. Правят го с механизмите на корупцията, които напоследък ни задушават...

- Това ли ви дразни най-много? Какво не могат да разберат политиците и кои са най-честите им грешки?
- Успелият политик в световната и в българската история е този, който искрено вярва в идеалите, които проповядва. За съжаление, тази неискреност, този фалш и демагогия, тази не двуличност, а многоличност - говорят едно, правят друго, представят трето - като че ли се толерира и от медиите. Простете, но голяма част от колегите ви журналисти са просто държачи на микрофони, а някои от тях и купени... политиците ни не умеят да убеждават аудиторията, но голяма част от нея пък отговаря на репликата на нашия премиер: „Аз съм прост, вие сте прости и затова се разбираме“. Тоест, голямата част от т. нар. политически елит мисли само за своето съществуване, физическо оцеляване - но какво оцеляване! И тъкмо заради това, когато въстанат лекари, учители, полицаи - всички щом кажат „а“, им се казва „б“ - имам предвид парите, които им се дават заради „въстанието“. До такава степен нещата са затънали, че много трудно ще излезем от тинята.

- Напоследък наблюдаваме много хъшлашки език от политици, облечени във власт. Това на какво се дължи, може би усещат, че хората харесват такива като тях, или това и измамно?
- Измамно е и с перспектива. За момента обаче не е никак измамно. Политиците усетиха, че колкото са по-нагли, по-дръзки, по-безцеремонни, толкова повече им вярват. И това не е тяхно откритие. Още Гьобелс е казал, че голямата лъжа се приема много по-лесно, отколкото малката. Хъшлашкият език на политиците, които са на власт, идва от увереността им, че са незаменими, че в техните ръце са всички средства за въздействие - най-вече парите, които идват от ЕС. Защо толкова много се страхуват сега властимащите и ни молят да задържим нещата до края на юли. Защото тогава трябва да влезем в еврочакалнята и да станем членове на Банковия съюз, който разпределя парите и... ще започне да управлява и нашите банки.

- Скандалите в държавата следват един след друг и това предизвиква много политическо говорене, дори дърдорене. Какво мислите за речта по време на тези скандали?
- Няма спорове за идеи, всичко е извън рамките на здравия разум. Не мога да си представя какъв морал има този, който ще влезе в спалнята на министър-председателя и ще го заснеме гол, парите му или пистолета. Независимо, че говорят за подправени снимки, това е отвратително, дори унизително. Още от римски времена е казано за народа: дайте му хляб и зрелища. И това не е преставало досега.

- Анализатори говорят за война между президента и премиера. Какъв е техният език в тази „война“ и ожесточени престрелки?
- Много съм писала за премиера, дори с мои студенти направихме речник „Бойковизми“. След това синът на Радой Ралин - Кин Стоянов, издаде такава книжка, по подобиие на „Бушивизми-те“ на Буш-младши в Америка. Държава, в която има такава словесна война, полемика между двамата най-големи държавни мъже, е осъдена да бъде слаба. Това, което прави премиерът със словото - да завладява масите, но да бъде антиинтелектуално, антиинтелигентско, е в пълен дисонанс с речта на президента. Обвиненията на министър-председателя, че президентът го следял с дрон, са направо комични. И от този разнобой не е толкова важно, че губят институциите, важното е, че от него губи демокрацията, губи нацията, губи народът.

- Каква е оценката ви за ораторите на българския преход? Особено в началото имаше много речовити хора на многохилядните митинги?
- Нямам лични наблюдения, защото точно тогава бях в Индия. Но оратори имаше, големи са били за мига. Не мога да кажа, че Желю Желев е бил голям оратор, но той слагаше пръста си на пулса и говори много искрено с всичките си грешки и недостатъци. Д-р Петър Дертлиев наистина беше изключителен оратор - в сравнение с Желев, той е много по-дълбок, голям, перспективен. Да не оставяме настрана и Александър Лилов, и Андрей Луканов, които също имаха страхотно дар слово... Не бива обаче да забравяме, че около 90% от всички т. нар. демократи са били членове на БКП. Тази комсомолско-партийна школа на публичното управление е градена през предишния период.

- Кога един политик може да владее залата с речта си? Има ли рецепта?
- Моя рецепта нямам, но ще ви кажа рецептата на Аристотел от преди 2400 години. И тя се казва „Логос, етос, патос“ (логика, достоверност, емоция) - трябва да има логика, дълбочина, всеобхватност на мисълта, перспектива, трябва да има морал. Не можеш днес да говориш за „шайката“, а след това колко велики са ГЕРБ и Борисов. Един мой много интелигентен студент - Тома Биков, направи същото. През 2012 г. пишеше как само след месец Борисов ще бъде в затвора, а днес знаем мислите му.

- Сега покрай коронавирусната пандемия се появиха доста нови думи, които звучат отчайващо грозно. Харесва ли ви например думата „карантинирам“, която дори трудно изговаряхме в началото? 
- Има една фраза, че светът се разделя с миналото си със смях. Тези няколко месеца, в които бяхме „карантинирани“, ни оставиха вкъщи и преосмислихме много неща. Появиха се много нови думи като тази, но ще прибавя и други като: „термометрирам“, „тестувам“, „пътникопоток“, „вкъществувам“, „коронясвам“... Много харесвам анализите на д-р Николай Михайлов - той каза, че има страшно дебилизиране на публичната среда и вдъхновено малоумие. Ето това вдъхновено малоумие наблюдаваме в езиково строителство по време на пандемията.

- По време на социалната изолация от ефира се лееха изрази като „чували с трупове“, „яко ще измрат“ и още доста други стряскащи като тях. Нужно ли беше да се говори по този начин?
- Когато се обръщаш към нацията и искаш тази огромна маса да те разбере, повярва и послуша, трябва да се замислиш и за това - дали само ще ги уплашиш или ще им дадеш надежда. Трябва да има баланс между надеждата и страха. Предполагам, че с добро чувство са говорели по този начин - да спасят и предпазят повече хора от заразяване. Но те прекалиха с негативното. „Ще има чували с трупове“ - та това травмира ужасно! И по-слабата психика може да реагира много жестоко, не по посока на исканото от тях. Не всеки става за публичен говорител. Публичният говорител трябва да балансира въздействието - емоционалното и рационалното, да има логическо мислене. Когато надделее страхът, става страшно.

- Има ли велики оратори днес? Още се помнят речите на Фидел Кастро и други, които по няколко часа са превземали ума на хората по площади. Това дар слово ли е, умение ли е, от Бога ли е дадено?
- Безспорно и в ораторското изкуство, както и във всяко друго, има дарование, талант. Кастро беше безумно талантлив. По 6-8 часа го слушаха хората - радваха се, викаха, одобряваха чутото. От Бога е това. Но да се говори разумно и с влияние може да се научи всеки. Дори и заекващият! Помним историята на Демостен, който става най-великият оратор на Атина, въпреки заекването.

- Има ли световни и европейски политици, които бихте посочили като пример във владеенето на масите днес? Какво мислите за Тръмп, Путин, Макрон, Си Дзинпин - как общуват те?
- Бих прибавила към най-големите и Меркел - тя е най-влиятелната дама в Европа. Президентската институция е визитната картичка на нацията, на народа. И когато президентът е слаб, когато държавният глава не представя най-добрите национални черти на националния характер и ценности, той рано или късно си отива от сцената. Тръмп сега е номер едно по известност. За разлика от Хилъри Клинтън и управлението на демократите, той е технократ, икономист, казано най-човешки - той е търговец. Умее да продаде рекламата и продукта си.

- А Путин - мнозина в света са срещу него, наричат го дори злодей - такава ли е и речта му?
- Това е политическа параноя. При него особено силното е, че всяка година по силата на Конституцията той произнася президентска реч за състоянието и перспективите на нацията. Освен това дава и няколкочасова пресконференция пред няколкостотин журналисти. Колко държавни глави си позволяват такъв откровен разговор с интелигенцията на нацията за перспективите на държавата? И друго много важно - независимо, че го обвиняват, че има езика на чекиста, на КГБ - той има много фино чувство за хумор, аз дори събирам вицовете, които разказва. Това показва, че има многопластово съзнание, че е държавен глава, който не е моделиран в една насока, но е личност, която може да владее публиката с много средства.

- Как да разбираме витиеватото говорене - наричат го политически коректната реч? Да прибавим към него и брюкселският език, който си е направо новоговор.
- Този новоговор е по асоциация с Оруел. Брюкселският новоговор е канцеларски, а нашите партийни и държавни ръководители трябва да го владеят, за да участват на равнището там. Мария Габриел е великолепна илюстрация на тази скучна брюкселска реч. Витиеватото и неразбираемо за обикновения слушател говорене е желание да се блесне с ерудиция, която не притежаваш. Наизустяването на чуждите думички, на термини, на обрати, дори на идеи, които папагалски се повтарят и мултиплицират в публичното пространство, е вредно. Както за аудиторията, така и за самия говорител. То е чуждо. А политическата коректност е едно автоцензуриране на речта, което не ни позволява да дадем действителната картина за нещата. Аз не съм за политическата коректност, аз съм за човешката истинска коректност.

- Живели сте в Индия няколко години, как говорят индийските политици и хората в тази страна на контрастите?
- Наистина Индия е страна на контрастите - невероятна бедност и изключително богатство, страхотна интелигенция, низши и просещи, които за удивление на чужденците могат да издекламират цели глави от „Рамаяна“ и техните епоси. Общувах с всякакви политици там - високопоставени и не толкова. И точно тези на средно ниво ми направиха най-силно впечатление. Те са искрени и неподправени, говорят на езика на хората и знаят грижите им. Много можем да се учим от Индия, която е изпълнена с невероятни идеи, литература и философия. Два живота не могат да ти стигнат, за да навлезеш в мъдростта на Бхарата, както е старото име на Индия на езика хинди.

- Словото, казват, че може и да убива - така ли е?
- Словото наистина може да убива. Хората винаги ще бъдат потърпевши от демагогията, защото тя е вечна. Като лъжата. Демагогията на политическия марионетен театър продължава с пълна сила. Демагогията е неизтребима - тя си има и правила. Основното в тази партитура на демагогия е да се подменя истината, лъжата да се представя толкова лъчезарна и примамлива, че хората да повярват в нея. А хората искат да бъде така. Затова политиците трябва много умело да говорят, да внимават. И да знаят, че куршумите на словото понякога са по-жестоки и от физическа смърт.

Нашият гост
Проф. дфн Донка Александрова е родена в Дряново. Завършва българска филология и история във ВТУ, има докторска дисертация в НАТФИЗ. Специализира в няколко университети - в Санкт Петербург, Москва, Делхи, Тексас и в президентската библиотека “Джордж Буш”. Отличена е с голямата награда на фондация “Човещина”, председател е на Българската асоциация по реторика. Автор е на първите програми по реторика, на десетки учебници.