През последните седмици в Националния център по заразни и паразитни болести започнаха интензивни проучвания, свързани със секвениране на целия геном на вирусните щамове, които са внесени у нас. Изследванията продължават и в следващите дни ние ще сме свидетели на това как този брой нараства. Това заяви проф. Ива Христова, заместник-директор на Националния център по заразни и паразитни болести, по Радио Благоевград, по темата за мутиралия британски вариант на коронавируса, с който в страната ни има доказани 33 българи.

"Тук основното е, че вирусът така или иначе мутира, нищо ново не ни изненадва. Основното, което се знае и е сигурно, че  този комплект мутации, тъй като говорим за вариант, в който има не една мутация – те са 11, но 9 от тях са в протеина на шипчетата. Част от тях засягат именно този участък, с който вирусът се свързва с нашите клетки. Мутациите там са такива, че всъщност се залавят доста по-успешно. Това води до много по-голям брой вируси, които да ни заразяват", обясни специалистът. 

По думите й, всички изследвания до тук показват, че няма данни да протича по-тежко, или смъртността да е по-голяма. "Проблемът тук е друг – когато се засегнат повече хора, ще има и по-голям брой с усложнения и по-голям брой-смъртни случаи. Но процентното съотношение е същото, т.е. става дума за от 50 до 70% по-добро разпространение, но това е в геометрична прогресия и много бързо нарастват броя на случаите. Но процентното съотношение на тежките случаи не е променено", каза проф. христова.

Тя посочи, че при  проведени изследвания за ваксината на „Пфайзер“ е доказано, че  образуваните неутрализиращи антитела при ваксинирани лица, напълно неутрализират британския  вариант.

По-силен ли е имунитетът, придобит чрез ваксина, отколкото естествения имунитет, придобит след преболедуване?

„При всички случаи имунитетът при естествено преболедуване ще бъде по-напрегнат и по-цялостен, защото при ваксиниране ние използваме само протеина на шипчетата в различни варианти. Дали като информационна PНK, като ДНK, която да го кодира или като готов протеин. Това са различните варианти на ваксините, но така или иначе всички те използват основната част на вируса, срещу която се изработват антитела. Докато при разболяване ние имаме целия вирус и съответно антитела срещу всички части. Но при естественото разболяване разбира се, че има случаи на усложнения. Затова се прави и ваксината, защото това не е едно преболедуване, при което човек за 3-5-7 дни да се възстанови напълно. Много често остават сериозни и продължителни отклонения, в което е големия проблем. Тези отклонения са веднъж по линия на това, че се засягат малките съдове навсякъде, включително в мозъка, сърцето, белите дробове. Второ, белият дроб ако е засегнат от вируса,  се променя неговата функционалност и тези хора са със задух много продължително време.“

Доколко е възможно имунната памет е по-дълга след ваксиниране, тъй като по обясними причини не знаем колко траен ще бъде този имунитет и от какво зависи неговата продължителност?

„При имунната памет става дума за лимфоцити, които са се срещнали веднъж с вируса, или с неговата част при ваксиниране, които пазят спомена за тази среща и за този конкретен антиген, с който са се срещнали. При една нова среща много бързо реагират – веднъж с продукция на антитела, и втори път с образуване на  такива лимфоцити цитотоксични, които директно унищожават вируса. Това е и целта на ваксината. Но тъй като от приложението на ваксината не са изминали повече от 6-7 месеца, ние нямаме данни колко точно колко продължителен ще бъде имунитетът. Фактът, че след тези 6-7 месеца изследванията продължават, той е достатъчно напрегнат – говори, че имунитетът ще бъде поне 1 година", каза проф. Ива Христова.

„Като цяло ваксината не дава никакви странични реакции. Казвам го, като човек, който се е ваксинирал и има поглед върху различни близки, приятели, които са с различни автоимунни заболявания, алергии и пр. При никой от тях няма реакция", добави тя.