Често лекарите сме поставени между интереса на пациента и този на собственика, който е ограничен от лимитираното финансиране от системата

След опита за противопоставяне на държавните и частни болници от шефа на НЗОК, търсим отговор на въпроса възможно ли е частните болници да точат касата с купуването на медикаменти на завишени в пъти цени. Търсим отговори от проф. Иво Петров защо парите за здраве все не достигат, каква е причината реформите да се отлагат и как може да се регламентира доплащането в болниците.

- Проф. Петров, източват ли частните болници здравната каса, както твърди шефът u Дечо Дечев?

- Не би следвало да се генерализира. Навсякъде, където има условия да се направи някаква утечка, тя се случва. Ние, българите сме талантливи в това отношение. Много съм против да се прокарва разделителна линия между държавни и частни болници между общински и държавни болници. Високите стандарти трябва да се спазват навсякъде, още повече, че при нашите условия няма разлика между държавни и частни болници. Ползваме едни и същи средства и поради тази причина всичко е въпрос на управление, т. е. ако болницата се управлява правилно и лекарите спазват високите медицински стандарти, всичко е наред. Истина е, че има много неща за коригиране и сякаш повече говорим за реформа и реформиране... Например, в Германия се плаща на клиничен епизод.

- Какво означава това?

- Това означава, че ако става въпрос за каротидна стеноза, екипът решава дали лечението да е хирургично, или имплантиране на стент, а касата плаща еднакво. Т. е. не се плаща на парче, а здравната система си е направила труда да направи калкулация по нозологични единици, т. е. по диагнози колко струва на системата клиничния епизод и са дали осреднени цени. Това се доближава до диагностично-свързаните групи.

- По-скъпо ли е за системата?

- Разбира се, но е по-адекватно за пациентите и лекарите няма да сме принудени да отчитаме пациентите по няколко пътеки, защото тези няколко пътеки са свързани. Например, при сърдечно-съдови заболявания, поне 35-40% от нашите пациенти са диабетици. И когато става въпрос за остър коронарен синдром, основната част от пациентите които са диабетици, са с дестабилизиран диабет и имат нужда и от ендокринологична помощ. А понякога имат нужда и от удължено пролежаване, заради дестабилизирания диабет. В такива случаи екипът не получава никакво заплащане затова, че продължава да лекува пациента и за другото му заболяване. Има много неща, които трябва да бъдат коригирани. Намирам за пълен абсурд болниците да се делят на държавни и частни, безсмислени са и опитите за антагонизъм... Ние всички сме от едната страна на барикадата, а барикадата е лечението на съответното заболяване, т. е. всички наши усилия са насочени към това, хората да бъдат по-здрави.

- Истина ли е, че при вас - в частните болници, няма обществени поръчки и в резултат на липсата им купувате медикаменти и консумативи на 7 пъти по-високи цени от държавните болници?

- Безумно е подобно твърдение. Коя частна болница би си позволила да купува на по-високи цени? Целта на частната болница е да купи на най-ниски цени, за да бъде изгодно. Ние се целим в най-високия стандарт. Самият факт, че имаме JCI акредитация го доказва. Т. е. ние се стремим да купим възможно най-високия стандарт продукти на най-изгодната цена. Първото е в интерес на пациентите, а второто е в изгода на собственика. Оксиморон е твърдението, че една частна болница купува на завишени цени. Това означава да крадеш от себе си.

- Как регламентирате доплащането от пациентите? По темата има много спорове, а крайният резултат е, че и пациентите, и застрахователните компании са недоволни.

- Смятам, че е абсолютно правилно и логично и двете страни да се недоволни в момента. Не виждам нищо учудващо в това. Случващото се показва, че имаме нужда от промяна и няма защо да се лъжем - средствата в здравеопазването не са много в България. Най-често се твърди, че те не достигат защото се краде, но това не е вярно. Средствата принципно са недостатъчно. България не е много богата страна и имаме сравнително малък бюджет. Та от този малък бюджет се отделя неголяма пропорция за здравеопазване. Но съвременната медицина има еднаква цена по целия свят - няма значение дали е Германия, Полша или България. Цената е една, защото продуктите идват най-често или от САЩ, или от Германия, или от Франция, т. е. от водещите в медицината страни и ние нямаме преференциални цени. А дори и да имаме, разликата е миниатюрна. А на всичкото отгоре много често разликата в цената е в полза на страните с многобройно население като Франция и Германия - там има много по-голям оборот. А България, бидейки малка страна, най-често получава всичко на по-високи цени защото купуваме на дребно. Наскоро за конкретен пациент ми трябваше конкретен имплант - ендопротеза на аортата. Оказа се, че импланта вече не се дистрибутира в България, защото миналата година са изразходвани 4 такива и фирмата се отказала да поддържа персонал за внос на четири импланта на година. Ние можем да намерим продукта на европейския пазар, но трябва да си го купим на свободно, а пациентът освен импланта, трябва да плати транспортирането му, както и митата при вноса.

- Какъв е начинът да се излезе от този кръг на недоимък и абсурди?

- Ще дам пример от нашата практика. Преди около 45 дни имахме пациент на около 40 г. с усложнена аортна дисекация, която ние в резултат на няколко интервенции и импланти, с участието и на колеги от съдова хирургия, успяхме да го спасим. От медицинска гледна точка нещата се получиха много добре, но се наложи майката да плати 45 000 лв. Нямам представа как са ги събрали. Наскоро дойде друг пациент, който ни попита какво става с неговата процедура - най-често става въпрос за минимално инвазивни процедури, които са много скъпи. В конкретния случай ставаше въпрос за МитраКлип, за да се избегне високия риск при открита операция на клапата. Пациентът каза, че си е продал нивата, за да си купи импланта. Време е да избегнем всякакви такива ситуации.

- А възможно ли е да бъдат избегнати?

- Възможно е, ако имаме солидарно допълнително осигуряване. По този начин ще може подобни скъпи процедури да бъдат солидарно разпределени между нас. Човек като не е болен понякога се пита: Откъде накъде аз ще плащам да се лекува друг. Но точно това е предимството на солидарния модел - т. е. докато сме здрави да плащаме за тези, които са болни, защото когато ние се разболеем, тези след нас, които са здрави трябва да плащат за нас. Допълнителното здравно осигуряване, каквото има във Франция покрива тези 25-30%, които основния стълб не ги плаща.

- Не разбирам какъв е проблемът да се въведе доплащане, за което се говори от години.

- Явно има някаква резистентност, или интереси да остане тази безумна система, при която 25-30% си ги плащаме от джоба. Недоимъкът във финансирането на здравната ни система се плаща от нас самите. Това не звучи социално.

- Това е непопулярна мярка и не е изключено властта да се страхува. Изключвате ли политически причини за отлагане на реформата?

- Звучи логично да има подобна причина. Ще дам пример с вдигането на данъка за колите, които в по-голяма степен замърсяват въздуха. Мярката изглежда напълно логична и въпреки всичко имаше силен отпор срещу нея. Не знам какво би се случило, ако се наложи да плащаме допълнително за здраве. Във Франция вноската се дели между работодателя и потенциалния пациент т. е. личността - човекът, който трябва допълнително да се осигурява. Там има втори стълб на солидарност - работодателят поема половината от бремето.

- Как Ви се отразява авантюрата общински съветник?

- Това е допълнителен ангажимент, да. Тъй като ние - лекарите, сме свикнали, когато имаме проблем да събираме мултидисциплинарен екип, да се събираме заедно и въпреки различните предложения, най-накрая да стигаме до едно, което всички да смятаме, че е най-рационално. Струва ми се, че на политическо ниво не винаги това е целта. Имам впечатлението, че не винаги целта е да се разреши проблем, а по-скоро някой да се покаже в различна светлина, която е и по-интересна, така че да бъде по-видима. Често говоренето повече, отколкото правене, е нерационално. Моята професия е много рационална и ние лекарите не може да си позволим да обсъждаме прекалено много, защото залогът е животът на пациента. Залогът е толкова голям, че не може да си позволим да разтакаваме или да взимаме грешни решения. Поради тази причина всички, въпреки различните мнения, вървим към една и съща цел. Понякога имам впечатление, че не на всички целта е еднаква, което на мен ми е странно, но въпреки всичко, смятам, че общественият интерес води.

- Има ли какво да направите по отношение на общинското здравеопазване?

- Там има много неща, които трябва да бъдат променяни. Разговаряхме с д-р Койчев, който е председател на ресорната комисия. Тъй като има доста здравни заведения, наше общо становище, е че има такива, които имат изключително добър потенциал и трябва да бъдат подкрепени, за да могат да се развиват. Но има и такива, в които не само в миналото, но и през последните няколко години, са се изливали средства, които не са довели до предвидените промени. Явно, средствата са отивали не по предназначение. Според мен, подобни здравни заведения, които дори нямат и здравеопазен смисъл, тъй като в София има голямо предлагане на здравни услуги. Естествената конкуренция и свободен избор от страна на пациентите поставя общинските здравни заведения в още по-неизгодна позиция. Когато те не поддържат ниво, са абсолютно „неинтересни“ на пациентите и съответно нямат дейност. След като няма дейност, наливането на средства за тяхното вегетиране е абсолютно безпредметно.

- Какво ново предстои да се случи в болницата, в която работите?

- Опитваме постоянно да въвеждаме нови неща. Най-новото като стратегия е че правим всичко възможно в областта на кардиохирургията за минимално инванзивни подходи - да се избегне основния момент, който отблъсква основно пациентите, а той е стернотомия - рязането на гръдния кош. Напоследък колегите от кардиохирургията успешно използвайки торакоскопска техника, т. е. използване на допълнително източник на светлина и правят малки разрези, при които успяват и аортна и митрална клапа да коригират и байпаси да правят. Закачка е, но е и истина, че напредването на инвазивната кардиология принуждава хирурзите да бъдат по-малко инванзивни и по-рационални, а това е в полза на пациентите. Едните дърпат другите. Този стремеж към методи, които са с по-малко болка, травма и смъртност, но са със същия резултат, е в интерес на пациента. Преди 3-4 години бяхме на обучение за перкутанни клапи и колеги от Полша казаха, че 90% от сърдечните хирургични интервенции ги правят без отваряне на гръдния кош.

- И вие сигурно ги гледахте странно?

- По-скоро те нас гледаха странно след като казах, че 90% са с отваряне на гръдния кош. Това също опира до здравеопазен модел. Няма механизъм, с който нашата здравеопазна система да стимулира модерните методики, защото в огромна част от случаите те са по-скъпи. Административното управление на болницата също не го позволява, защото ние искаме да похарчим повече пари в интерес на пациента. Обаче, те казват: „Не може, скъпо е, а касата не го плаща, няма такава пътека“.

- Какво правите, каква е пътеката?

- Пациентът трябва да доплаща - връщаме се на първия въпрос.

- Колко е разликата в цената?

- Около 5000 лева допълнително. Ако пациентът ги има, се доплаща. Понякога си остава и на наш гръб, защото, когато знаем, че има по-голяма вероятност да спасим пациента, го правим, независимо от всичко, дори без да се съобразяваме с администрацията. Обаждаме се на аптеката и ми носят това, което трябва. Като се натрупат 20 000 лева, администрацията пита какви са тези разходи. Аз като медицински директор, веднъж мога да си позволя да им обясня, че е било необходимо за пациента, за да бъде спасен. Но не може да е практика, защото машината ще спре да се движи. Често ние сме поставени между интереса на пациента и този на собственика, който е ограничен от лимитираното финансиране от системата.

Нашият гост

Проф. Иво Петров е завършил медицина през 1992 г. в МУ-София, а след това и “Здравен мениджмънт”. Преминал е обучение по стрес ЕхоКГ във Висбаден, Германия, по Инвазивна кардиология и радиология в Института по Кардиология и Сърдечно-съдова хирургия към Фондация Фавалоро, Буенос Айрес. Между 1992 и 2006 г. д-р Петров работи в болница “Св. Екатерина”. През ноември 2006 г. е поканен да оглави Кардиологичното отделение на МБАЛ “Токуда”. От 2010 г. е началник на клиниката по Кардиология в Аджибадем Сити Клиник и национален консултант по Инвазивна кардиология. От април 2018 г. е професор към катедра вътрешни болести на МФ на СУ “Св. Климент Охридски”. На местните избори бе избран за общински съветник от ГЕРБ в СОС, а по-късно стана и зам.-председател на Столичния общински съвет.