Ако имаме 500-600 хиляди заразени, както твърди доц. Мангъров, къде са 20-те процента болни с по-сериозна симптоматика

Пулмологът проф. Коста Костов, председател на Медицинския експертен съвет за COVID-19 към МС, в интервю за БНР:

Медицинският съвет предаде в понеделник поредната, десета редакция на нашите препоръки - Насоки при взаимодействие в рамките на здравната ни система при епидемична обстановка с високо контагиозен респираторен агент. Колегите ги ползват, интересът е огромен. Всяка седмица актуализираме всичко, което става известно по целия свят.

Ако трябва да бъда честен, трябва ни много време, за да стигнем до лечението на коронавируса. Макар че в тези последни дни американската FDA успя да даде един плюс, да даде "зелена улица" на ремдесивир. Но, що се отнася до останалите средства, които предстоят да бъдат потвърдени, трябва много време.

Вчера четох един анализ на колеги от Южна Корея, които представят нова идея - поради това, че ще ни трябва много време за лекарства и ваксина, по-скоро трябва да преминем към друга концепция.

Да погледнем върху лекарствата, които притежаваме сега, и да реорганизираме тяхното приложение. Да се опитаме да посочим тези от тях, които биха могли да бъдат изпробвани в лечебната стратегия при този коронавирус. И тези колеги са извадили около 24 лекарствени продукта, между които има и някои любопитни, които и ние, пулмолозите, ползваме, например циклозонид - инхалаторен продукт за астматици - който, ако това, което казват корейците, се потвърди, може да се окаже, че астматиците, които го ползват, може да се окажат защитени, по-защитени от всички останали.

А по отношение на ваксината сме още далече. Твърде много колеги от различни специалности започнаха да се упражняват върху белия дроб. Мълча от толерантност, но в някои моменти съм вбесен от лаишкия начин, по който се коментират промените в белия дроб. Какви ли не колеги говорят небивалици. При положение че не е преминала още епидемията, коментираме остатъчни промени в белия дроб, които е редно да се коментират при наблюдение на пациенти достатъчно дълго време - шест месеца до една година. Белият дроб след една тежка пневмония се възстановява до няколко месеца. Ами аз от утре ще отворя един кабинет, ще стана чакръкчия, колко му е да отрежа една-две хернии и да извадя един апендикс - ще си припомня моите кръжочни години по хирургия от времето, когато бях студент във Варна.

Това, че пулмолозите не се намесваме, говори, че сме достатъчно толерантни и не искаме да влизаме в конфликтна ситуация. Затова моля колегите да спрат да коментират извън своята специалност, защото нещата не са така прости. Например това, че PCR тестът е позитивен в белия дроб, все още съвсем не означава, че има активен вирус. Данните за това все повече нарастват. Тоест регистрира се позитивен тест, регистрираме частици от вируса, но това не е вирус, който може да бъде култивиран, който може да зарази.

Вчера центърът за контрол на болести в САЩ излезе с един текст, отворен към медицинската общност, в който казва, че вероятността 10-и ден след началото на симптомите в нас да има жизнеспособен вирус, който може да се репликира, размножава, който може да бъде култивиран, т.е., който може да заразява и да поразява, е твърде малка. И забележете каква препоръка дава и тя е към всички българи, които не са тествани, но които са имали респираторно заболяване, което напомня на лека форма на Covid-19, например кашлица, температура, неприятни усещания в гръдни кош, гърлобол и т.н. Нека тези болни и всички болни, които са доказани носители на Covid-19, да стоят вкъщи не по-малко от 7 дни след началото на симптомите и не по-малко от 3 дни след заглъхване и пълно изчезване на температурата, кашлицата и всичко останало, което им напомня за болест. Тоест минимумът дни, които един болен, заразен с коронавирус трябва да остане у дома, да не застрашава другите, е 10 дни, но нека да оставим и 3-4 дни отгоре - общо 14 дни.

Категоричен съм, че точно сега беше време да облекчим мерките, защото тази епидемия превърна доста здрави хора в болни. И то болни с психосоматични оплаквания. Нараснаха случаите на млади хора, които нямат симптоми, но имат оплаквания, които наподобяват болест. Наруши се и контролът на хора с хронични заболявания, които стоят у дома и се страхуват да отидат на лекар. Искам да предупредя, че последствията от това тепърва ще се проявят. Подозирам, че тези последствия могат да надхвърлят и досегашните поражения от епидемията.

Облекчаването на мерките е и заради необходимостта от съхраняване на всички аспекти на нашето здраве. То е дефинирано от Световната здравна организация, като състояние на пълно физическо, ментално и социално благополучие, а не само отсъствие на болест, слабост или неразположение. Аз самият не бих казал, че съм здрав. Тази епидемия и на мен ми се отрази.

За реално увеличение на заболелите можем да говорим само ако се правят еднакъв брой тестове от различни места, а не само на високорискови групи и огнища на зараза, където, естествено, позитивните резултати ще растат. Тестването сега се насочи към високорискови групи, например ромски квартали, социални домове, завърнали се от чужбина, което съвсем обосновано може да доведе до увеличение на броя на заразените. Вчера бяха направени 1400 теста, което е повече от обичайното. Колкото повече - толкова повече. Това, за което медицинският експертен съвет настояваше още преди създаването си, беше да се увеличи максимално броят на тестваните. Казвахме как, а не кои тестове.

Нарастването на броя на тестваните открити заразени може да даде основание за ново затягане на противоепидемичните мерки. Затова настоявам за внимателно боравене с предоставената ни свобода, за да не се превърне в кошмар. Отприщените ни желания за компенсация на загубеното време да не се превърнат в носталгия по загубеното ни здраве. Много внимателно, да не се отнасяме лекомислено. Това е коварен вирус.

Успешното управление на епидемията като процес изисква неговото познаване в дълбочина и в цялост. Познаваме ли го? Мисля, че не. Можем да спекулираме с числата. Те могат да бъдат 10 пъти повече до обявените от някои колеги 500-600 хиляди, което ми се вижда обаче твърде спорно поради липсата на необходимото число от тежки случаи.

Когато създавах медицинския експертен съвет, аз исках да имам целия спектър от мнения. Исках да имам и мнението на доц. Мангъров, който се очертаваше още тогава като колега с крайно радикално и много ясно изразена позиция, в която имаше много либерални отенъци. Но исках да имам целия спектър от мнения - от съвсем консервативния до съвсем либералния. Аз уважавам мнението на човек, което е отстоявано докрай, но като председател не мога да се съглася с едно от крайните мнения на член на съвета. Ако имаме 500-600 хиляди заразени, както твърди доц. Мангъров, къде са онези 50 хиляди, тоест 20-те процента болни с по-сериозна симптоматика. И къде са петте процента с критична симптоматика? Тази сметка не излиза. Или сме много невъзприемчиви, тоест при нас вирусът е много толерантен, или нещо с числата не се връзва.