Войните не се печелят от щабните офицери, а от войниците, т. е. нас, хората. Това е примитивно очакване на популация, която не е осъзнала свободата си да мисли, а да чака някой друг да го прави вместо нея. Затова сме си все още роби, които чакат някой да ги храни и пои, да им заповядва - да мрат или да живеят. Това казва пред „Труд“ пулмологът Коста Костов. Питаме и по какъв начин пандемията ще се отрази на предстоящите избори, ще заложат ли партиите на лекари в листите си и кога с тези темпове на ваксиниране ща постигнем заветните 70%.

- Проф. Костов, адекватни ли са мерките срещу коронавируса и смятате ли, че „скачащите локдауни“ дават глътка въздух на всички от напрежението?
- Не съм особен привърженик на пълното или частично блокиране на живота ни. Това е крайна мярка и се налага, когато останалите основни противоепидемични мерки - маски, дистанция, дезинфекция, тестване, контрол и проследяване на контактните - не се спазват стриктно и нямат успех. Тогава ни „заключват“ и изолират от обществения живот, за да отслабне натискът върху здравната система. Проблемът на периодичните „домашни арести“ е, че забавят развитието на епидемията, но не я прекратяват. Подобна възможност съществува само при достигане на достатъчно ниво на популационен имунитет при изключване на поява на нови модификации на вируса с мутации в ключовите места на вирусната структура, отговорни за нашата имунна защита. Що се отнася до адекватността на мерките, би било по-успешно за развитието на епидемичния процес, ако бяхме удържали до края на февруари отварянето на моловете и връщането на средните и гимназиални класове в клас. Училищата, особено по-големите ученици, са рисков фактор за разпространение на вирусната инфекция и това е извън всякакъв спор. При опасността от навлизане на новия „английски“ вариант на вируса (В.1.1.7), а опазил ни бог и на „южноафриканския“, тогава нов пик в края на февруари или началото на март е неизбежен. Допускам, че и без тези посещения на „зла воля“, ще има лека вълна в края на месеца.

- Командването на Националния оперативен щаб ще спечели ли войната с вируса?
- Войните не се печелят от щабните офицери, а от войниците, т. е. нас, хората. Това е примитивно очакване на популация, която не е осъзнала свободата си да мисли, а да чака някой друг да го прави вместо нея. Затова сме си все още роби, които чакат някой да ги храни и пои, да им заповядва - да мрат или да живеят. Краят на епидемията зависи от поведението на вируса, който е време да се усмири, да спре да мутира и да ни остави да се съвземем, от поведението на хората, които осъзнават своята лична отговорност към общото благо и се държат като граждани, а не като стадо. НОЩ е само един стрелочник на железопътна гара, диспечер който спира и пуска влаковете, по дадения му график от началника на гарата. Някои влакове стигнаха до предназначението си, но други дерайлираха. Щабът не направи достатъчно, за да мултиплицира ефекта от противоепидемичните мерки с широко тестване на населението, не показа убедително собствено лице, не се изяви като независим орган, който печели сърцата и умовете на народа, а допусна раздвояването му, не създаде нито един лечебен протокол за общо ползване, не използва времето през лятото, за да организира и подготви една-две големи болници и няколко малки в София, по една в големите градове, към които да се насочват и съответно безотказно да бъдат приети болните през късната есенна вълна, а останалите болници да приемат „чисти“ болни с неотложни диагностични и лечебни проблеми поради друга, обичайна патология, която нарасна и доведе до нова вълна от хронично запуснати болни. Тези пропуски създадоха паника, хаос, недостиг на легла и висока смъртност. Организацията на ваксинационния процес също не е на необходимото ниво - не се знае колко българи са преминали през инфекцията, колко са с придружаващи болести, все проблеми, които са следствие на недобра подготовка и недостатъчна епидемиологична експертиза. Липсват ваксинационни центрове каквито има в европейските страни. Има и недостиг на ваксини. Както би се изразил Ярослав Хашек, всичко във войната щеше да върви по-добре, ако битката не беше оставена само в ръцете на Генералния щаб. Лесно е да командваш и заплашваш, по-трудно е да насърчаваш, вдъхновяваш за обща победа. Във войната не печели онзи, на чиято страна е справедливостта, а силата. Войната с вируса се печели с мъдрост, а не със сила, защото най-голямата сила е убеждаването на обществото в справедливостта на каузата, която преследваш. Големите лидери, които увличат масите, имат тази способност да убеждават с интелект и мъдрост, непоколебимост, но и духовна извисеност, емпатия и човешка доброта. Иначе мястото им е в ариергарда на войската, където обикновено са помощните звена. Рано или късно отиват там.

- Защо според вас бе създаден и Национален ваксинационен щаб, справя ли се той с логистиката и с ваксинационния график? Прави ли са анализаторите, които изчислиха, че с тези темпове България ще ваксинира 70% от населението до 2040 г.?
- Не знам кога ще успеем да настигнем страните пред нас, но с тези темпове със сигурност няма да е преди капризният вирус сам да ни остави на мира. До този момент общият брой ваксинирани и официално потвърдени инфектирани през целия епидемичен период българи е под 300 000. Това е по-малко от 5% от населението. Нека допуснем най-оптимистичния вариант, че през инфекция са преминали около милион-милион и половина българи, което прави около 20-25% от населението. До този момент никой не е казал, че това ниво на популационен имунитет е достатъчно. Дори да успеем да достигнем оптимистичните и трудно достижими 2 000 000 ваксинирани до края на годината, какво ще се случи с тези, които са преминали през инфекцията месеци или година преди това или са се ваксинирали година по-рано. Трябва да започнем обратното броене на имунни българи с милион назад, ако предположението за нетраен имунитет се сбъдне. Както се казва, както и да се обърнем, все задницата ще ни е отпред.

- В момента цяла Европа е притеснена от новите мутации, които някои наричат щамове, а ние разхлабваме мерките. Какво е обяснението за подобно решение?
- Това е популистко решение, поради страх от гнева на хората, последствията от разделението на обществото, политическата нестабилност, недоверието в институциите и управлението, страх от нови протести и неуспех в предстоящите избори, които в момента са по-важни за управляващите, отколкото опасността от нова вълна, която ще доведе до нова социална изолация и т. н. в този порочен кръг. Стабилните демокрации, държавите с устойчива политическа система и институции, радващи се на високо обществено доверие, не се съобразяват с обществените настроения, не използват популистки методи, за да постигнат баланс и примирие с недоволните, а следват научните послания и препоръки.

- Търсят ли здравните власти и правителството експертни мнения от Медицинския съвет (МЕС)?
- Не съм информиран за подобна инициатива слез оттеглянето ни от „светлините на прожектора“. Защо да ни търсят мнението, когато го научават от нашите препоръки, интервюта, текстове, медийни прояви. Убеден съм, че ги следят, четат и познават. Разбирам го по някои реплики на засегнатите, които не се вслушват в разумни критики, а бързат да изтупат егото си от попадналите върху него „инфектирани“ аерозоли. Това не е академичен диалог, а монолог с предизвестен край - този, който държи палката, той избира оркестъра, партитурата и диригента. Въпросът е военен маршов оркестър ли искаш или филхармония. Можеха да бъдат в пъти по-убедителни, ако разбираха, че с академичния потенциал на МЕС щяха да придобият повече качество - по-малко щаб, повече научен мащаб.

- Каква е прогнозата ви за развитието на епидемиологичната ситуация в страната?
- Ако не навлезем в бурно море до края на февруари и началото на март, може да пуснем котва в тихо пристанище в началото на пролетта. Не съм спокоен след това ненавременно освобождаване на част от противоепидемичните ограничения. Неминуемо ще има негативен резултат, въпросът е вълната, която ще последва да не е по-висока от два-три бала (слабо вълнение) и да не се надигне до 5 (неспокойно море) или 7 бала (развълнувано море) и да влезем в нова социална изолация. Надявам се, тайният, несподелен публично клетъчен имунитет на хиляди безсимптомни и преболедували у дома да ни спаси от вълнението в следващите два месеца. Нататък може да стане по-лесно, ако не ни споходи някой съвсем подивял нов щам с фрактура на шипа.

- Смятате ли, че пандемията ще повлияе и на решенията на избирателите в предстоящия парламентарен вот?
- Ще бъде жалко, ако на изборите не постигнем ефективност над 50%, достатъчна за регистрация на една ваксина и минимално изискване за изборна активност, която може да осигури по-висок обществен имунитет и промяна на имунната защита на българския народ срещу духовното пропадане, институционалната криза, демографския срив и социалния дисбаланс. Това може да се окаже достатъчно и за няколко годишен популационен имунитет срещу нови „инфекции“ и ще ни даде достатъчно време да се съвземем и да изведем България от второстепенния път със свлачища до европейската магистрала.

- Можем ли да очакваме партиите да заложат на медици в листите си, разчитайки на авторитета им от пандемията? Вие бихте ли се съгласили да влезете в политиката, имате ли покани?
- Вече започнаха залаганията на сиренцето в априлския капан, а по сергиите тече покупко-продажба на инфектирани прилепи. Лекарите принадлежат на народа, не на партиите. Медицината е лечебно изкуство, а лекарят има универсалната човешка мисия да бъде почтен жрец в храма на това изкуство. Политиката е неизбежна мутация, която заобикаля имунната защита на наивната почтеност и принципите на категоричния императив на Кант. В нея няма място за почтено изкуство, а за изкуствена почтеност. Цената на политическия морал се измерва само с изборните резултати, а не с мярата „добро и зло“. Приказката „Хитреци и крадци“ на Николай Райнов сякаш е писана за политици. Разбира се, почтени хора има в политиката, но ако останат дълго, рискуват своята мяра за почтеност и достойнство. Почтените в политиката са като чесновия сос в шкембе-чорбата - притъпяват неприятния мирис от карантията. Попитали веднъж Шарл Де Гол дали е щастлив като политик и той отговорил: „Да не ме мислите за идиот?“. Симпатизирам на малки формации с почтени хора, които все още нямат шанс за голямата политика. В тях има личности, пригодни за голяма политика, но непригодни за днешния политически тюрлюгювеч, затова ще останат неизбрани. Моето място е при тях. Мъдрият гони изгубената си овца. Ако вляза някога в политиката ще означава, че съм озверял напълно от безобразията и съм станал невинна жертва на гнева си. Не съм дал на никого сигнал, че може да ме съблазнява, а който ме познава, едва ли би опитал. Страня от риска да бъда съблазнен и превърнат в лакей. Аз съм мек отвътре за хората, които почитам и обичам, но твърд отвън за онези, които са загубили доверието ми. Затова не допускам случайни предложения, а се е случвало и да откажа предложение за политическа кариера. Политиката не е за мен. Твърде рязък и безкомпромисен съм. Може да успее да ме убеди само човек с морална чистота, с благородната кауза да вдъхновява хората за велики дела, някой като Константин Павлов - недосегаем за условностите и съблазните на бита, с прозорливост на гений и морал на Учител. Ако видя негово стихотворение, избрано за слоган на партия, ще грабна байрака. Слоганът, който вдъхновява екипа ми и стои на сайта на сп. INSPIRO е негов: „Винаги съм смятал, че човек трябва да полудее мъничко, за да не полудее съвсем“. Както виждате, започнах да фантазирам.

- Къде според вас последиците от пандемията ще са най-тежки?
- Първо и най-тежки, върху живота и здравето на преболедувалите, голяма част от които продължават да страдат от т. н. „Продължителен Ковид“, симптоми, които продължават месеци след острата фаза на болестта. Второ, върху образованието на нашите деца, които преминаха една непълноценна година на обучение в училище и университета. Трето, върху бъдещите лекари, настоящи студенти по медицина, които пропуснаха много от практическото си обучение. Медицина не се учи задочно. Това ще се отрази върху развитието на бъдещите лекари и ще забави тяхната квалификация, докато наваксат пропуснатото. Четвърто, върху бъдещите лекари-специалисти, настоящи специализанти, които не успяха да напреднат в своята специализация, защото бяха ангажирани само с болни от К19 и не напреднаха в обучението по специалността. Станаха ковидолози. Пето, върху психиката на много хора, голяма част от които продължават да страдат от депресия, страх, непълноценен сън, не само от директното въздействие на вируса, но и поради загубата на скъпи свои хора, роднини и приятели. В този контекст репликата „Яко ще се мре“ ще остави незаличими последствия в паметта на хората, които преживяха този кошмар, но загубиха близките си.

Нашият гост
Проф. Коста Костов е роден в Бургас. През 1980 г. завършва медицина във Варна. Професор по белодробни болести. Специализирал е в Швейцария и Германия. Преминал е специализиран курс “Основни качества на лидерството” в London Business School. Дългогодишен лектор по белодробни болести в Медицински факултет на Софийския Университет “Св. Климент Охридски”. Бивш председател на УС на БДББ в периода 2008-2012 г. Национален консултант по пневмология и фтизиатрия на НЗОК. Председател на Медицинския експертен съвет към Министерски съвет по време на пандемията от COVID-19. Член на съюза на българските писатели - секция “Публицистика”. Двукратен носител на годишната награда за есеистика за 2015 г. и 2018 г. на в. “СЛОВОТО днес”, седмично издание на съюза на българските писатели. Главен редактор на списание INSPIRО (www.inspiro-bg.com).