- Проф. Темелкова, правителството е в оставка, но продължава ли реформата във висшето образование - има ли вече концепция за сливането на университети, с която МОН трябваше да е готово към края на юни?
- Макар и в оставка поради вот на недоверие, министър Николай Денков продължава да прокарва реформи. Това безспорно е опасна тенденция, защото потвърждава всички онези констатации, на които наблегна в речта си по време на последното заседание на Съвета на ректорите новоизбраният му председател академик Лъчезар Трайков, а именно, че реформите се правят на тъмно, без прозрачност и без диалогичност. Имаме бележки по концепцията за обединяване на висши училища, която от МОН ни представиха преди няколко дни, като например липсата на дефинирани правомощия на съставните висши училища, предвидената допълнителна администрация и тежка бюрократична структура, създаваща нови органи.

- Предвижда ли се в концепцията самостоятелно обучение на студенти?
- От внимателния прочит на концепцията става ясно, че на съставните висши училища е оставена само тази им роля. Всички други техни функции са иззети от така нареченото обединение, което създава на практика тромави административни структури, които ще затънат в административно-бюрократични неразбории. Само за пример ще ви дам думите на академик Трайков, председател на Съвета на ректорите и безспорно учен с признат и в чужбина, авторитет. Той сподели, че познава обединения Парижки университет и опитът сочи, че не са толкова положителни тенденциите, колкото ни се обяснява от министерството. Това важи и за всеки пример на добра практика за обединение. Например финладският опит се сочи от министъра като много добър, но от презентатора на Института за пазарна икономика разбрахме, че това обединение има спорна и противоречива полезност.

- Реформа с атестирането, реформа с показателите за кариерно израстване на преподавателите - защо е съпротивата на съсловието?
- Защото министърът не го направи с диалог и с търсене на консенсус. Не потърси лидерите на мнение и експертите в гилдията. Не се възползва от капацитета на Съвета на ректорите. Не си даде сметка, че системата е много по-сложна, отколкото изглежда от висотата на министерския кабинет.

- Кое не е верен ход в тези реформи конкретно?
- Това, че министърът имаше различен дневен ред от този на висшите училища. Пример за това е избора на акад. Трайков, който с платформата си потвърди точно този марж между реални потребности във висшето образование и министерска политика. Не можеш да обвържеш атестирането на преподавателите във висшите училища с критерии и показатели, приети от Министерски съвет и с това да газиш академичната автономия, регламентирана в Конституцията. Не бива да даваш 20 милиона лева само за онези, които приемат тези правила и де факто се съгласят да отстъпят от дадената им от Конституцията академична автономия. Не е логично да предлагаш кардинална смяна на модела за кариерно израстване на преподавателите във висшите училища само три години и половина след като този модел вече е бил сменен. Това противоречи на академичните традиции и устои в образованието изобщо. Това накърни опциите за кариерно израстване на хиляди преподаватели. Представете си, че до вчера се готвите за доцент по едни критерии и от днес те вече са други и трудът ви ден след ден, нощ след нощ, е отишъл на халост, защото преподавателите пишат предимно нощем, поради преподавателската си заетост през деня. И тук като че ли министерството не разбра, че между преподавател и изследовател има огромна разлика. Огромна!

- Сливането ще привлече ли повече студенти и инвеститори, в т. ч. чуждестранни, каквато е една от целите му?
- Не мисля. Ето ние сме разпознаваем инженерен ВУЗ в чужбина, стоящ по-добре от мегаинженерните университети у нас. Пример за разпознаваемост са и медицинските университети. Инвестициите от бизнеса в нашето висше училище са около 20% от бюджета, даден от държавата. Инвестициите в научни разработки са 1/4 от бюджета за научни изследвания, предоставен от МОН. Не мисля, че ако се обединим с някого, ще е по-добре.

- Какво би постигнало реализирането на тези реформи?
- Заличаването на българската академична практика, заклеймяването на българските научни работници и преподаватели като неравностойни на колегите си от Харвард, Оксфорд, Кембридж..., съкращаване на преподаватели, невъзможност поради намален академичен състав висшите училища да се акредитират, а от там - окрупняване на държавни висши училища. Ефектът от всичко това е писта за частното и чужбинското висше образование. Последицата е скъпо висше образование - недостъпно за средностатистическия българин. Аз разчитам на икономисти, юристи, инженери с българска диплома и съм доволна, защото те познават спецификата на нашата икономическа и обществена реалност. Невинаги „вносът“ на капацитети е практика с положителен знак.

- Как върви кандидатстудентската кампания на фона на целия шум в системата?
- Някои висши училища понесоха големи щети от псевдо реформите. Днес те реализират пропуснати ползи в своите кандидатстудентски кампании. Ако това бе търговски оборот, виновникът за пропуснатите ползи би следвало да обезщети субекта, който губи от подобно антиимиджово поведение.

- Как трябва да изглежда картината на висшето образование у нас след 5 години?
- Има Стратегия за развитие на висшето образование до 2030 г. Има пътна карта на висшето образование. За системата бе много по-важно да се дефинират видовете висши училища, тяхното различно рейтингуване, критериите, които трябва да покриват, статута на преподавателите им, възнагражденията им, финансирането на образованието изобщо. Много важно за системата бе да се ограничи субсидирането на нетипични за висшите училища и регионите специалности. Давам Ви пример - сградата ни се руши, изпратих писмо до министъра, с което го уведомявам, че става опасна и моля за финансов ресурс. Да не мислите, че ми отговори някой? Ето такава не бива да е никоя система. А що се отнася до образованието в бъдеще - то трябва да е интердисциплинарно. И средното, и висшето образование трябва да създават специалисти, които са адекватни на новите условия на средата и изискванията на трудовия пазар, а именно - с многопрофилна компетентност, с дигитални умения и способности за работа в цифрови и адитивни смарт производства и смарт компании. А това означава и образование - смарт.

Нашият гост

Проф. д-р Миглена Темелкова е първата жена, избрана за ректор в историята на Висше училище по телекомуникации и пощи (ВУТП), а в историята на българското висше образование е най-младият ректор - жена. Работи активно в посока Висшето училище по телекомуникации и пощи да е най-динамично развиващото се и иновативно висше училище в България, в търсен международен партньор.

По професия е финансист и юрист. Специализирала е “Международно търговско право и международен бизнес”. Преминала е обучение по “Лидерство” в университета “Джордж Таун” - Вашингтон. През 2014 година е единственият представител не само на България, но и на Източна Европа, на престижен форум във Вашингтон, посветен на проблемите на глобалното лидерство.