“Музиката трябва да изрази онова състояние на човека, за което няма думи”, или „...изкуството има смисъл само когато стане изповед”. Цитатите са от издадената наново книга “Записки” на големия композитор и диригент проф. Милко Коларов. Поводът за среща с него е удостояването му със званието “Почетен гражданин на Варна”, след което се зарече: “Отсега нататък се заклевам в паметта на майка си - не искам да получавам награди”.

Две вестникарски страници трудно ще поберат отличията, признанията, наградите и званията на проф. Милко Коларов. Миналата година по предложение на Министерския съвет и с указ на президента той получи орден “Св.Св.Кирил и Методий” - I степен с огърлие, за високи творчески постижения и особено значими заслуги за развитието на културата и изкуството.

През 2015 г. името и творчеството му влязоха в най-мащабната професионална музикална енциклопедия в света - “Гроув енциклопедия”, чието начало е поставено още в 1885 г. Произведенията му, както признават в музикалния свят, са от най-висока класа - музикално-сценични, включително операта “Най-щастливият човек”, балетът “Корени”, вокално-симфонични, камерна музика, хорови цикли, театрална музика за над 30 постановки.

Изпълнявани са и записвани в Русия, Италия, Великобритания, Германия, Турция, Япония, САЩ, Южна Корея и т.н. За по-лесно -само в Африка не са изпълнявани негови творби, както се посочва в предложението към ОбС на Варна за почетното звание от Инициативен комитет с най-изтъкнатите артисти, художници и интелектуалци, между които Грациела Бъчварова, Стоимен Стоилов, Альоша Кафеджийски, Калуди Калудов. 9 пъти е композирал творби специално за Международния музикален фестивал “Варненско лято” с условие в договорите, че премиерите ще бъдат по време на най-стария български фестивал за класическа музика във Варна. На тазгодишното издание Софийската филхармония под диригентството на Найден Тодоров изпълни неговата “Токата”, пак премиерно, посветена на 120-годишнината от рождението на големия Панчо Владигеров.

Проф. Милко Коларов е завършил “Композиция” в Музикалната академия в София при Панчо Владигеров и е последният ученик на нашия велик композитор. “Това бяха точно 10 години - от есента на 1968 г. до внезапната му смърт на 8 септември 1978 г. След като се дипломирах, почти пет години живях и в дома му... това са най-красивите, най-щастливите ми години”, пише в спомените си Коларов. И цитира своя приятел поета Христо Фотев, който му написал на салфетка, докато търкат дънки на Каваците, следния стих: “и пак сънувам оня светъл хаос, неподозирах, а съм бил щастлив”, с който музикантът слага за финал на първата си книга “Недовършена анкета”.

Коларов е учил и оркестрово дирижиране при проф. Константин Илиев и през целия си живот отдава дълбок поклон на своите двама учители и кумири. Затова известният писател и литературен критик проф. Светлозар Игов ще напише “Бях силно впечатлен от това отношение към “учителя” в професионален смисъл.... ме не толкова пиетета на Милко към неговите учители, а трепетът му от лабораторните (ако мога така да ги нарека) тънкости на творческия труд”.

Извън музиката и сцената Маестрото проявява непримирим и чепат характер. Особено срещу “институционализираната посредственост”, срещу злорадството на бездарника, срещу всички “мушмороци” в културното службогонство и властта. Не пести остри думи за “дребните им околийски борби”, за чиновниците, злобата и ненужните протоколни събития. На държавниците дава пример с големия английски политик Уинстън Чърчил, на когото предложили в най-тежките години на Втората световна война да съкрати парите за култура, за да спести финанси. А той възкликнал “Ако ще съкращаваме култура, то тогава за какво воюваме?!”.

Проф. Милко Коларов е бил диригент на Варненската филхармония, на Варненската опера и зам.-главен редактор на Радио София-БНР. Близо 20 години е ръководил Габровския камерен оркестър и по негова инициатива се създава фестивалът “Дни на камерната музика” в града. Бил е диригент на Симфоничния оркестър на Музикалното училище във Варна, преподавател във ВСУ “Черноризец Храбър”. Ръководи създадения от него Камерен ансамбъл “Симфониета”, с който винаги участва в ММФ “Варненско лято”, както и в концерти и матинета за над 17 000 слушатели и свои фенове. Заедно с проф. Лари Уайт от САЩ и с проф. Марин Чонев ръководи майсторски класове на над 300 американски студенти от всички щати зад океана. Неговото “Скерцо за флейта и пиано” влиза в задължителната програма на предстоящия международен конкурс за флейтисти в четири категории през октомври. Както се изрази приятелят му докторът по социология Любомир Кутин -творбите му стават канон.

А за себе си Маестрото казва: “Никога никого не съм искал да изпреваря. Аз просто си вървя по пътя. По своя път. И толкова!” А за щастливите си срещи с големи и интересни хора добавя: “Тогава горях свещта, запалена от двете страни”.

В католически брак с литературата

С българската литература аз имам католически брак, той не може да се разтрогва, казва проф.Милко Коларов, автор на две книги. Сред любимите му писатели е Емилиян Станев, с когото се познава от студентските си години. Ценни са му приятелствата с покойния поет Петър Алипиев, с Христо Фотев, с Радой Ралин, с Николай Хайтов, със Светлозар Игов. Възхищава се от графиката на Стоимен Стоилов, благоговее пред красотата и таланта на Невена Коканова.

За него

Заслужено признание, той е роден за музиката

Поздравление за почетното звание. Напълно заслужено за един чудесен музикант и композитор. Милко Коларов е роден за музиката!

Оперната певица Александрина Милчева, мецосопрано

Чест е за Варна, че е избрал да живее тук

Музиковедите говорят за него като за “ясновидец, който съзира невидимото и долавя нечутото”, “разсъждава от отвъдното” и “иска да пречисти чрез музика многовековните болки на българската духовност”, а за творчеството му като за “вик на болка от всичко, което преживяваме като съвременници”. Чест е за Варна, че Маестрото е избрал да живее тук, макар че е имал много пъти възможност да остане в чужбина. Голям почитател съм на тревожната чувствителност на творчеството му, на изяществото и финеса, с които дирижира матинетата на оркестър “Симфониета”.

Кръстина Манолова, преподавател-филолог, внася предложението на Инициативния комитет за почетен гражданин

В ораторията „Април 1876” блика огромният му талант

За мен Милко Коларов е един голям музикант със свое ярко присъствие в българската музика. Ораторията “Април 1876” е едно много талантливо произведение, написано с безупречно професионално майсторство, в което блика огромният му композиторски дар.

Големия композитор проф. Панчо Владигеров