Проф. Надежда Сейкова - Доайен на театъра

В Аулата на НАТФИЗ бе представен премиерно филмът на доц. Маргарита Божилова-Андонова - “Надежда” - вълнуващ документален разказ-портрет за живота и творчеството на режисьора и театрален педагог проф. Надежда Сейкова. Тя е преподавател близо седем десетилетия, единствената жена ректор на Академията, която преди дни навърши 91 години.

“Създадох този филм, за да кажа благодаря на моята учителка проф. Надежда Сейкова. Защото проф. Сейкова е забележителна личност и жена, която е обучила и създала над 400 театрални дейци (актьори и режисьори) и със своя опит и отдаденост към студентите си тя се превърна за нас от обикновен преподавател в родител. Тя ни подкрепяше и насърчаваше, и ни показа, че да си преподавател не е професия, а мисия”, представи своята лента Маргарита Божилова-Андонова. Оператор на “Надежда” е доц. д-р Красимир Андонов, монтаж - Аманда Санчес, звуков дизайн - Георги Пенков.

На 28 февруари един от най-почитаните професор-доайени на НАТФИЗ проф. Надежда Сейкова навърши 91 години. Неподражаем творец, любим режисьор и педагог проф. Сейкова оставя ярка следа в националната култура и академичното образование за театър.

Тя с право може да се нарече живата история на театъра, на който отдава близо седем десетилетия. Нейните ученици наричат себе си “сейковчета”, а сред тях са най-успешните и разпознаваеми лице на българската сцена. Създадените от проф. Сейкова творци генерират движението на българския театър през последните години. Всички те разказват и до днес за уроците, които са научили от нея и не пропускат да я споменат с благодарност.

За повече от 60 години педагогическа дейност е “отгледала” над 400 актьори. Само в НАТФИЗ, до пенсионирането си през 2002 г. проф. Сейкова работи с 14 випуска и повече от 250 студенти. Нейни възпитаници са Христо Мутафчиев, Красимир Ранков, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Мариан Бачев, Мария Каварджикова, Руслан Мъйнов, Гергана Стоянова, Янина Кашева, Маргарита Божилова и много други. Вероятно няма театър в страната, където няма нейни ученици.

“Това ми е била пътеката - учителско дете, което да преподава и да прави театър. В това отношение мисля, че съм много щастлива - всичко, което го исках, аз го реализирах в театъра”, прави равносметка проф. Сейкова.
Тя е родена на 28 февруари 1931 г. в Луковит, в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски (специалност “Режисура”) и Стефан Сърчаджиев (специалност “Актьорство”) през 1954 г., във випуска на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Вили Цанков и Рангел Вълчанов.

Става асистент в Народния театър, а след това в НАТФИЗ, като асистент на проф. Морис Бениеш. Няколко години по-късно взима самостоятелен клас, а след това е избрана за първата и засега единствена жена ректор на академията - в периода 1981-1987 г.

След като се пенсионира през 2001 година проф. Сейкова продължава да работи като преподавател в Свободния университет във Варна, в Благоевград, в Пловдив, с деца от SOS селища в село Дрен и Театралния колеж “Любен Гройс”. Тя е сред основателите на столичния театър “Сълза и смях”, където дълги години е режисьор.

Сред своите ученици проф. Сейкова е известна като страстен любител на пътешествията. Посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка с участия във фестивали и конференции. Създава над 100 театрални постановки на българските и международни театрални сцени.

За сметка на безспорните и неизброими успехи на сцената, в личен план проф. Сейкова има тежка съдба, но въпреки това успява да запази висок дух, енергия и оптимизъм и на 91. Загубва двете си дъщери в рамките на три години, а през 2015 година я блъска кола точно пред дома є, две месеца е в болница, а възстановяването продължава още дълго. Но и тогава нейни ученици и приятели не спират да я посещават и да ѝ помагат.

“Студентите не ми даваха възможност да остарея във възгледите си и усещанията си за света. Трябваше да вляза в тяхното мислене, в тяхната съвременна чувствителност и заедно с това да им предам моите познания за света на театъра, моята житейска философия, естетика и морал”, казва проф. Сейкова и по всичко личи, че е точно така.

 

Заради нея съм актьор

Надежда Сейкова - моята професорка. Това е човекът, който е направил огромни неща за мен. Всъщност човекът, заради когото аз съм актьор. Помогна ми, когато беше важно да тръгна по верния път. Тя е онова пиленце, което каца на рамото ти един път в живота. Тя е моето пиленце, което за щастие улових. Сега въпреки годините и болестите тя никога не се оплаква, винаги се усмихва и винаги ще те зареди с оптимизъм.

Актьорът Владимир Карамазов

 

Като втора майка ни е

Всички ние, нейните ученици, имаме по две майки - родната, която ни е родила и тази, която продължава да се интересува от съдбата ни. Преди три години реших да водя проф. Сейкова на море. Заведох я на изгрева, тя пристигна до водата и започна да крещи с пълно гърло, това е 5,17 ч. - ето ме море, Гергана ме доведе, обичам те море!

Гергана Стоянова, актриса

 

Даде ни грижа и свобода

Много са истините, които проф. Сейкова ми е разкрила, няма как да изведа една или две. Беше важна атмосферата, която тя създаде. Грижеше се за нас, с майчинско чувство, чувстваше се отговорна. А ние имахме задължения, трябваше да сме винаги подготвени. Голям късмет имахме. Имахме и пълна свобода да правим каквото искаме. Работехме с колкото си искаме режисьори в НАТФИЗ и това създаде страхотна работна атмосфера, което всъщност беше най-важното, за да станем свестни артисти.

Захари Бахаров, актьор

 

Дължа много на нея

Надежда Сейкова е най-добрият педагог и професионалист, когото познавам. Тя е този режисьор, който може да накара всеки актьор да даде всичко от себе си. Тя не само ме търпя до последно, но ме накара да си повярвам. Това, което знам, го дължа на нея. Благодаря Ви, проф. Сейкова - за силата, която вляхте у мен, за вярата, която ми предадохте и затова, че направихте от мен личност със собствено аз.

Янина Кашева, актриса

Дълъг списък с отличия и награди

По повод своята 90-годишнина през март миналата година проф. Надежда Сейкова бе удостоена с почетен знак на президента на Република България за значим принос към българската култура и духовност. Тя е носител на още редица национални и международни отличия, сред които орден “Стара планина” - I степен, за изключителни заслуги в областта на културата (2011 г.), голямата награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство (2014 г.), “Икар” за изключителен принос към българския театър (2016 г.).

Едно от най-ценните си признания получава през 2019 г. - почетна награда за театрална педагогика на френската академия за театър и кино “Флоран”. Отличието є бе връчено лично от председателя на академията Франсоа Флоран.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Силуети