По повод своята 90-годишнина проф. Надежда Сейкова - един от най-уважаваните професор-доайени на НАТФИЗ бе удостоена с почетен знак на президента на Република България за значим принос към българската култура и духовност.

В трудна година за изкуството и театъра десетки възпитаници на НАТФИЗ не пропуснаха да отдадат почит към своя обичан преподавател проф. Надежда Сейкова. Преди дни тя отбеляза 90-тата си годишнина и точно на празника си получи отличие от държавния глава Румен Радев.

Почетен знак на Президента на Република България се връчва на личности, доказали значими заслуги в своята област, както и за приноса им към общественото развитие и просперитета на нацията. Уважаван творец, режисьор и всеотдаен педагог, проф. Сейкова оставя ярка следа в националната култура и академичното образование за театър.

“Това ми е била пътеката - учителско дете, което да преподава и да прави театър. В това отношение мисля, че съм много щастлива - всичко, което го исках, аз го реализирах в театъра”, казва с усмивка проф. Сейкова на 90-тия си рожден ден. На празника десетки от нейните ученици лично дойдоха да є целунат ръка, а тя с достойнство и завидна енергия прие купищата цветя.

Проф. Надежда Сейкова с право може да се нарече живата история на театъра, на който отдава близо седем десетилетия. Нейните ученици наричат себе си “сейковчета”, а сред тях са най-успешните и разпознаваеми лице на българската сцена. Създадените от проф. Сейкова творци генерират движението на българския театър и съвременната култура. Всички те разказват и до днес за уроците, които са научили от нея и не пропускат да я споменат с благодарност.

За повече от 60 години педагогическа дейност е “отгледала” над 400 актьори. Само в НАТФИЗ, до пенсионирането си през 2002 г. проф. Сейкова работи с 14 випуска и повече от 250 студенти. Нейни възпитаници са Христо Мутафчиев, Красимир Ранков, Владимир Карамазов, Захари Бахаров, Мариан Бачев, Мария Каварджикова, Руслан Мъйнов, Гергана Стоянова, Янина Кашева, Маргарита Божилова и много други. Вероятно няма театър в страната, където няма нейни ученици.

Надежда Сейкова е родена на 28 февруари 1931 г. в Луковит, в семейство на учители. Завършва ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски (специалност “Режисура”) и Стефан Сърчаджиев (специалност “Актьорство”) през 1954 г., във випуска на Коста Цонев, Георги Калоянчев, Вили Цанков и Рангел Вълчанов.

Става асистент в Народния театър, а след това в НАТФИЗ, като асистент на проф. Морис Бениеш. Няколко години по-късно взима самостоятелен клас, а след това е избрана за първата и засега единствена жена ректор на академията - в периода 1981-1987 г.

След като се пенсионира през 2001 година проф. Сейкова продължава да работи като преподавател в Свободния университет във Варна, в Благоевград, в Пловдив, с деца от SOS селища в село Дрен и Театралния колеж “Любен Гройс”. Тя е сред основателите на столичния театър “Сълза и смях”, където дълги години е режисьор.

Сред своите ученици проф. Сейкова е известна като страстен любител на пътешествията. Посещава повече от 40 страни в Европа, Азия, Африка, Австралия, Северна Америка с участия във фестивали и конференции. Създава над 100 театрални постановки на българските и международни театрални сцени.

За сметка на безспорните и неизброими успехи на сцената, в личен план проф. Сейкова има тежка съдба, но въпреки това успява да запази висок дух, енергия и оптимизъм и на 90. Загубва двете си дъщери в рамките на три години, а през 2015 година я блъска кола точно пред дома ѝ, две месеца е в болница, а възстановяването продължава още дълго. Но и тогава нейни ученици и приятели не спират да я посещават и да є помагат.
“Студентите не ми даваха възможност да остарея във възгледите си и усещанията си за света. Трябваше да вляза в тяхното мислене, в тяхната съвременна чувствителност и заедно с това да им предам моите познания за света на театъра, моята житейска философия, естетика и морал”, казва проф. Сейкова и по всичко личи, че е точно така.

Печели редица престижни награди

Проф. Надежда Сейкова е носител на престижни национални и международни отличия, сред които орден “Стара планина” - I степен, за изключителни заслуги в областта на културата (2011), голямата награда “Аскеер” за цялостен принос към театралното изкуство (2014), “Икар” за изключителен принос към българския театър (2016). Едно от най-ценните си признания получава през 2019 г. - почетна награда за театрална педагогика на френската академия за театър и кино “Флоран”. Отличието є бе връчено лично от председателя на академията Франсоа Флоран.