„Възможно е да се отиде и към конституционна криза. Надявам се това да не се случи, но опасност има. Тя е в двете посоки. Първата е свързана с номинациите на мистър-председател. Няма правен механизъм, който да задължава да се поеме този пост. Въпросът е на убеждения и на разговори“. Това коментира проф. Пенчо Пенев - бивш министър на правосъдието и бивш конституционен съдия, по БТВ.

„Вторият въпрос обаче е по-важен. Там има двусмисленост в тълкуването. Това е новият член 99, който не поставя ясно въпроса за политическата отговорност, а централният въпрос при функционирането на служебното правителство е – кой носи политическата отговорност за него и каква е политическата отговорност на самото правителство. Възможно са две тълкувания. За мен правилното е, че президентът трябва да отговаря за политически за служебното правителство, но за да стане това той трябва да участва при съставянето на правителството, като то бъде съгласувано с него“, посочи проф. Пенев.

„Другото тълкуване е президентът да бъде само регистратор, но тогава откъде ще дойде неговата политическа отговорност. За да се ангажира отговорност, той би трябвало да участва. Трябва да се получи състав, на който той да има доверие“, допълни още той.

„В алинея 7 на член 99 се предвиди, че Народното събрание може със закон да ограничава дейността на служебното правителство. За мен този текст е противоконституционен. Първо има решение на КС от 1992 г. за правомощията на служебния кабинет и там изрично се обосновава тезата, че не могат да бъдат ограничавани правомощия на изпълнителната власт от законодателната власт със закон. Ако има таков ограничаване, то трябва да бъде на конституционно ниво и само от Велико народно събрание", коментира проф. Пенев.