Шипченските боеве спасяват руската армия от катастрофа и нашата нация от един невиждан погром. Това каза историкът проф. Пламен Павлов, преподавател във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” в интервю за Агенция „Фокус” за Шипченската битка, продължила от 9 до 14 август 1877 г.

По думите му дните на Шипченската епопея заемат особено място в българския исторически календар, тъй като реално погледнато става дума за едно сражение, което е продължило общо 6 дни.

Той отбеляза, че най-ожесточените битки са в първите три дни, между 9 и 14 август по стар стил и съответно по Григорианския календар 21-26 август 1877 година.

„Това е най-тежкият момент в началната фаза на Руско-турската освободителна война. Днес ние вече сме свикнали с мястото на тази битка в нашата история. Ако се замислим във времето на самите събития, това е можело както интуитивно го е усетил народният поет Иван Вазов да доведе до катастрофа за България и за Руската империя. Той неслучайно казва, че подвигът на нашите опълченци на Шипка е решил съдбата дори на самия император Александър II, тъй като при един пробив на Шипка е можело да се стигне до тотална катастрофа и невиждан от друга страна геноцид за нашата нация”, каза проф. Павлов.

Според него действията на Сюлейман паша и на неговата армия са насочени към пробив на руската позиция по билото на Стара планина и към подкрепа съответно за обсадената армия на Осман паша в Плевен.

„Има и друга хипотеза, че е можело да се стигне до усилване на турските сили в четириъгълника Русе - Шумен, Разград – Варна и Силистра – Варна и това да доведе до още по-тежка ситуация”, добави проф. Павлов.