Трета провокация срещу българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид, преди това подпалване вратата на клуба „Иван Михайлов“ в Битоля, антибългарски скандирания на стадиона в Скопие... Кой стои зад това, какво се цели с тези провокации? Как трябва да реагира България? По тези и други въпроси на двустранните ни отношение с РС Македония разговаряме с професора по история Пламен Павлов.

- В сряда вечерта срещу българския клуб „Цар Борис III“ в Охрид бе стреляно с пистолет от автомобил. Това е трета провокация срещу този клуб в рамките на два месеца. Вашият коментар, професор Павлов?
- Поредната провокация, на която ставаме свидетели, вече носи белега на гангстерските войни в САЩ от 20-те години на миналия век по време на сухия режим - хора с автоматични пистолети стрелят от автомобил. Един нискобюджетен филм за мафията отпреди сто години. Показва и бедното въображение на македонските служби и на този, който го е организирал, показва и един лош вкус, своеобразна перверзия, когато става дума за граждански права, за правото на мнение, каквото и да кажа, няма да е в повече. Това е трето поред посегателство на клуба „Цар Борис III“ в Охрид и то разбира се, налага да направим паралел и с клуба „Иван Михайлов“ в Битоля, където един попизпълнител или някаква звезда в Македония сам щеше да се запали, хвърляйки запалителна течност върху вратата на клуба. С цел да запали целия клуб, разбира се. Обясненията, които чухме, се опровергават от самото деяние. Какво получи Алабаковски? Едва ли не насърчение от отделни кръгове в Македония, не го виждаме в затвора, а за обществено порицание от гледна точка на институциии и политически кръгове изобщо не става дума. Това говори за изключително низки страсти, които впечатляват дори и нас, при положение че в България сме се нагледали на какво ли не. Слава Богу, до такава степен на оскотяване не се е стигало никога у нас. Но случилото се в Охрид не е случайно, това не е поведение на някакви възмутени граждани, някакви самозвани псевдопатриоти, то очевидно е организирано. Никой не може да ме убеди, че не е така. Вижда се и почеркът на вдъхновителите на подобно поведение.

- Кои са те?
- Това е на първо място Християн Мицкоски, лидер на псевдо ВМРО. Абревиатурата на тази организация е изключително свързана с историята на българската Вътрешна македоно-одринска революционна организация. И, разбира се, на така наречената левица, която е съставена от някакви анахронични типове, които тъгуват по Тито и титова Югославия. И оттук вече следва цяла каскада от лъжи и обиди към България. Един от апогеите на това поведение беше футболната среща между отборите на България и Северна Македония в Скопие, където организирани агитки крещяха обидни лозунги. Това обаче не е общественото мнение в Македония, дълбоко съм убеден в това, тъй като съм ходил там над сто пъти, познавам изключително много македонски българи, във всеки случай много повече от тези 3 500, които официалната власт обяви след фалшивото преброяване. Тази нагласа е просто нетърпима. И затова трябва България като член на ЕС да настоява пред европейските институции за осъждане на подобно поведение, и то публично. Тъй като досега много често сме ставали свидетели как се гледа по един лежерен начин на тези прояви, да се търси много често вината в България, за което сме си виновни самите ние. Част от нашето поведение към Северна Македония е такова, то е обяснимо, ние сме дълбоко свързани емоционално, но подобни прояви не могат да бъдат търпени и те още веднъж показват, че контрата остава в тамошните власти.

- Според доста хора реакцията на нашето Външно министерство по случая в Охрид е доста мека, дори мекушава?
- За мен тя е дипломатична, бих желал да бъде по-категорична. Не казвам по-остра, а по-категорична, тъй като от ответната страна се очаква ние да проявим някакво поведение като тяхното, но не мисля, че една сериозна държава като България може да си позволява. От друга страна обаче трябва да има едно принципно поведение, което да показва и да демаскира истинските планове на тамошните власти. Очевидно те нямат намерение да влизат в ЕС и съобразяват политиката си с Белград и Москва, но това не е в интерес на самото македонско общество. Освен това има е нещо, което е изключително обидно. Там продължава да се прокарва една тенденция, че българин е нещо обидно, че е второ качество човек - става дума за македонските граждани, а не за мен и за вас. Става дума за хора от самата Македония, които имат упоритостта, силата и смелостта да декларират, че са такива, каквито са. Каквото е цялото население на Македония. Като изключим албанците и другите малцинства, другото население е българско, а кой какъв се смята вече си е негов проблем. Но историята, традицията, цялата култура говори за българската същност на това население. Целта е не да няма български имена на клубовете, а тези клубове да бъдат забранени и да се забрани всякаква българска дейност, въобще правото да бъдеш българин. Т. е. в Македония можеш да бъдеш всякакъв, но не и българин. Което е недопустимо във всяко едно отношение.

- Прави впечатление, че след като вдигнахме ветото за членство на Северна Македония в ЕС, се засилиха провокациите и в Охрид, и в Битоля...
- Ще си позволя да не се съглася съвсем с вас. И аз, и колегата професор Овчаров, професор Ана Кочева, доцент Спас Ташев, направихме един неформален кръг „За Македония“ и с подкрепата на евродепутата Ангел Джамбазки присъствахме в Страсбург в навечерието на това отпадане на ветото. Но пак искам да кажа, че на практика вето от българска страна като реален факт няма. Ние просто искахме да престане езика на омразата, да се признаят правата на българите и отстоявахме това. В крайна сметка това предложение, наречено „френско“, беше изработено с участието на българската страна, включително и сегашният външен министър Николай Милков, когото познавам от много години и ценя като един много опитен дипломат. А тази провокационна политика на Скопие продължи и се засили, тъй като на практика се видя, че обратен път няма. И онези сили в Македония, които не искат страната да се отделя от Сърбия, от остатъчна Югославия и наследството на Тито, изпаднаха в истерия. Но така пък ги вижда целият свят. И ние сме длъжни в случая като държава, нашите институции и дипломация, да посочат категорично на европейските ни партньори с кого си имат работа.

- Още повече, че ЕС стана гарант за изпълнението на критериите за бъдещото членство на Северна Македония...
- Именно.

- Тогава не трябва ли да бъде сезиран Съвета по външни работи във връзка със стрелбата по българския клуб в Охрид?
- Задължително. Ние сме част от Европа и в случая ние сме най-заинтересувани да бъдем активната страна. Категорично въпросът трябва да бъде отнесен в Брюксел. Но трябва да се действа и на двустранна основа. Защо президентът Радев да не се обади на техния президент Пендаровски? Да не давам съвети на нашите държавници, защото те в един момент почват да се изявяват като в „Приказка за стълбата“ на Смирненски, но когато става дума за близки хора, за един и същ народ от моя, а и от нормална гледна точка, трябва да се потърси и неформален контакт.

- Идването на Мицкоски в Благоевград стана като че ли катализатор на антибългарските провокации... да припомним какво каза той - вие си четете вашата история, ние - нашата.
- Ами това показва едно примитивно мислене, чак ми е неудобно да кажа това, защото Мицкоски би трябвало да е един интелигентен човек и вероятно е такъв, но това му поведение граничи с примитивизъм. Същото за съжаление може да се каже и за президента Стево Пендаровски, който много често също участва в този хор. И най-неприятното е, че политическите сили в Македония се надпреварват кой да бъде по-голям антибългарин, а не обратното. Нека ви кажа още нещо. В сряда в българското Народно събрание беше открита една изложба, организирана от фондация „Българска памет“ на доктор Милен Врабевски. Тази изложба е на деца от двете страни на границата, тя така се и нарича. Децата от България и Северна Македония показват, че не желаят да има граница. Т. е. най-младото поколение не желае да разбере този абсурд. Но на новината за тази изложба почти никой не обърна внимание. Апелирам и към българските, и към македонските медии да забелязват и тези неща. И да престанат да изсипват потоци от клевети върху Милен Врабевски, по адрес на председателя на фондация „Македония“ Виктор Стоянов, на когото е забранено да влиза в Македония. Какво е правил той там, освен да разнася книги, да се среща с млади хора. Не виждам с нещо да е застрашил сигурността на македонската държава. Т. е. очевидно диалогът пречи. А бъдещето на отношенията между двете страни е да се разшири побратимяването между общините, което бе започнало през 90-те години на миналия век, между музеи и институции - така че наистина да няма граници, както апелират в своята изложба децата от двете страни.

- Споменахте 90-те години, тогава отношенията бяха добри, между президентите Желю Желев и Киро Глигоров имаше дори приятелство...
- До голяма степен те бяха етикет тези отношения. Но при Иван Костов и Люпчо Георгиевски... Всъщност основата на сегашните споразумения е подписаното от двамата. И това бе една много добре намерена формула. За съжаление обаче при нас приемственост няма, в Македония още по-малко. Това нещо трябва да се преодолее, но активността на българската страна трябва да бъде много по-голяма. Хубаво е, че македонската посланичка е извикана във Външно министерство за консултации, както се прави в такива случаи, но мисля, че трябва да се търсят и неформални пътища да се покаже на отсрещната страна, че нейният подход е абсолютно неприемлив за България, защото най-малкото противоречи на здравия разум.

- След Костов и Георгиевски, отношенията между България и Македония се влошиха по време на управлението на Никола Груевски...
- Да, най-голяма вина за влошаването има режимът на Груевски. Не се свеня да го наричам режим, защото бе свързан с подслушване и какви ли не грозни изпълнения и с една шизофренична мания да се покаже, че Македония е антична държава, нещо, от което не са се отказали и досега. Въпреки че под натиска на Гърция официално тази линия отпадна. Но виждаме тези кръгове, които манифестират антибългарско поведение, да продължават с нея. Едно, че се надпреварват в антибългаризъм и се пречи на нормалния диалог, но като че ли се изчаква да мине време и да се забравят техните грозни прояви. Но да припомним една народна приказка, която е еднаква в двете страни, че лошата дума е по-тежка от раната, която все пак заздравява. Македонските политици би трябвало да си дават сметка какво говорят. От българска страна никога подобно отношение не е имало. Да се върнем към случилото се в Благоевград...

- Да се върнем...
- Там една малка група от сбъркани хора, една част сигурно и не толкова объркани, регистрираха някакъв клуб. Дойдоха Мицкоски, представител на президента Пендаровски, кой ли не. И явно се очакваше да стане нещо подобно като това в Охрид и Битоля. Но от българска страна подобно нещо нямаше, което показва кой е крив и кой прав.

- А какво щеше да стане, ако и ние направим нещо подобно като това в Охрид и Битоля с македонския клуб в Благоевград? Каква би била тяхната реакция?
- Ще бъде връх на истерията. Когато ние нищо не правим има какви ли не истерии и обвинения, представям си ако не дай си Боже... И затова нашите власти трябва да бъдат внимателни да не би те самите да си организират подобна провокация. То и затова имаше такова полицейско присъствие в Благоевград - да не се предизвика умишлено провокация. Провокациите противоречат на европейското мислене и въобще на нормалния разум, а виждаме, че оттам точно това се очаква.

- А какво да очакваме след стрелбата с пистолет в Охрид?
- Ами следващата може би ще е с базука, ако не се вземат мерки. Когато нямаш аргументи, преминаваш от силата на аргументите към аргументите на силата. Но не е това пътят, тези провокации нямат място в съвременния свят.

- А не е ли причина и това, че се кръщават български клубове на хора, които не са особено популярни в Македония?
- Трябва първо да се постави въпросът дали са чак толкова непопулярни. Иван Михайлов изобщо не бих казал, че е непопулярен. Това че той е обсипан с различни клевети и обвинения е резултат на дългогодишна пропаганда. Нека припомня, че и Иван Михайлов, и цар Борис III, и клубът, който не беше регистриран на името на цар Фердинанд - това е волята на самите хора. Борис III е помнен от дедите на днешните така наречени македонци като цар Обединител. Може да се види от стари снимки и кинопрегледи как е бил посрещнат в Македония. Въпреки огромните резерви у нас към цар Фердинанд, и той е бил схващан така по време на Първата световна война. Идеята не е в имената, а както казах, тези клубове да бъдат забранени и да се забрани всякаква българска дейност, въобще правото да бъдеш българин.

Нашият гост
Пламен Павлов е роден на 12 юли 1958 г.. От 1962 г. живее в Русе, където завършва средното си образование. През 1978 - 1982 г. завършва история във Великотърновския университет “Св. св. Кирил и Методий”, където от 1984 г. е преподавател по история на Византия и балканските държави.
Сценарист и консултант на документални филми, посветени на българското минало и съдбата на българите в чужбина за няколко телевизии. От юли 2018 г. всеки петък публикува статии като водещ на седмичната рубрика “Мистериите на българските земи” във в. “Труд”. В периода 1998 - 2002 г. е председател на Държавната агенция за българите в чужбина. Председател на Кръг “Будител” (от 2010 г.). През 2018 г. е избран за председател на Фондация “Васил Левски”.