Сенолитичните агенти са сред най-обещаващите терапии, противодействащи на стареенето

Могат да забавят, предотвратят или облекчат повече от 40 заболявания, включително ракови

Мечтата да съхрани завинаги младостта, здравето и красотата си съпътства човека откакто свят светува и е част от безброй предания, митове и легенди. През последните десетилетия борбата със стареенето се премести от сферата на фантастиката в лабораториите и кабинетите на строгата академична наука. Резултатите не закъсняха и днес изглежда сме по-близо от всякога до сбъдването на едно от най-съкровените ни желания. Дали ще се случи това, възможно ли е да бъдат създадени „хапчета“ срещу стареене, какво представляват сенолитичните агенти – няколко въпроса, на които търси отговор проф. Радостина Александрова, биолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, в специална статия за „Труд news“.

Нека веднага поясним: тук не става дума за постигане на безсмъртие, а за подобряване на така наречения „здравословен период“ или интервала от време, през който хората могат да живеят добре, без присъщите на напредналата възраст болести и слабост. 

Ненужен товар

Основният механизъм на стареене, който привлича все повече вниманието на специалистите, е стареенето на клетките. За наличието на „стареещи клетки“  е съобщено за първи път през 1961 г., а специалистите не спират да изучават съдбата им. Тези клетки не могат повече да се делят и да оставят потомство, но са живи и никак не искат да загинат. Последното е сериозен проблем, защото немалка част от тях (30-70%) секретират молекули, които поддържат неблагоприятна микросреда, стимулирайки развитието на редица патологични процеси. Нещо повече, те могат да „предадат“ стареенето на заобикалящите ги нормални клетки подобно на пожар, който се разпространява.

Стареещи клетки може да се появят във всеки един момент от живота ни, включително по време на ембрионалното развитие, но се натрупват в хода на остаряването. Натрупват се и в области, обхванати  от разстройства и болестни процеси, независимо от възрастта на засегнатия. При хората с диабет и затлъстяване това е мастната тъкан, при сърдечносъдови заболявания страдат артериите, а при пациенти с болестта на Алцхаймер или болестта на Паркинсон са обхванати определени зони в мозъка. 

Ролята на познатите лекарства

В по-младите ни години имунната система изчиства стареещите клетки от тялото, преди да успеят да причинят проблем. С напредване на възрастта способността й да прави това отслабва, стареещите клетки се задържат, отделяйки възпалителни молекули, които нараняват околната тъкан.

Лекарствата, които намират и елиминират стареещите клетки, се наричат сенолитични агенти и са сред най-обещаващите терапии, противодействащи на стареенето. Върху откриването и създаването им се работи активно от началото на нашия век. Най-напред беше очертан хипотетичният профил на сенолитичния агент, т.е. на какви изисквания трябва да отговаря (и как да изглежда) неговата молекула. После учените решиха да се поровят в наличните бази данни с помощта на изкуствен интелект, за да проверят дали сред вече одобрените и добре познати лекарства и хранителни добавки не се срещат такива, които покриват тези критерии. По този начин при евентуално „съвпадение“ няма да им се налага да започнат от нулата.

Така бяха избрани представителите на първото поколение сенолитични агенти, които се оказаха доста разнородна компания. Сред тях са хранителни добавки и подправки (като кверцетин и куркумин), но и медикаменти за лечение на ракови и сърдечни заболявания (някои сърдечни гликозиди), внимание заслужиха и лекарства срещу диабет. И накрая дойде последна и решаваща стъпка – да се провери доколко предположенията и теоретичните очаквания се потвърждават от реалността. 

Проведени при животински модели проучвания показаха, че сенолитичните агенти могат да забавят, предотвратят или облекчат повече от 40 заболявания, включително ракови и болести на сърцето, черния дроб, бъбреците, белите дробове, очите и мозъка. В ход са десетки клинични изпитвания при хора за оценка на въздействието им върху редица патологични състояния, сред които диабет, артрит и болестта на Алцхаймер.

Кучетата помагат на науката

Според прогнози на СЗО до 2030 г. се очаква 2,1 милиарда жители на планетата да бъдат на възраст над 60 години.  Възрастта е най-големият рисков фактор за сърдечносъдови заболявания, рак и невродегенеративни поражения. В момента 80 процента от хората на 65 или повече години имат поне едно хронично страдание. Факт е, че днес живеем по-дълго от всякога, но бихме искали да се радваме на дните си в добро здраве и състояние на духа, да запазим човешкото си достойнство.

Процесът на стареене включва цял набор от биологични промени, обуславящи развитието му. Учените ги наричат „отличителни белези“ или „стълбове“ на стареенето, а сред известните досега са натрупването на генетични мутации и епигенетични изменения, хроничното нискостепенно възпаление, нарушенията в равновесието на белтъците, междуклетъчната комуникация, работата на митохондриите (енергетичните централи на клетката) и микробиома, клетъчното стареене. Предполага се, че тези фактори действат съвместно, допринасяйки за разгръщането на свързаните с възрастта заболявания. Нещо повече, смята се, че интервенциите, насочени към който и да е от тях, са насочени и срещу останалите. Това означава, че атакувайки клетъчното стареене (например със сенолитични агенти), ние отслабваме и другите механизми на стареене и не просто можем да забавим този процес, а да предотвратим или отложим във времето много от произтичащите от него неблагополучия.

Предстои да разберем дали изпитваните при хора сенолитични агенти ще оправдаят свързаните с тях надежди. Те изглеждат на една ръка разстояние, но преди въвеждането им в медицинската практика трябва да бъдат преодолени някои предизвикателства. На хората например са им необходими десетилетия, за да остареят - затруднение, което прави необходимите проучвания дълги и скъпи. За решаването на този проблем ръка, т.е. лапа, ни подават нашите четириноги приятели кучетата. Те остаряват около седем пъти по-бързо от човека и споделят с нас много от страданията, свързани с напредването на възрастта. Освен това живеят в нашите домове и са изложени на същите влияния на околната среда, допринасящи за стареенето, под чието въздействие сме и ние.

Докато чакаме науката за пореден път да сближи границите между мечтите и реалността и сбъдне молитвите ни, нека не забравяме, че това да остареем като катедрала, зависи и от нашето поведение, от решенията, които взимаме (и изпълняваме!) или не взимаме.

05-zdrave-4 Проф. Радостина Александрова напомня, че да остареем като катедрала, зависи от нас самите. 
05-zdrave-5 До 2030 г. се очаква 2,1 милиарда жители на планетата да бъдат на възраст над 60 години.