Френски учени откриха жизнеспособни микроорганизми на десетки хиляди години

Засега няма опасност от нова световна пандемия, дошла от Арктика

Пандемията КОВИД-19 ни убеди за пореден път, че животът е този, който пише най-невероятните и спиращи дъха сценарии. И, точно когато SARS-CoV-2 е на път да се превърне в ендемичен вирус, специалистите предупредиха за  потенциална нова опасност в лицето на „зомби“ вирусите. Наречени са така, защото дълго време не са били активни. Ще отворят ли топящите се ледове кутията на Пандора и готов ли е светът за среща с изненади от този вид – това са част от въпросите, които не само учените си задават и върху които размишлява проф. Радостина Александрова, биолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, в специална статия за „Труд news“.

Според проф. Радостина Александрова „зомби“ вирусите не представляват непосредствена опасност за хората засега.

Почти като в научнофантастичен филм, през 2014 г. изследователи от Националния център за научни изследвания към университета в Марсилия изолираха гигантски вирус, прекарал 30 000 години заровен в сибирския лед. Оказа се, че той не е загубил жизнеспособността си, но за щастие мишена на неговия „интерес“ са… амебите. Откривателите му го нарекоха Pithovirus sibericum, вдъхновени от гръцката дума „pithos“ – голям съд, използван от древните гърци за съхранение на вино и храна. „Ние сме французи, така че трябваше да включим виното в историята“, не без чувство за хумор коментираха те пред журналисти. Списание “Nature” побърза да посвети материал на темата.

През 2023 г. историята се повтори и същият екип разкри 13 гигантски вируса от пет различни типа в проби от вечната сибирска замръзналост. Възрастта на единия от тях беше определена на 48 500 години. Резултатите се появиха в списание „Viruses“.

Как са оцелели

Ако за пръв път чувате за гигантските вируси, нека поясним. Макар и миниатюрни, те са получили името си поради това, че можем да ги наблюдаваме с обикновен светлинен микроскоп и в сравнение с класическите вируси с наноразмери, са наистина огромни. Дължината на P. sibericum е 1.5 микрометра. Друга отличителна черта е огромният брой гени, които притежават. Геномът на P. sibericum е ДНК молекула, кодираща около 500 гена. За сравнение, геномът на ХИВ съдържа само 12 гена.

Със сигурност се питате как вирусите са оцелели толкова дълго време в ледената прегръдка. Това, което им е помогнало да се запазят, са големият им размер и фактът, че  съдържат голямо количество ДНК. Условията във вечната замръзналост я превръщат в отлично хранилище за консервиране на микроорганизми и вируси – в недрата й е тъмно, студено и липсва кислород.

Кутията на Пандора

Добрата новина е, че към момента не е намерен „зомби“ вирус, който да представлява непосредствена заплаха за нас, хората. Учените обаче неслучайно са се насочили към изследване на древни амеби за евентуално наличие на вируси в тях. Амебите са просто устроени едноклетъчни организми, които са повсеместно разпространени в природата. Идеята е, че те са били своеобразна примамка за вирусите и в далечното минало. Изборът на гостоприемник, който е толкова отдалечен в еволюционно отношение и различен от растенията, животните и човека, елиминира възможността в него да бъде намерен вирус, представляващ опасност за тях. Това решение на изследователите е най-добрата защита срещу случайна инфекция на лабораторни работници или „изпускане“ на вирус, който някога е заразявал прадедите на съвременните бозайници.

Не е изключено в пазвите на вечната замръзналост да има трупове на хора и животни, заедно с вируси от онова време. Те определено биха имали по-голяма способност да се предават от човек на човек. Това, което не спира да човърка съзнанието на учените е, как нашата имунна система би реагирала на вируси, които потенциално са на десетки и стотици хиляди и дори милиони години и с които ние никога не сме се срещали.

Глобална заплаха

Вечната замръзналост заема една четвърт от Северното полукълбо. Покачването на глобалната температура може да доведе до размразяването й, изваждайки на повърхността древни вируси и микроорганизми, някои от които носещи потенциални рискове за човешкото здраве. Особено тревожно е, че Арктика се е затопляла четири пъти по-бързо от останалия свят от 1979 г. насам. Учени и организации, включително Грийнпийс, изразиха загриженост, че „възкресените“ патогени може да предизвикат епидемии и пандемии. Нарекоха ситуацията „рецепта за катастрофа“.

Няма как да определим каква е вероятността това наистина да се случи. Не е известно колко дълго тези вируси биха останали инфекциозни, ако бъдат изложени на условията на външната среда (ултравиолетова светлина, кислород, висока температура) и дали междувременно ще успеят да си намерят подходящи гостоприемници. Очаква се обаче на фона на глобалното затопляне и топенето на ледовете все повече хора да се заселват в Арктика поради предстоящата й индустриализация.

Три реки в Сибир изхвърлят материал от вечната замръзналост в Берингово море. След това той се поема от океанските течения и обикаля света за две седмици. Не бива да забравяме, че всички екосистеми, океани, земя и въздух, са неразривно свързани помежду си. И това, което се случва в Арктика (или където и да е другаде), оказва влияние във всяка друга точка на планетата.

Някои специалисти виждат във вирусите, идващи от арктическите региони, само теоретичен риск и смятат, че в момента те далеч не са най-спешната заплаха за човечеството. Не бива да изпускаме от поглед и джунглата, която според мнозина учени е най-вероятният източник на евентуална следваща пандемия.

Безспорно това, което най-много ни вълнува всички, е колко подготвени сме за подобни изненади. Благодарение на натрупаните по време на пандемията КОВИД-19 знания и опит днес сме много по-добре организирани да разпознаваме нови вируси и да реагираме на тях, отколкото преди 20 и дори преди 10 години. Световната здравна организация има механизъм за наблюдение, който може да обхване целия свят и работи 365 дни в годината. Наблюдението е от ключово значение за своевременните ни действия и неслучайно ударението се поставя точно върху него. Важна е ролята на Международната мрежа за наблюдение на патогените, подкрепяна от СЗО, както и на европейската структура за проследяване на нововъзникващи инфекциозни заболявания.