Една от причините за възхода на вируса е отслабването на колективния имунитет срещу едрата шарка

Предаването става при контакт „уста в уста“ или „кожа с кожа“

8 май 1980 г. e денят, в който от трибуната на 33-тата Световна здравна асамблея официално е обявено, че „Светът и всичките му народи спечелиха своята свобода от едрата шарка“. Ужасяващата болест, измъчвала човечеството най-малко 3000 години, обезобразила, ослепила и отнела живота на стотици милиони хора, най-после остава в миналото.

Маймунската шарка преминава за 2-4 седмици, обяснява проф. Радостина Александрова.

В хода на настъпилата всеобща еуфория учените не спират да си задават въпроси. Защото знаят, че невидимият микросвят около нас се движи по свои си закони, които и до днес не са ни напълно познати. Природата не търпи празни пространства. Възможно ли е някой друг вирус да се настани в освободилата се ниша, се пита проф. Радостина Александрова, биолог в Института по експериментална морфология, патология и антропология с музей към БАН, в специална статия за „Труд news“.

По ирония на съдбата 42 г. по-късно, на 7 май 2022 г., съобщение на здравните власти във Великобритания мигновено привлича вниманието не само на учените. Последват други и колелото се завърта. Поводът е вирусът на маймунската шарка (ВМШ) и предизвиканата от него глобална епидемия. 

От 1 януари 2022 г. до 31 март 2024 г. в СЗО са докладвани общо 95 226 лабораторно потвърдени случая в 117 държави, 185 са завършили със смърт. Над 86% от тях са регистрирани през 2022 г. От март 2023 г. ситуацията започва да утихва, но вирусът продължава да циркулира, макар и с по-скромен размах. През април 2024 г. броят на доказаните случаи е 528 в 27 страни. 

Първият човешки случай

Вирусът на маймунската шарка е изолиран за пръв път през 1958 г. от внесени за научноизследвателски цели маймуни в Дания. Това дава наименованието на вируса, но списъкът на животните, които той инфектира, е доста по-дълъг.

През 1970 г. 9-месечно момченце е настанено в болница в Заир (сега Демократична република Конго) със симптоми, които удивително много наподобяват тези на едрата шарка. Причината за болестта му обаче е друга – това дете е първият документиран случай на маймунска шарка при човек. В това няма нищо необичайно, защото две трети от инфекциозните болести при хората са зоонозни, т.е. засягат хора и животни. В следващите години ВМШ остава ендемичен в 11 държави в Централна и Западна Африка. В периода 1970-1979 г. са документирани общо 54 случая при хора, а заразяването е резултат от контакт с болни животни.

През 2017-2018 г. в Нигерия избухва най-голямото огнище на маймунска шарка при хора преди 2022 г. Първоначално броят на потвърдените или вероятни случаи е 122, но нараства до над 200 потвърдени и 500 вероятни. Смъртността е 3,6%. Средната възраст на засегнатите е 29 години (от 2 дена до 50 години), над две трети са мъже. Изненадата за здравните власти е голяма, тъй като през последните 40 години на територията на държавата не са регистрирани случаи на маймунска шарка.

Духът от бутилката

Междувременно извън Африка заболяването е почти напълно непознато. Преди 2022 г. инфекция с този вирус е документирана изключително рядко – общо 53 случая в САЩ (47 през 2003 г.), Великобритания (4 през 2018 г.), Израел (1 през 2018 г.) и Сингапур (1 през 2019 г.). Историята на всички тях обаче произлиза от посещение в ендемични зони или контакт с внесени от тях животни. Различното през 2022 г. е, че случаите нямат доказана връзка с Африка. Духът е излязъл от бутилката.
Предаването на ВМШ между хората се осъществява при контакт „уста в уста“ или „кожа в кожа“, а също и от инфектирани предмети, повърхности и тъкани (кърпи, дрехи, спално бельо). Инфектираният човек е заразен за околните от появата на първите симптоми до пълното заздравяване на лезиите. Има данни, че понякога разпространението може да започне от 1 до 4 дни преди проявата на симптомите.

Наподобява варицела, сифилис, херпес

Инкубационният период на болестта е 1-2 до 3 седмици. Клиничната картина включва висока температура, главоболие, възпалено гърло, силна отпадналост, подути лимфни възли, обрив. Началото на обрива обикновено е 1 до 3 дни след другите прояви (например след покачването на температурата), обхваща лицето, дланите и стъпалата. По време на сегашното огнище са наблюдавани редица атипични прояви на инфекцията: обривът може да е представен само от 1-2 лезии в перигениталната и/или перианалната област или в устната кухина; появата му може да изпревари останалите симптоми. Клиничната картина на маймунската шарка може да наподоби варицела, сифилис, херпес.

Маймунската шарка най-често е самоограничаващо се заболяване. Повечето хора се възстановяват за 2-4 седмици само с поддържащо лечение. Възможни са усложнения като вторични бактериални инфекции на раните, бронхопневмония, стомашно-чревни проблеми, енцефалит, загуба на зрението и др. Малки деца, бременни жени (вирусът може да доведе до вродено заболяване на детето или мъртво раждане), хора с компрометирана имунна система, както и тези, които са имали атопичен дерматит или екзема, са уязвими към по-тежко протичане на болестта.

С ВМШ може да се зарази абсолютно всеки, стига да е бил продължително време в близък контакт с болен човек. Преобладаващата част от случаите при епидемията от 2022/2023 г. са при хомосексуални мъже на възраст от 20 до 50 години. Възможно е вирусът да е попаднал случайно в тази общност и да се е разпространил в нея. Големият брой сексуални партньори повишава риска от инфекция.

Ваксина няма

Една от причините за възхода на вируса в Африка през последните години и за похода му в останалата част на света е отслабването на колективния имунитет срещу едрата шарка. Двата вируса са доста сходни и е установено, че ваксината срещу човешката едра шарка осигурява около 85% защита срещу маймунската шарка. Ваксинация срещу едра шарка не се прилага от края на 70-те години на XX век. Ваксина срещу маймунската шарка няма.

Геномът на ВМШ е двойно верижна ДНК молекула и затова вероятността за мутации при него е много по-ниска в сравнение с РНК- съдържащите вируси като ХИВ, грипни вируси и коронавируси. Проучване разкри, че ВМШ е придобил няколко мутации през годините, които може да са подобрили способността му да заразява хората и да се разпространява сред тях, както и да избягва по-успешно някои от защитните ни механизми. Предполага се, че ВМШ се е разпространявал незабелязано за някакъв период от време, което също е помогнало да притъпи вниманието ни.