Проф. Румяна Коларова, политолог, пред Труд News: Институциите “служебно правителство” и “вицепрезидент” са излишни

Всякакво заиграване на ГЕРБ с БСП е самоубийствено

Фалстарт на ПП и ДБ с разделянето на добри и лоши

Излязоха първи данни от допитване за предизборните нагласи. Какво показват те и доколко ще се запазят до 2 април? Ще я бъде ли коалицията на „добрите сили“ между ПП и ДБ? Има ли мегдан за нов политически проект? Към парламентарните или към местните избори са насочили вниманието си партиите? Защо институцията „служебно правителство“ и постът „вицепрезидент“ трябва да бъдат премахнати от Конституцията? Отговорите - от професор Румяна Коларова.

- Два месеца преди изборите според агенция „Екзакта“ ГЕРБ-СДС водят пред ПП с повече от десет процента, БСП изпреварва „Възраждане“, вашият коментар на тези данни, професор Коларова?
- Тези данни са моментна снимка и до изборите могат на настъпят много сериозни размествания. По-скоро бих приела, че резултатите от проучването на „Екзакта“ отчитат ефекта от това, което се случи през последните седмици на 48-мо Народно събрание. Вероятно нарасналата дистанция между ГЕРБ и ПП се дължи на поведението на ПП, в което липсваше всякаква логика и последователност. Те търсиха лидерска среща, когато имаха мандат, а отказаха да отидат на такава среща, когато бившият им коалиционен партньор ги покани. Това е нелогично поведение, не става дума дали е приемливо или не, то е нелогично. В началото на парламента имаха шанс да бъдат първа политическа сила, ако се бяха обединили с ДБ, а в края на парламента заявиха, че ще го направят в следващия, когато не е ясно дали ще имат достатъчно мандати. И хората си казват - добре де, а защо не го направихте в този! Тези няколко моменти със сигурност обуславят спада на доверието в ПП и нейните лидери, както и съответно агрегиране на доверие в БСП, която в този случай не само показва желание, но и прави реални стъпки към търсене на договаряне и разумен диалог с останалите партии. Същевременно в рамките на 48-то НС социалистите се позиционираха предизборно, отнемайки аргументите на „Възраждане“. Но тъй като обикновено популистките партии като ПП и „Възраждане“ разчитат на гласовете на хора, които решават в последния момент и нямат задълбочен интерес към политиката, нямат стратегическо виждане за политическите приоритети, може да се окаже, че след два месеца те ще бъдат в по-благоприятно положение.

- Т. е. те се водят по злободневни теми и скандали?
- Да, и от тази гледна точка по никакъв начин не е предопределено подреждането на партиите в парламента, нито пък е абсолютно гарантирана преднината на ГЕРБ пред ПП. Още повече, че в данните на това изследване липсва отговор на големия въпрос какъв ще бъде ефектът от евентуалното обединение на ПП и ДБ. И още нещо - изследването е проведено преди скандала с Македония и там допълнително може да има някакво разместване в зависимост от позициите на различните партии, например дали ВМРО ще си вдигне одобрението.

- Какъв шанс има т. нар. Обединение на добрите сили - ПП и ДБ, както се самонарекоха, да стане първа политическа сила и да вземе първия мандат за правителство в следващия парламент?
- Ясно е, че този етикет, който те си сложиха, за момента им носи по-скоро негативи, отколкото позитиви. Дори най-добронамерените към тях доста саркастично и с определено негативна конотация интерпретират претенцията за противопоставяне на добрите срещу лошите. В момента, в който се определяш като добър, автоматично определяш своя противник като лош. Не знам в каква степен пиарите на ПП са осмислили това. Но в тази претенция аз виждам разумно основание в ДБ да се дистанцира от подобна популистка пропаганда. Защото за една системна партия трябва да е пределно ясно, че междупартийната конкуренция в държавата не е между добрите и лошите. Нещо повече. Ако наистина само това са добрите, то това означава, че повече от две трети от българските граждани се определят като лоши, като сред тези две трети има една етническа група. За мен това е фалстарт на предизборната кампания, който показва всъщност недемократичната природа на лидерския връх на ПП. Това е опит да се възроди онова противопоставяне, което си спомняме от 90-те години на миналия век...

- Между СДС и БСП...
- Да, тогава беше ясно, че СДС се определяха не само като демократичните, но и като добрите. Редставете си СДС вместо Съюз на демократичните сили, да се нарече Съюз на добрите сили и мисля, че това щеше да бъде много по-приемливо. Но още тогава беше много ясно, че интегрирането на БСП в политиката, ангажирането u с национално значимите приоритети като членство в ЕС и НАТО, беше абсолютно необходимото условие за постигането на тези цели. Беше пределно ясно, че ако президентът и бивш лидер на БСП не беше така еднозначно застанал зад членството в НАТО и ЕС, социалистите нямаше да спечелят изборите през 2005 година. А идването на НДСВ на власт през 2001 година показа, че острото противопоставяне на добрите срещу лошите води до появата на трета сила. В стратегическия план на ПП и ДБ може да влиза идеята да се консолидират като някакво нова НДСВ и за тях да гласуват хората, които са съгласни с това, че ГЕРБ, БСП и ДПС са лошите. Може би мечтаят за нова „добра“ партия с която да управляват в следващия парламент, например възстановеното НДСВ, или някакъв друг политически проект.

- Има ли мегдан за появата на такъв проект?
- Според мен след появата на две много успешни нови партии като НДСВ и ГЕРБ, и след провала на два други енергично рекламирани политически проекта като ИТН и ПП, е малко вероятно сега да се появи нов. Имаш два проекта, които са успешни, имаш два тотално провалени, като междувременно се появиха и няколко по-малки, радикални проекта - „Възраждане“, „Воля“, „Атака“. Ясно е, че ресурс за нов радикален проект в момента няма. Големият въпрос е дали има ресурс за нов центристки проект. Неуспеха на ИТН и ПП по-скоро означава, че ресурс няма. Липсата му е не толкова в електоралната подкрепа, колкото в политическия елит.

- Според вас ИТН какво цели с подписката за референдум за президентска република - да влезе пак в парламента, или наистина да предизвика промяна в държавното устройство?
- Със сигурност този референдум ще им гарантира отново партийна субсидия, т. е. подкрепа около 3%, но е рано да се прогнозира дали ще им гарантира влизане в парламента. Все пак така те запазват някаква видимост в политическия спектър, за разлика например от формацията на Мая Манолова, която в момента е тотално под политическия хоризонт, националистическите формации също потънаха.

- Коментирайте изказване на бивш депутат от ГЕРБ - че решението за забрана за коалиция с БСП било взето когато БСП им е била основен противник, сега такъв вече е ПП. Вещае ли това някакво разбирателство между двете партии в следващия парламент?
- За мен всякакво коалиране и договаряне на ГЕРБ с БСП е самоубийствено. Каквото и да е сближаване гарантира на ГЕРБ загубата на местните избори в големите градове. Не знам доколко е приемливо, но е самоубийствено.

- То и Бойко Борисов каза, че БСП вече се е променила...
- Обаче БСП се е променила не към хубаво, а към лошо. Промяната в БСП не дава аргументи за обединение с тях, а точно обратното. Промяната, която наблюдаваме в БСП засилва аргументите срещу коалирането. От тази гледна точка аз нямам никаква представа какво ще реши ръководството на ГЕРБ и в последваща сметка какво ще се получи, но мисля, че е вид самоубийство. Единственият вариант, който виждам, но дори и той според мен ще донесе електорална щета за ГЕРБ, е съставянето на някакво временно, преходно правителство. Но да направиш това точно преди местните избори със сигурност няма да има смисъл. Подобен ход имаше смисъл сега, когато имаше достатъчно много време да може това правителство да постигне някакви резултати. Електоралната полза, която БСП извлича от своята твърда евроскептична позиция и ситуирането си по въпроса за войната в Украйна, реално погледнато не дава разумни основания за съставяне на преходно правителство с тяхно участие. Единственото преходно правителство, от което има смисъл и е в унисон с приоритетите на ГЕРБ с проевропейските, евроатлантическите формации.

- С „добрите сили“, както сами се нарекоха ПП и ДБ.
- Точно така. Но те пък го считат за неприемливо и то заради планове за местните избори.

- Ако се получат същите резултати сега както на 2 октомври миналата година, това означава, че отиваме на нови избори?
- Да. Отиваме на избори. Но много се съмнявам, че ПП и ДБ ще имат полза от тях. ДБ и ПП щяха да имат най-голяма полза, ако бяха направили преходно правителство не в отиващия си, а в предишния парламент, защото тогава те щяха да имат водеща роля и да имат достатъчно време както да извлекат полза, така и да се разграничат от останалите партии. Това е още един пример как в политиката решение, което се явява добро за един момент, е невъзможно в друг. Много добра илюстрация на факта, че в политиката като си пропуснеш шанса, не получаваш втори. И всъщност, ситуацията никога не се повтаря. За мен най-добрият вариант беше, ако в 47-ото Народно събрание ПП бяха договорили подкрепа на ГЕРБ и да се беше получило преструктуриране на парламентарното мнозинство, но не чрез търсене на честни депутати, както казваше Кирил Петков, а с преговори с другите партии за съставяне на временно, преходно правителство. Това беше логиката, която можеше да им донесе най-голяма печалба. Ако това се беше случило, ПП щяха да имат възможност да напуснат тази коалиция няколко месеца преди местните избори с един или друг аргумент и съответно да отидат на предсрочни избори, които да се проведат едновременно с местните. В момента те са в една ситуация, която е много сходна с положение на ИТН, в което бяха ИТН през юли 2021 година. И си мисля, че дори ПП и ДБ да бъдат първа политическа сила през април, това едва ли е голяма печалба. Но от друга страна, ако се обединят, но не са първа политическа, това ще бъде голяма загуба и за двете формации.

- 500 дни вече имаме служебни правителства, докога ще вървим с тези служебни кабинети? Няма ли да се намерят партии в следващия парламент, които да кажат „Да си вземем властта от президента“?
- Намирам изключително силни аргументи в премахването на института на служебното правителство в Конституцията. Има две големи недоразумения в българската конституционна уредба - едното е фигурата на вицепрезидента, а другата е служебният кабинет. Това са две институционални решения, които не само, че нямат разумни основания, но трудно могат да бъдат обяснени. Много често като кажа „служебно правителство“ на чуждестранни колеги, те си мислят, че това е правителство в оставка. Също така никой не може да намери логика да има вицепрезидент в една парламентарна република. Тези две фигури - на служебния кабинет и на вицепрезидента - са дисфункционални, те засилват безредието в политическата система. И докато при вицепрезидента има един вид гаранция за приемственост, че президентът ще изкара целия си мандат, дори персонифициран чрез своя подгласник, то при служебният кабинет е точно обратното. В момента, в който има необходимост да се запази някакъв вид подреденост във функционирането на политическата система, се получава точно обратното. И го видяхме не толкова с този, но с предишните две правителства на Радев. Също така е важно, че служебните кабинети маскират и размиват политическите алтернативи, между които гласоподавателите трябва да направи своя избор. И за съжаление, ефектът от всичко това е много негативен.

Нашият гост
Румяна Коларова е професор по сравнителна политология, ръководител на катедра “Политология” и директор на магистърска програма “Европейска интеграция” в СУ “Свети Климент Охридски”. Преподава “Сравнително европейско управление”, “Методи на сравнителния политически анализ”, “Теория и история на прехода”, “Политически процес в ЕС”. Специализирала е в Лондон, Флоренция и Ню Йорк. Проф. Румяна Коларова е председател на Българската асоциация за политически науки. От 6 август до 7 ноември 2014 г. е министър на образованието, младежта и науката в служебното правителство на проф. Георги Близнашки.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта