С политика, образование или история да започнем разговора с професор Игнатов? Професорът ни изкушава и с трите, защото се намираме в момент, когато прогнозата му за развоя на глобалните събития, както и тези у нас, е многопластова и обвързана с много процеси, които отчитаме - като политическата криза, но и такива, които той извежда като ключови от гледна точка на историята. Има ли визионери в политиката днес - в световната и в българската, и какво трябва да се промени, отговорите дава професор Игнатов.

- След по-малко от месец Доналд Тръмп стъпва в длъжност като президент на САЩ, професор Игнатов, можем ли да очакваме нова ера в отношенията с Русия?
- Мисля, че няма да се стигне до голямо скарване САЩ и Русия, защото има една приказка - атовете не се ритат. Лошото е, че стъпкват тревичката около себе си. Те ще стигнат до някаква договорка. Украйна не може да бъде залог за разрушаване на света. Аз очаквам да има решителни стъпки към реално примирие. То няма да е мир, ще е тлеещ огън, нещо като Северна и Южна Корея. По простата причина, че основният проблем в момента на западната цивилизация е Китай. Въпросът е дали нашата западна цивилизация ще се съгласи с китайското лидерство или не.

- Това няма ли да остави твърде близо до нас пореден неразрешен геополитически конфликт заради акцента върху Китай?
- Този конфликт ще дреме, но аз мисля, че двете велики сили дори ще стигнат до някакво подобряване на отношенията помежду си. Те и в тази напрегната обстановка продължават работата си на Международната космическа станция и това е показателно. Не можеше да се справиш като еднократен акт с китайската сила. Тя е породена от нашия западен мързел - много по-евтино е да изплащаш социални помощи, отколкото да поддържаш цял живот на висока заплата да речем един инженер. Поради което, ние, казвам ние, защото България повече от 30 години принадлежи на този западен свят, в това преследване на печалбата стигнахме до това, че подарихме всичките производства и научни постижения на Китай, за да бъде всичко по-евтино. Ние все още живеем с надеждата, че в научно отношение особено САЩ са ненадминати, но тези неща вървят ръка за ръка. И това не може да продължава повече. Просто ние сме различни цивилизации - Китай нека е богат, нека се развива, но не съм убеден, че той е привлекателен като култура за нашия свят. Ако помните, разгромът на комунизма - той не беше толкова силов, но в културен аспект и с ценностите западният свят го разгроми. Още философстват у нас какво било демокрация и дали в България тя е била истинска, но щом се говори по темата, това означава, че демокрация у нас има. При това твърде голяма демокрация! Толкова сме демократични, че вече колко пъти излизаме на избори, паралелно с това икономиката върви и то не зле. Аз мисля, че това е големият сблъсък, който предстои - в културен план, не само в икономически.

- Водещ ли става културният план на фона на опасенията за икономическото превъзходство на Китай?
- Китай е много интересен - да отидем да го разгледаме, някои биха поработили 5-10 години там, но малцина се тези, които биха останали да живеят при този тотален контрол. Ние имахме тук вариант на комунизъм, но той е несравнимо лек в сравнение с този, който беше в Съветския съюз. Дори като ценности - ценността на човешкия живот в България беше несравнимо по-висока с тази, която беше в Съветския съюз. А в Китай ние виждаме, особено по време и след пандемията, какво става. Ние представителите на Западната цивилизация не бихме се съгласили в името на забогатяване, да живеем под такъв контрол - искаме да пътуваме, искаме да бъдем личности. Ние не можем да бъдем източни хора, защото сме християни, а в основата на християнската ценностна система е човекът. Той до такава степен е ценен, че християнството не приема дори идеята за прераждане, защото човешката личност е уникална. В ценностен план. В това християнската цивилизация се отличава от мюсюлманите и особено от Източна Азия. Ние вече 2000 години изповядваме тази ценности, че човек е по образ и подобие Божие създание. Поради това личностните свободи са от особено значение в нашия западен свят и затова се саморазруши вариантът за комунизъм или социализъм. Източният вариант на социализъм няма нищо общо със западния. Силите сега ще бъдат насочени натам - към овладяване на това положение и запазване на превъзходството на западния свят. Убеден съм, че така ще стане. Така че Украйна ще остане да тлее като конфликт - това е един от вариантите за управление на света. Тя е удобна и на двете страни. Властта в Кремъл също има нужда от този конфликт, това я укрепва.

- А ние къде се позиционираме - ще имаме ли редовно правителство, докато очакваме новата власт във Вашингтон?
- Стабилно управление в близките месеци до пролетта едва ли ще имаме. Тъй като виждаме какъв е парламентът. Ние къде сме - ние сме в ЕС и НАТО, и връщане от това положение няма да има. Тази идея, че ние ще станем част от Евразия - тези, които си мечтаят за това, го правят, защото не са били там. Въпросът е как ние в западния свят - в ЕС и НАТО, трябва да си решим проблемите. Европа в момента е неактивна. България е малко, слабо звено в ЕС, икономически зависими сме от по-големите сили като Германия и Франция. И когато те са в криза, естествено и ние ще бъдем разтресени. Европа е загубила от много отдавна своето лидерство. Тя беше останала като мека сила, като културно лидерство и имаше много силно производство. В момента се лута. Повтарят се едни мантри, с поглед, вперен в светлото бъдеще и на хората, които са живели в комунизма, им е много ясно какво е това. Това е резултат на благоденствие и в известна степен на безотговорност и безхаберие, защото тези, които управляват в Брюксел, нямат същото напрежение като тези, които управляват държава. Аз зная какво е - бил съм министър и зная какво е срещу прозореца ти да има 3-4 хиляди протестиращи всяка сряда, в продължение на три години и половина. Докато в Брюксел това го няма. Уж ние сме ги избрали, всяка страна има квота, но те управляват огромна „империя“. Това е целият ЕС, който е най-културната част от света все още, но имаме проблем с лидерството в Европа. Другият ни проблем вече на наша територия е, че сме членове на НАТО, но все се колебаем. Ако трябва да поддържаме огромна армия при тези войни наоколо, ние можем ли да имаме постоянна армия не от 150 000 души, както беше по Живково време, а говорим за 300-400 000 армия. Сърбия в момента се въоръжава. За голямо съжаление историята в последните 100 и нещо години винаги сме противопоставени едни на други заради Великите сили. На 300 км е конфликтът с Русия. Така че нашето място е в НАТО. И в това трябва да бъдем непоколебими! Ние, ако искахме друго място, щяхме да си останем социалистическа държава. Много отдавна в българската история личният интерес не е бил поставян до такава степен над националния, както сега.

- Защо?
- Продължава отрицателният подбор в политическата класа. Да вземем елитите и да видим какво е тяхното визионерство за нашата държава. Къде е смелостта да вземат решение, за да се модернизира България. Смелостта стига до това, че ако има нужда от реформи, те се правят с малки стъпки. Затова всичко се разпада - малките стъпки са, когато си достигнал върха на своето развитие и се преориентираш към новата цел. А ние имаме нужда от хирурзи, които да се намесят в различни области. В образованието искаме ли да сменим учебното съдържание - искаме, но трябва смелост, защото малките стъпки там ще ни отведат до 2060 година.

- Откъде обаче да се намерят „хирурзите“, за които говорите?
- Има ги, но те пречат на така наречения политически процес. По-добре да е тихо и кротко, да се договорим нещо, отколкото някой да прави революции. Всички чакат Тръмп да встъпи във властта. Той е голяма промяна, огромна част от елитите в западния свят, специално в САЩ, искат тази промяна. Щатите, откакто започна китайският възход, са загубили около 70 000 завода, пренесени са там. Дори и половината производства да са в Китай - не може. Трябва да може да се произвежда, за да може и науката да направи огромния скок. Така че Тръмп идва на гребена на вълната за неотложна промяна, която изисква възстановяване и нов скок, и Америка отново да бъде лидер. По-добрите времена няма да дойдат, ако сами не си ги направим. Защото Полша, ако не се лъжа, за 10 години от изоставаща в PISA, сега е в световния елит на десетте най-добри. Тя си реформира образованието. А ние, ако може, без скандал.

- Възможно ли е образованието да се превърне в темата, която да обедини политическите сили, за да се работи с хоризонт напред?
- Не. Ако ГЕРБ като най-голяма политическа сила състави правителство и започне такава политика на промяна на споменатото учебно съдържание, всички ще скочат срещу тях. Защото те не мислят за развитието на страната, а мислят какви крясъци от парламентарната зала ще чуе избирателят. Те се готвят за избори. Моралният срив е големият проблем на нашето общество. В образованието, и в здравеопазването направихме това, което не трябваше. Каквото улицата говореше и крещеше в началото на прехода, ние го прехвърлихме в системата на образованието и здравеопазването, и то стана част от законодателството. И тези лозунги за свобода, равенство, братство и че клиентът има право влязоха в образованието и в здравеопазването. И сега какъв съм аз като професор - аз съм явно продавач, защото студентите са мои клиенти. Така излиза. Ученикът не може да го накажеш по никакъв начин в училище - другият проблем с дисциплината. Една държава се изгражда в голяма степен чрез армията. И къде днес остана да изградиш чувство за общност - в училището. Там учителят е безгласна буква. Лекарят е по същия начин - той не е спасител, той не дарява здраве, той ти го продава. Това нещо трябва да се преструктурира. Затова хората трябва да гласуват. Три неща трябва да се оправят много спешно при тези конфликти. Да бъдем лоялни членове на НАТО, да укрепим нашата войска. Хубаво е голяма част от хората за кратко време да минават през армията, да са под клетва и да знаят, че върховна ценност е отечеството. Следващите две неща са здравеопазване и образование. Ако те се оправят, ще има усещане за стабилност и благоденствие.

- Ако се върнем към образованието - може ли да говорим за системно недофинансиране във висшето такова?
- След това, което се направи за вдигане на заплатите в сектора, вече не можем да говорим за системно недофинансиране. Такова има при научните изследвания, но това е въпрос и на ректорските ръководства. Днес парите следват студента. Нашият проблем е, че висшето образование е много провинциално. Тази провинциалност зависи от ректорите. Например, в Свищов има системен проблем от години и подобни проблеми се решават с промени в законодателството. В закона е казано, че ректорът трябва да има определен брой години работа в университета. Това трябва да бъде премахнато. И всички длъжности - шеф на катедра, факултет, заместниците на ректора, ректорът се избират през международен конкурс. Само една такава малка промяна в много кратки срокове ще изпрати феодализма в историята.

- Каква е Вашата прогноза за година напред в управлението на държавата - какво може да се промени?
- За 2025-а не смятам, че ще видим някаква решителна промяна, тъй като тя ще е продължение на процесите, които текат в момента. Но от 2026-а натам ще се видят вече новите стъпки. Ние тук чакаме да мине бурята, но в бурята най-много се печели. Тези тенденции сега, ще продължат поне до май-юни. Ние какво чакаме - чакаме да видим какво ще стане в Украйна, в САЩ, чакаме да видим какво ще стане в Близкия Изток. Става все по-интересно - режимът в Сирия падна, сега има проблем Иран. Ние трябва да се намесим в тази буря. Но ако не се намесиш, когато тя е изпочупила всичко, след това ще се занимаваш да поправяш щетите. А тези, които правят бурята, я правят, за да спечелят. А ние сме на страната, която прави бурята, а не можем да материализираме това.

Нашият гост
Сергей Игнатов е български историк-египтолог и политик. Основател на египтологията в България. От 19 ноември 2009 г. до 6 февруари 2013 г. е министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов. Проф. Игнатов е първият българин, избран за ректор на европейски университет - Европейския университет за хуманитарни науки във Вилнюс от 1 март 2018 г. Той също така е и първият и засега единствен българин, който е бил ректор на два различни университета, след като през 2002 г. поема Нов български университет, а през 2006 г. е избран за втори мандат в НБУ.