УМБАЛ „Света Марина“ е основната база за обучение на Медицински универсисет - Варна и е работодател на 2 007 служители. Всички ръководни длъжности в здравното заведение на Североизточна България се заемат след конкурс. В болницата функционира най-модерна апаратура, успешно се прилагат уникални методи за диагностика, терапевтично, консервативно и оперативно лечение. За двата летни месеца са хоспитализирани общо 10 876 пациента, а в спешно отделение са прегледани 6 684 души. Разговаряме с директора на болницата проф. д-р Силва Андонова за някои от ключовите въпроси на българското здравеопазване.

- Проф. Андонова, Университетска болница „Св. Марина“ представи данни към първото полугодие, от които става ясно, че нямате просрочени задължения, напротив. Как маневрирате между високите цени на електроенергията, консумативите и примамливите възнаграждения, които предлагате на медицинските сестри и лекарите?
- Положителните резултати, които болницата постига, са благодарение на последователната политика за непрекъснато надграждане чрез въвеждането на високотехнологични методи за диагностика и лечение от една страна, и на целенасоченото инвестиране в квалификацията и усъвършенстването на специалистите, работещи в лечебното заведение от друга. Характерно за мениджмънта на лечебното заведение през последните над 10 години е приемствеността, която съществува между неговите ръководствата и споделянето на една обща визия за развитието му - Университетска болница „Света Марина“ да бъде европейското лице на българското здравеопазване. Болницата е единствената в България, която предоставя комплексно обслужване на пациенти с онкологични и хематологични заболявания. При нас работят доказали се не само на национално, но и на международно ниво специалисти - професори, доценти, асистенти, специалисти по здравни грижи.

- Кога беше последното увеличение на заплатите на сестри и лекари, на санитари в „Св. Марина“? Ще се справите ли да компенсирате инфлацията?
- В болницата съществуват вътрешни правила за формиране на работната заплата, които са съобразени, освен със съществуващите нормативни изисквания и с променящите се фактори на икономическата и социалната среда. След обстойно обсъждане с партньорите от синдикалната организация, разписали настоящия КТД в болницата, след подписването на поредния анекс към НРД 2020-2022 през май от месец юни 2022 г., и задълбочен анализ на финансовото състояние на дружеството, трудовите възнаграждения на служителите бяха увеличени.

- Като споменахме професията „медицинска сестра“, наскоро от министерството на здравеопазването излезе стряскаща статистика, че на пазара на труда у нас липсват близо 20 000 сестри - ще успеем ли да наваксаме този дефицит и след колко време?
- Като изпълнителен директор на втората по големина болница в България използвам случая да благодаря на ръководството на Медицински университет - Варна. Визионерската политика, която води ръководството на университета от години, ми дава възможност да заявя, че въпреки текучеството на медицински персонал, Университетската ни болница разполага с достатъчно квалифицирани и мотивирани служители. Средната възраст на медицинските сестри в болницата ни е 45 години. Не без значение е и фактът, че болницата и университетът дават възможност за следдипломно обучение на специалистите по здравни грижи, за кариерно развитие, вкл. и хабилитация, като едновременно с работата си в болницата, голяма част от медицинските сестри намират професионална реализация и като преподаватели в МУ- Варна. Бих искала да припомня, че именно ръководството на МУ- Варна е инициатор и осъществи идеята за филиали за обучение на медицински сестри и акушерки в Шумен, Сливен, Велико Търново. Опита, който има университетът ни, според мен може да се използва за справяне с проблема и в други населени места. Уникална е практиката, въведена от МУ- Варна от повече от пет години, за осигуряване на работа в болницата срещу възнаграждение на все още обучаващи се медицински сестри, под формата на здравни асистенти. Благодарение на тази възможност, през 2022 г. около 60% от новозавършилите специалисти по здравни грижи са назначени на работа в УБМАЛ „Света Марина“.

- Частни болници, например, разкриват кардиологични отделения, но в същото време ковид-пандемията показа, че у нас липсват достатъчно инфекциозни специалисти. Има криза за медици за обща и клинична патология, дори спешна медицина. „Касовата“ здравна система ли е причината за този дисбаланс или липса на интерес у младите лекари?
- Права сте - нека се замислим защо няма частна инфекциозна болница или частна психиатрия? УМБАЛ „Света Марина“ е с висококвалифициран персонал по всички изброени специалности - инфекционисти, патоанатоми, спешни медици, но действително съществува проблем. В последните три години стана ясно, че специалисти по инфекциозни болести в някои региони на страната липсват, а в други са крайно недостатъчно, но все още не виждам решение на проблема на национално ниво. Би трябвало, както психиатричната помощ, така и инфекциозната такава да бъде заплащана от държавата, а не както сега - чрез НЗОК. За нас специалистите е ясно, че инфекциозните заболявания са сезонни, при тях се наблюдават епидемии, пандемии, но не може да се очаква от тези структури да бъдат печеливши, бидейки в състава на търговски дружества, каквито са болниците. За разлика от психиатричната помощ, не се обръща особено внимание и на материалната база, в която се лекуват инфекциозно болните пациенти, и в които работят така необходимите в момента инфекционисти. От повече от 20 години ръководството на Университетската болница търси начин за подобряване на тези условия, но до този момент -неуспешно. Към днешна дата жителите на Варна и областта, както и пациентите от цяла Североизточна България имат нужда от нова, модерна инфекциозна болница, отговаряща на всички съвременни изисквания за лечение на пациенти с такъв тип заболявания. Това е огромна инвестиция, която е непосилна за което и да е лечебно заведение. Тук е мястото на държавата да инвестира в построяването на нова сграда, за да се удовлетворят справедливите искания на гражданите и гостите на града ни, както и да се подобрят битовите условия за персонала и студентите, които се обучават там.

- „Св. Марина“ е на разположение на пациенти от цяла Североизточна България, дори Черноморието ни, кои отделения са най-натоварени? И как решавате въпроса със „сезонността“, защото само за 2 месеца през лятото през болницата минават над 10 000 души - това ли е обичайната натовареност?
- Варна е курортен град, трети по население в България, в болницата ни има уникални по своята същност клиники и дейности - ревматология, кардиохирургия, роботизирана хирургия, онкология, лъчетерапия с три линейни ускорителя и възможност за радиохирургия, ПЕТ скенер, клинична хематология и детска онкохематология с трансплантация на стволови клетки и при деца и при възрастни, хемодиализа, център по интервенционална рентгенология за лечение на остри сърдечно-съдови заболявания, неврохирургия, урология, ортопедия, гастроентерология, лаборатории по генетика, имунология, вирусология и микробиология и др. Като университетска болница и съгласно договорните отношения с НЗОК, приема пациенти, насочени за спешен или планов прием от Варна и региона, както и тежко болни пациенти - деца и възрастни от Шумен, Търговище, Разград, Добрич, Силистра и др. населени места, поради най-високото - трето ниво на компетентност на повечето клиники и отделения, и възможността за специфично лечение.

- Как трябва да изглежда националната здравна карта по отношение на високотехнологичните центрове за лечение на инсулти, какъвто развивате от десетина години в университетската болница?
- Специалистите-невролози в нашата болница „Света Марина“ бяха първите, които още през 2011 г. започнаха обучение на колеги невролози от болници от Североизточна България за провеждане на диференцирано лечение при острия исхемичен инсулт с тромболиза. Бяха първите, които през 2015 г. започнаха да говорят за необходимостта от изграждане на мрежа от болници в страната, съобразно нивото на компетентност, с оглед навременен достъп на всеки пациент с остър инсулт до съвременно лечение, съгласно възможностите на съответната болница. През 2016 г. участваха в работна група към МЗ за въвеждане на методика за провеждане на ендоваскуларно лечение при остър инсулт, както и за определяне на критериите, на които трябва да отговаря високотехнологичния мозъчносъдов център. От 2018 г. към МУ- Варна са обособени две ВСД за обучение на специалисти за диференцирано лечение на острия инсулт, тъй като единственото място за обучение на такъв вид специалисти е в медицинските университети, съответно от доказали се специалисти в тази област. През 2020 г. е разработен регионален регистър на пациентите с инсулт, съвместно с технически специалисти, служители на МУ - Варна и при желание от страна на МЗ можем да споделим нашия опит. Наличието на регистър на пациентите с инсулт е необходим поради факта, че е важно да се проследи, каква е тежестта на инсулта в съответния регион, как се повлияват пациентите, при които е проведено диференцирано лечение - интравенозна тромболиза или тромбектомия, какъв е процентът на перипроцедурните усложнения, какъв е изходът от заболяването до третия месец от инсулта, каква е смъртността до третия месец, каква е причината за това, какъв е процентът на рехабилитацията в извънболнична помощ, какви са социалните нужди на семейството, което се грижи за пациент, преживял инсулт. Засега у нас няма събрана подобна информация. Що се отнася до центровете - според мен е необходимо изграждане на такива в университетските болници - тези, които отговарят на критериите за високотехнологичен мозъчносъдов център. Необходимо е да се създаде логистика между отделните болници - тези, които лекуват инсулти - как, при какви симптоми, къде, кога да се транспортират пациентите с инсулт до някой от центровете, кой ще обучава специалистите във високотехнологичите центрове, кой ще обучава специалистите в центровете за лечение на инсулт с тромболиза, кой и как ще проследява качеството на работата на тези центрове, как ще се осъществява връзката между центровете? Много въпроси без отговор засега.

- В Медицински университет - Варна се обучават рекорден брой чуждестранни студенти, но колко от тях може да мотивирате да останат да работят в България?
- Може би на този въпрос ще отговорят най-точно от МУ- Варна, тъй като след дипломирането им като магистри лекари част от чуждестранните студенти проявяват желание да продължат да се обучават като започнат специализация в университета и в нашата болница. Този факт не ни изненадва, защото от години сме изградили една добра връзка с нашите студенти, проучваме тяхната удовлетвореност от учебния процес, очакванията им, предпочитанията за следдипломно обучение. Университетска болница „Света Марина“ е високотехнологична болница с доказали се в своята област професионалисти. В тази връзка сме притегателен център за специализация и последващо обучение. Над 1800 чуждестранни студенти от 49 държави се обучават в МУ-Варна, а основните катедри на университета са в университетската болница. Болница и университет работят в пълен синхрон, което е в основата на постигнатите успехи. Пациенти от цялата страна търсят помощ в университетската болница. Много млади лекари и специалисти по здравни грижи се конкурират, за да работят и специализират при нас.
 
- Защо и страната ни е на челните места по смъртност, според Вас? Много сме болни, липсва достатъчна профилактика или нямаме достатъчно лекари?
- Необходимо е да се направи добър анализ въз основа на точни данни за демографския, социалния, здравния и психологическия статус на населението. Медицински университет - Варна разполага с необходимите специалисти във Факултета по обществено здравеопазване, които от години изследват въпросите, касаещи здравния статус на населението, необходимостта от медицински кадри и т. н., и имат визия за това, как да се трансформира здравната система. Не е възможно само с няколко изречения да се отговори на този въпрос.

Нашият гост

Проф. д-р Силва Андонова, д. м. н. е изпълнителен директор на УМБАЛ “Св. Марина”. Национален консултант по интервенционална неврология. Преподавател е в катедра “Нервни болести и невронауки” в Медицинския университет във Варна. Национален координатор на международния регистър за инсулти SITS и представител за България по проекта на Европейската организация по инсулт ESO-EAST.